Разговорник

bg Подготовка за пътуване   »   sr Припреме за пут

47 [четирийсет и седем]

Подготовка за пътуване

Подготовка за пътуване

47 [четрдесет и седам]

47 [četrdeset i sedam]

Припреме за пут

Pripreme za put

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Трябва да стегнеш багажа! М---ш ---ко---и н-ш -офер! М____ с________ н__ к_____ М-р-ш с-а-о-а-и н-ш к-ф-р- -------------------------- Мораш спаковати наш кофер! 0
Mo--š spa----ti--a- -ofe-! M____ s________ n__ k_____ M-r-š s-a-o-a-i n-š k-f-r- -------------------------- Moraš spakovati naš kofer!
Внимавай да не забравиш нещо! Н---м-- -иш-а за--р-ви--! Н_ с___ н____ з__________ Н- с-е- н-ш-а з-б-р-в-т-! ------------------------- Не смеш ништа заборавити! 0
N---me- -i-t----b--a-iti! N_ s___ n____ z__________ N- s-e- n-š-a z-b-r-v-t-! ------------------------- Ne smeš ništa zaboraviti!
Трябва ти голям куфар! Т-е-а -- в---к- ----р! Т____ т_ в_____ к_____ Т-е-а т- в-л-к- к-ф-р- ---------------------- Треба ти велики кофер! 0
T-eb- -- -e-iki ko--r! T____ t_ v_____ k_____ T-e-a t- v-l-k- k-f-r- ---------------------- Treba ti veliki kofer!
Не забравяй паспорта! Не-з--о-ави па--ш! Н_ з_______ п_____ Н- з-б-р-в- п-с-ш- ------------------ Не заборави пасош! 0
N-------av- -asoš! N_ z_______ p_____ N- z-b-r-v- p-s-š- ------------------ Ne zaboravi pasoš!
Не забравяй самолетния билет! Н----бо---и-ав-о-ску -ар--! Н_ з_______ а_______ к_____ Н- з-б-р-в- а-и-н-к- к-р-у- --------------------------- Не заборави авионску карту! 0
N- -ab--avi ---o-sk---ar-u! N_ z_______ a_______ k_____ N- z-b-r-v- a-i-n-k- k-r-u- --------------------------- Ne zaboravi avionsku kartu!
Не забравяй пътническите чекове! Не -а----ви -ут-е ч--ове! Н_ з_______ п____ ч______ Н- з-б-р-в- п-т-е ч-к-в-! ------------------------- Не заборави путне чекове! 0
N--za-o---- p-t-e čeko-e! N_ z_______ p____ č______ N- z-b-r-v- p-t-e č-k-v-! ------------------------- Ne zaboravi putne čekove!
Вземи крем против слънце. Пон--и к-е-- -- сун----. П_____ к____ з_ с_______ П-н-с- к-е-у з- с-н-а-е- ------------------------ Понеси крему за сунчање. 0
P----i--r-mu za-sunč-nje. P_____ k____ z_ s________ P-n-s- k-e-u z- s-n-a-j-. ------------------------- Ponesi kremu za sunčanje.
Вземи слънчевите очила. П-н-с--н-о-аре -а-с--ц-. П_____ н______ з_ с_____ П-н-с- н-о-а-е з- с-н-е- ------------------------ Понеси наочаре за сунце. 0
P-nesi-n-o---e-------c-. P_____ n______ z_ s_____ P-n-s- n-o-a-e z- s-n-e- ------------------------ Ponesi naočare za sunce.
Вземи слънчевата шапка. По--си --ш-р-за---нце. П_____ ш____ з_ с_____ П-н-с- ш-ш-р з- с-н-е- ---------------------- Понеси шешир за сунце. 0
P------še--r --------. P_____ š____ z_ s_____ P-n-s- š-š-r z- s-n-e- ---------------------- Ponesi šešir za sunce.
Искаш ли да вземеш пътна карта? Х-ћ----и -он--и ау----р-у? Х____ л_ п_____ а_________ Х-ћ-ш л- п-н-т- а-т-к-р-у- -------------------------- Хоћеш ли понети аутокарту? 0
Hoće--li -oneti-a-t-k--tu? H____ l_ p_____ a_________ H-c-e- l- p-n-t- a-t-k-r-u- --------------------------- Hoćeš li poneti autokartu?
Искаш ли да вземеш пътеводител? Х-----л- ----т- в-дич--- -у-о-ањ-? Х____ л_ п_____ в____ з_ п________ Х-ћ-ш л- п-н-т- в-д-ч з- п-т-в-њ-? ---------------------------------- Хоћеш ли понети водич за путовања? 0
Hoćeš -i-ponet- v--ič-z- p-to-a-j-? H____ l_ p_____ v____ z_ p_________ H-c-e- l- p-n-t- v-d-č z- p-t-v-n-a- ------------------------------------ Hoćeš li poneti vodič za putovanja?
Искаш ли да вземеш чадър? Х-ћеш-л- п--ет- -и-об-ан? Х____ л_ п_____ к________ Х-ћ-ш л- п-н-т- к-ш-б-а-? ------------------------- Хоћеш ли понети кишобран? 0
H-c-e---- -oneti -iš-bran? H____ l_ p_____ k________ H-c-e- l- p-n-t- k-š-b-a-? -------------------------- Hoćeš li poneti kišobran?
Не забравяй панталоните, ризите, чорапите. М-с----- --н-ал--е- к--уљ-- чара-е. М____ н_ п_________ к______ ч______ М-с-и н- п-н-а-о-е- к-ш-љ-, ч-р-п-. ----------------------------------- Мисли на панталоне, кошуље, чарапе. 0
M---------a-tal-n-------lj-,-čar--e. M____ n_ p_________ k_______ č______ M-s-i n- p-n-a-o-e- k-š-l-e- č-r-p-. ------------------------------------ Misli na pantalone, košulje, čarape.
Не забравяй вратовръзките, коланите, саката. М---и н--кр-в-т-- --и---е--са-ое. М____ н_ к_______ к_______ с_____ М-с-и н- к-а-а-е- к-и-е-е- с-к-е- --------------------------------- Мисли на кравате, каишеве, сакое. 0
M-s-i -------a--, --iševe- ---oe. M____ n_ k_______ k_______ s_____ M-s-i n- k-a-a-e- k-i-e-e- s-k-e- --------------------------------- Misli na kravate, kaiševe, sakoe.
Не забравяй пижамите, нощниците и тениските. Мис-- на --џам-, с--ва-и-- ---а-иц-. М____ н_ п______ с________ и м______ М-с-и н- п-џ-м-, с-а-а-и-е и м-ј-ц-. ------------------------------------ Мисли на пиџаме, спаваћице и мајице. 0
Misl- -- pid--m-,-s--va--i-e----aji--. M____ n_ p_______ s________ i m______ M-s-i n- p-d-a-e- s-a-a-́-c- i m-j-c-. -------------------------------------- Misli na pidžame, spavaćice i majice.
Трябват ти обувки, сандали и ботуши. Т----ш ц-п-ле-----да---и ч-зме. Т_____ ц______ с______ и ч_____ Т-е-а- ц-п-л-, с-н-а-е и ч-з-е- ------------------------------- Требаш ципеле, сандале и чизме. 0
T-eba--c-p-l-- s-n-ale --č-zm-. T_____ c______ s______ i č_____ T-e-a- c-p-l-, s-n-a-e i č-z-e- ------------------------------- Trebaš cipele, sandale i čizme.
Трябват ти носни кърпички, сапун и ножичка. Т-------а---и-е, с-пу- --м--а-е -а------. Т_____ м________ с____ и м_____ з_ н_____ Т-е-а- м-р-м-ц-, с-п-н и м-к-з- з- н-к-е- ----------------------------------------- Требаш марамице, сапун и маказе за нокте. 0
Tr--a--m-r-mi--- s---- i -ak-z- z--n-kte. T_____ m________ s____ i m_____ z_ n_____ T-e-a- m-r-m-c-, s-p-n i m-k-z- z- n-k-e- ----------------------------------------- Trebaš maramice, sapun i makaze za nokte.
Трябват ти гребен, четка за зъби и паста за зъби. Тр-ба- че-а---че-к--у -а -уб--и -ас-у--а-з-бе. Т_____ ч_____ ч______ з_ з___ и п____ з_ з____ Т-е-а- ч-ш-љ- ч-т-и-у з- з-б- и п-с-у з- з-б-. ---------------------------------------------- Требаш чешаљ, четкицу за зубе и пасту за зубе. 0
T----š-----lj- ---ki-- za ---- i p--t---a-zub-. T_____ č______ č______ z_ z___ i p____ z_ z____ T-e-a- č-š-l-, č-t-i-u z- z-b- i p-s-u z- z-b-. ----------------------------------------------- Trebaš češalj, četkicu za zube i pastu za zube.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Бъдещето на езиците

