Разговорник

bg Работа   »   tr Çalışmak

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [elli beş]

Çalışmak

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? M---ek-ola-a--n- y-pı-------z? M_____ o_____ n_ y____________ M-s-e- o-a-a- n- y-p-y-r-u-u-? ------------------------------ Meslek olarak ne yapıyorsunuz? 0
Мъжът ми е лекар по професия. K-c-m--ok--r. K____ d______ K-c-m d-k-o-. ------------- Kocam doktor. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. B-------- --n h-mşi-- --arak ça--ş----u-. B__ y____ g__ h______ o_____ ç___________ B-n y-r-m g-n h-m-i-e o-a-a- ç-l-ş-y-r-m- ----------------------------------------- Ben yarım gün hemşire olarak çalışıyorum. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Y-kı-d--e--kli-olac--ı-. Y______ e_____ o________ Y-k-n-a e-e-l- o-a-a-ı-. ------------------------ Yakında emekli olacağız. 0
А данъците са високи. A-- -e-gi-er --ks-k. A__ v_______ y______ A-a v-r-i-e- y-k-e-. -------------------- Ama vergiler yüksek. 0
И здравната осигуровка е висока. V- ha--a--k ----rtas------ek. V_ h_______ s________ y______ V- h-s-a-ı- s-g-r-a-ı y-k-e-. ----------------------------- Ve hastalık sigortası yüksek. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Ne o---k --tiy-r--n? N_ o____ i__________ N- o-m-k i-t-y-r-u-? -------------------- Ne olmak istiyorsun? 0
Бих искал / искала да стана инженер. M-h----s ol--k-is-------. M_______ o____ i_________ M-h-n-i- o-m-k i-t-y-r-m- ------------------------- Mühendis olmak istiyorum. 0
Искам да следвам в университета. Ün--ersited- o-umak----i-o-um. Ü___________ o_____ i_________ Ü-i-e-s-t-d- o-u-a- i-t-y-r-m- ------------------------------ Üniversitede okumak istiyorum. 0
Аз съм практикант. B-n -t-jyer--. B__ s_________ B-n s-a-y-r-m- -------------- Ben stajyerim. 0
Аз не печеля много. Fa-l- k--------ru-. F____ k____________ F-z-a k-z-n-ı-o-u-. ------------------- Fazla kazanmıyorum. 0
Аз съм на практика в чужбина. Y----dı-ında-s-aj-----yo-um. Y___ d______ s___ y_________ Y-r- d-ş-n-a s-a- y-p-y-r-m- ---------------------------- Yurt dışında staj yapıyorum. 0
Това е моят шеф. B----n-m-şe---. B_ b____ ş_____ B- b-n-m ş-f-m- --------------- Bu benim şefim. 0
Аз имам приятни колеги. H-ş---k----larım -a-. H__ a___________ v___ H-ş a-k-d-ş-a-ı- v-r- --------------------- Hoş arkadaşlarım var. 0
На обяд винаги ходим в стола. Ö-len-er--h-p--anti-e-gidiyor-z. Ö________ h__ k______ g_________ Ö-l-n-e-i h-p k-n-i-e g-d-y-r-z- -------------------------------- Öğlenleri hep kantine gidiyoruz. 0
Аз си търся работно място. İ----ıyo---. İ_ a________ İ- a-ı-o-u-. ------------ İş arıyorum. 0
Вече една година съм безработен. Bir------- i-s-z--. B__ y_____ i_______ B-r y-l-ı- i-s-z-m- ------------------- Bir yıldır işsizim. 0
В тази страна има много безработни. B-----ed----- işsiz--a-. B_ ü_____ ç__ i____ v___ B- ü-k-d- ç-k i-s-z v-r- ------------------------ Bu ülkede çok işsiz var. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + турски (1-100) MP3 турски (1-100)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?