Я жада- --чы--а -- ун--ерсіт-це.
Я ж____ в______ в_ у____________
Я ж-д-ю в-ч-ц-а в- у-і-е-с-т-ц-.
--------------------------------
Я жадаю вучыцца ва універсітэце. 0 Y---had--- v-c-----s- v---nі-e-sіtets-.Y_ z______ v_________ v_ u_____________Y- z-a-a-u v-c-y-s-s- v- u-і-e-s-t-t-e----------------------------------------Ya zhadayu vuchytstsa va unіversіtetse.
У--б-д мы--а------х-д-ім у----л--ку.
У а___ м_ з______ х_____ у с________
У а-е- м- з-ў-ё-ы х-д-і- у с-а-о-к-.
------------------------------------
У абед мы заўсёды ходзім у сталоўку. 0 U -b-d----zau-e-y k--dz-m u--ta-o--u.U a___ m_ z______ k______ u s________U a-e- m- z-u-e-y k-o-z-m u s-a-o-k-.-------------------------------------U abed my zausedy khodzіm u stalouku.
Я---- --д б-спр--о-н-.
Я ў__ г__ б___________
Я ў-о г-д б-с-р-ц-ў-ы-
----------------------
Я ўжо год беспрацоўны. 0 Ya -zh--g-d--esp-atso--y.Y_ u___ g__ b____________Y- u-h- g-d b-s-r-t-o-n-.-------------------------Ya uzho god bespratsouny.
У ----- кра--е---над----ма-------ац-ў-ых.
У г____ к_____ з______ ш___ б____________
У г-т-й к-а-н- з-н-д-а ш-а- б-с-р-ц-ў-ы-.
-----------------------------------------
У гэтай краіне занадта шмат беспрацоўных. 0 U g-t-y--r--ne-za--dta s-ma- b----atsou--k-.U g____ k_____ z______ s____ b______________U g-t-y k-a-n- z-n-d-a s-m-t b-s-r-t-o-n-k-.--------------------------------------------U getay kraіne zanadta shmat bespratsounykh.
Повечето хора помнят първия си учебен ден.
Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това.
Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си.
Но защо е така?
Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета?
Причината се крие в нашето развитие.
Речта и паметта се развиват по едно и също време.
И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч.
Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява.
Учените са провели различни изследвания с деца.
По този начин, те направили интересно откритие.
Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди.
Следователно началото на речта е също и началото на паметта.
Децата научават много в първите три години от живота си.
Те преживяват нови неща всеки ден.
В тази възраст също са натрупали множество важни опитности.
Въпреки това, всичко изчезва.
Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия.
Само нещата, които децата могат да назоват остават.
Автобиографичната памет запазва личните преживявания.
Тя функционира като дневник.
Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него.
По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност.
Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език.
А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си.
Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се.
Те се съхраняват някъде в мозъка ни.
Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?