Повече от 1.3 милиарда души говорят китайски език. Това прави китайският най-говоримият език в света. Това положение ще се запази още много години напред. Но бъдещето на много други езици не изглежда толкова положително. Тъй като много местни езици ще загинат. Понастоящем се говорят около 6000 различни езика. Но експерти смятат, че по-голямата част от тях са застрашени от изчезване. Около 90 % от всички езици ще изчезнат. Повечето от тях ще отмрат още през този век. Това означава, че по един език ще се губи всеки ден. Значимостта на различните езици също ще се променя в бъдеще. Английският все още е на второ място. Но броят на носителите на езиците също не остава непроменен. За това е отговорно демографското развитие. След няколко десетилетия, други езици ще бъдат доминиращи. Хинди/урду и арабският скоро ще бъдат на второ и трето място. Английският ще заеме четвърто място. А немският напълно ще изчезне от първата десетка. На свой ред, малайският ще се числи към най-важните езици. Докато много езици загиват, нови ще се появяват. Те ще бъдат хибридни езици. Тези езикови хибриди ще бъдат говорени предимно в градовете. Напълно нови варианти на езиците също ще се развият. Така че в бъдеще ще има различни форми на английски език. Броят на двуезичните хора ще се увеличи значително в световен мащаб. Как ние ще говорим в бъдеще не е ясно. Но дори и след 100 години все още ще има различни езици. Така че ученето няма да свърши толкова бързо...
Знаете ли, че?
Чешкият е майчин език на около 12 милиона души. Той принадлежи към западнославянските езици. Чешкият и словашкият са много сходни. Това се дължи на общата история на двата народа. Въпреки това езиците се различават в някои отношения. Младите чехи и словаци понякога трудно се разбират помежду си. Но има и хора, които използват смесен език. Говоримият чешки се различава значително от писмения. Би могло да се каже, че книжовният чешки съществува предимно в писмената форма. Устно той се използва само при официални поводи или в медиите. Това строго разделение е важна особеност на чешкия език. Граматиката на чешкия не е лесна. Съществуват например седем падежа и четири рода. Въпреки това ученето доставя удоволствие. Откриват се толкова много нови неща.