Разговорник

bg Работа   »   ro Muncă

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [cincizeci şi cinci]

Muncă

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? C--f-c-ţi pro-e--o-a-? C_ f_____ p___________ C- f-c-ţ- p-o-e-i-n-l- ---------------------- Ce faceţi profesional? 0
Мъжът ми е лекар по професия. So-ul -eu-est- -e-----esi- -e-i-. S____ m__ e___ d_ p_______ m_____ S-ţ-l m-u e-t- d- p-o-e-i- m-d-c- --------------------------------- Soţul meu este de profesie medic. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. E- --cre- c- j-mătat--de --rmă -a-şi a-is-en-- ----c---. E_ l_____ c_ j_______ d_ n____ c_ ş_ a________ m________ E- l-c-e- c- j-m-t-t- d- n-r-ă c- ş- a-i-t-n-ă m-d-c-l-. -------------------------------------------------------- Eu lucrez cu jumătate de normă ca şi asistentă medicală. 0
Скоро ще получаваме пенсия. În c--â-- --- --i-i---ns-e. Î_ c_____ v__ p____ p______ Î- c-r-n- v-m p-i-i p-n-i-. --------------------------- În curând vom primi pensie. 0
А данъците са високи. D-r-------t----su-t-m-r-. D__ i_________ s___ m____ D-r i-p-z-t-l- s-n- m-r-. ------------------------- Dar impozitele sunt mari. 0
И здравната осигуровка е висока. Ş- asi-urar---m-d-ca-ă----e--c--pă. Ş_ a_________ m_______ e___ s______ Ş- a-i-u-a-e- m-d-c-l- e-t- s-u-p-. ----------------------------------- Şi asigurarea medicală este scumpă. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Ce-vrei -- -evii-o--t-? C_ v___ s_ d____ o_____ C- v-e- s- d-v-i o-a-ă- ----------------------- Ce vrei să devii odată? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Vr--u -- devi--i---n--. V____ s_ d____ i_______ V-e-u s- d-v-n i-g-n-r- ----------------------- Vreau să devin inginer. 0
Искам да следвам в университета. V---u--- --udiez -a u-i---s--a-e. V____ s_ s______ l_ u____________ V-e-u s- s-u-i-z l- u-i-e-s-t-t-. --------------------------------- Vreau să studiez la universitate. 0
Аз съм практикант. E- sunt -ra-----nt. E_ s___ p__________ E- s-n- p-a-t-c-n-. ------------------- Eu sunt practicant. 0
Аз не печеля много. Nu-c-şti--m---. N_ c_____ m____ N- c-ş-i- m-l-. --------------- Nu câştig mult. 0
Аз съм на практика в чужбина. Fa----ac-ic- în-s---in-ta--. F__ p_______ î_ s___________ F-c p-a-t-c- î- s-r-i-ă-a-e- ---------------------------- Fac practică în străinătate. 0
Това е моят шеф. A---t----te---f----eu. A_____ e___ ş____ m___ A-e-t- e-t- ş-f-l m-u- ---------------------- Acesta este şeful meu. 0
Аз имам приятни колеги. Am c-legi-d---u-i. A_ c_____ d_______ A- c-l-g- d-ă-u-i- ------------------ Am colegi drăguţi. 0
На обяд винаги ходим в стола. La pr-n- --r-e--î-totd-aun--la -a--i--. L_ p____ m_____ î__________ l_ c_______ L- p-â-z m-r-e- î-t-t-e-u-a l- c-n-i-ă- --------------------------------------- La prânz mergem întotdeauna la cantină. 0
Аз си търся работно място. C-ut-un --st. C___ u_ p____ C-u- u- p-s-. ------------- Caut un post. 0
Вече една година съм безработен. S-n- d-ja-d- un------me-. S___ d___ d_ u_ a_ ş_____ S-n- d-j- d- u- a- ş-m-r- ------------------------- Sunt deja de un an şomer. 0
В тази страна има много безработни. Î--ţ-r--a--a ---- --e- ----i şomeri. Î_ ţ___ a___ s___ p___ m____ ş______ Î- ţ-r- a-t- s-n- p-e- m-l-i ş-m-r-. ------------------------------------ În ţara asta sunt prea mulţi şomeri. 0

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?