이분--제--장님이에-.
이__ 제 사______
이-이 제 사-님-에-.
-------------
이분이 제 사장님이에요. 0 ib---- j----ja--n---ieyo.i_____ j_ s______________i-u--- j- s-j-n-n-m-i-y-.-------------------------ibun-i je sajangnim-ieyo.
저는--업자가-- --이--- 년---요.
저_ 실___ 된 지 이_ 일 년 됐___
저- 실-자- 된 지 이- 일 년 됐-요-
-----------------------
저는 실업자가 된 지 이미 일 년 됐어요. 0 j-on-u------e-b-aga -o-n ji --i -l--yeo--d--e-s-e---.j______ s__________ d___ j_ i__ i_ n____ d___________j-o-e-n s-l-e-b-a-a d-e- j- i-i i- n-e-n d-a-s---o-o------------------------------------------------------jeoneun sil-eobjaga doen ji imi il nyeon dwaess-eoyo.
Още езици
Кликнете върху знаме!
Вече една година съм безработен.
저는 실업자가 된 지 이미 일 년 됐어요.
jeoneun sil-eobjaga doen ji imi il nyeon dwaess-eoyo.
Повечето хора помнят първия си учебен ден.
Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това.
Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си.
Но защо е така?
Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета?
Причината се крие в нашето развитие.
Речта и паметта се развиват по едно и също време.
И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч.
Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява.
Учените са провели различни изследвания с деца.
По този начин, те направили интересно откритие.
Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди.
Следователно началото на речта е също и началото на паметта.
Децата научават много в първите три години от живота си.
Те преживяват нови неща всеки ден.
В тази възраст също са натрупали множество важни опитности.
Въпреки това, всичко изчезва.
Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия.
Само нещата, които децата могат да назоват остават.
Автобиографичната памет запазва личните преживявания.
Тя функционира като дневник.
Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него.
По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност.
Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език.
А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си.
Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се.
Те се съхраняват някъде в мозъка ни.
Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?