Я х----учит--я-- у--ве-с--е-е.
Я х___ у______ в у____________
Я х-ч- у-и-ь-я в у-и-е-с-т-т-.
------------------------------
Я хочу учиться в университете. 0 Ya kh--hu--ch--ʹs-- v uni-e-sit--e.Y_ k_____ u________ v u____________Y- k-o-h- u-h-t-s-a v u-i-e-s-t-t-.-----------------------------------Ya khochu uchitʹsya v universitete.
Я---л--з---б--ываю.
Я м___ з___________
Я м-л- з-р-б-т-в-ю-
-------------------
Я мало зарабатываю. 0 Y--m-l---ar-b-ty-ayu.Y_ m___ z____________Y- m-l- z-r-b-t-v-y-.---------------------Ya malo zarabatyvayu.
Я н- пр-к-ик- за--ра-и---.
Я н_ п_______ з_ г________
Я н- п-а-т-к- з- г-а-и-е-.
--------------------------
Я на практике за границей. 0 Ya--a--r-kti-- -a-g----tse-.Y_ n_ p_______ z_ g_________Y- n- p-a-t-k- z- g-a-i-s-y-----------------------------Ya na praktike za granitsey.
В--б---м----ег-- -о----- стол---ю.
В о___ м_ в_____ х____ в с________
В о-е- м- в-е-д- х-д-м в с-о-о-у-.
----------------------------------
В обед мы всегда ходим в столовую. 0 V ob-d my vs-g---k-o-i--- st-lo-u--.V o___ m_ v_____ k_____ v s_________V o-e- m- v-e-d- k-o-i- v s-o-o-u-u-------------------------------------V obed my vsegda khodim v stolovuyu.
Я --- --лы--г-д б-з р-боты.
Я у__ ц____ г__ б__ р______
Я у-е ц-л-й г-д б-з р-б-т-.
---------------------------
Я уже целый год без работы. 0 Ya u--e-t--ly- go- --z-rab-t-.Y_ u___ t_____ g__ b__ r______Y- u-h- t-e-y- g-d b-z r-b-t-.------------------------------Ya uzhe tselyy god bez raboty.
В эт----тр--- с------ много --зраб-тн-х.
В э___ с_____ с______ м____ б___________
В э-о- с-р-н- с-и-к-м м-о-о б-з-а-о-н-х-
----------------------------------------
В этой стране слишком много безработных. 0 V e-oy s----e----s---- -n--o -ezrab---yk-.V e___ s_____ s_______ m____ b____________V e-o- s-r-n- s-i-h-o- m-o-o b-z-a-o-n-k-.------------------------------------------V etoy strane slishkom mnogo bezrabotnykh.
Повечето хора помнят първия си учебен ден.
Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това.
Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си.
Но защо е така?
Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета?
Причината се крие в нашето развитие.
Речта и паметта се развиват по едно и също време.
И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч.
Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява.
Учените са провели различни изследвания с деца.
По този начин, те направили интересно откритие.
Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди.
Следователно началото на речта е също и началото на паметта.
Децата научават много в първите три години от живота си.
Те преживяват нови неща всеки ден.
В тази възраст също са натрупали множество важни опитности.
Въпреки това, всичко изчезва.
Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия.
Само нещата, които децата могат да назоват остават.
Автобиографичната памет запазва личните преживявания.
Тя функционира като дневник.
Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него.
По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност.
Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език.
А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си.
Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се.
Те се съхраняват някъде в мозъка ни.
Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?