Разговорник

bg В града   »   el Στην πόλη

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [είκοσι πέντε]

25 [eíkosi pénte]

Στην πόλη

Stēn pólē

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Θέλ---- -ά- ---- στα-μ--το--τρ---υ. Θ___ ν_ π__ σ___ σ_____ τ__ τ______ Θ-λ- ν- π-ω σ-ο- σ-α-μ- τ-υ τ-έ-ο-. ----------------------------------- Θέλω να πάω στον σταθμό του τρένου. 0
T-----n- p-ō -t--------m---o- tr-n-u. T____ n_ p__ s___ s______ t__ t______ T-é-ō n- p-ō s-o- s-a-h-ó t-u t-é-o-. ------------------------------------- Thélō na páō ston stathmó tou trénou.
Бих искал / искала да отида на летището. Θ--- -- π-ω -το α-ρο-ρ-μι-. Θ___ ν_ π__ σ__ α__________ Θ-λ- ν- π-ω σ-ο α-ρ-δ-ό-ι-. --------------------------- Θέλω να πάω στο αεροδρόμιο. 0
Thélō------ō--t--a-ro-r--i-. T____ n_ p__ s__ a__________ T-é-ō n- p-ō s-o a-r-d-ó-i-. ---------------------------- Thélō na páō sto aerodrómio.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Θέ-------ά--στο--έ-τρο --ς-πόλ-ς. Θ___ ν_ π__ σ__ κ_____ τ__ π_____ Θ-λ- ν- π-ω σ-ο κ-ν-ρ- τ-ς π-λ-ς- --------------------------------- Θέλω να πάω στο κέντρο της πόλης. 0
Thél-------- s-- --ntr- t---pól-s. T____ n_ p__ s__ k_____ t__ p_____ T-é-ō n- p-ō s-o k-n-r- t-s p-l-s- ---------------------------------- Thélō na páō sto kéntro tēs pólēs.
Как да стигна до гарата? Π-- θα --ω-σ--ν -τα--- -ο---ρέν--; Π__ θ_ π__ σ___ σ_____ τ__ τ______ Π-ς θ- π-ω σ-ο- σ-α-μ- τ-υ τ-έ-ο-; ---------------------------------- Πώς θα πάω στον σταθμό του τρένου; 0
P-s --a -áō s-on--t-t-mó -o- ---n--? P__ t__ p__ s___ s______ t__ t______ P-s t-a p-ō s-o- s-a-h-ó t-u t-é-o-? ------------------------------------ Pṓs tha páō ston stathmó tou trénou?
Как да стигна до летището? Πώς -α --ω στ- -ερο---μ-ο; Π__ θ_ π__ σ__ α__________ Π-ς θ- π-ω σ-ο α-ρ-δ-ό-ι-; -------------------------- Πώς θα πάω στο αεροδρόμιο; 0
P---tha-p---st--ae---r--i-? P__ t__ p__ s__ a__________ P-s t-a p-ō s-o a-r-d-ó-i-? --------------------------- Pṓs tha páō sto aerodrómio?
Как да стигна до центъра на града? Π-ς--α πάω σ-ο -έ---ο τ-- -όλη-; Π__ θ_ π__ σ__ κ_____ τ__ π_____ Π-ς θ- π-ω σ-ο κ-ν-ρ- τ-ς π-λ-ς- -------------------------------- Πώς θα πάω στο κέντρο της πόλης; 0
P-- tha -á--st---éntr---ē--pó--s? P__ t__ p__ s__ k_____ t__ p_____ P-s t-a p-ō s-o k-n-r- t-s p-l-s- --------------------------------- Pṓs tha páō sto kéntro tēs pólēs?
Трябва ми такси. Χρειάζομαι ένα-τα--. Χ_________ έ__ τ____ Χ-ε-ά-ο-α- έ-α τ-ξ-. -------------------- Χρειάζομαι ένα ταξί. 0
C-r--á-------na t-xí. C__________ é__ t____ C-r-i-z-m-i é-a t-x-. --------------------- Chreiázomai éna taxí.
Трябва ми карта на града. Χρ--άζ-μ-- έ--ν------ --ς --λ-ς. Χ_________ έ___ χ____ τ__ π_____ Χ-ε-ά-ο-α- έ-α- χ-ρ-η τ-ς π-λ-ς- -------------------------------- Χρειάζομαι έναν χάρτη της πόλης. 0
C-re-á-o-a- énan c----ē --s -ólēs. C__________ é___ c_____ t__ p_____ C-r-i-z-m-i é-a- c-á-t- t-s p-l-s- ---------------------------------- Chreiázomai énan chártē tēs pólēs.
Трябва ми хотел. Χρ--ά---αι ξ-----χ---. Χ_________ ξ__________ Χ-ε-ά-ο-α- ξ-ν-δ-χ-ί-. ---------------------- Χρειάζομαι ξενοδοχείο. 0
C-re--z-m-i x--o-oc--í-. C__________ x___________ C-r-i-z-m-i x-n-d-c-e-o- ------------------------ Chreiázomai xenodocheío.
Бих искал / искала да наема кола. Θα-ή-ελα-ν--νο--ιάσω -να -υτ-κ-----. Θ_ ή____ ν_ ν_______ έ__ α__________ Θ- ή-ε-α ν- ν-ι-ι-σ- έ-α α-τ-κ-ν-τ-. ------------------------------------ Θα ήθελα να νοικιάσω ένα αυτοκίνητο. 0
Th--ḗ-h-la-na noi-i--ō ----a--ok--ēt-. T__ ḗ_____ n_ n_______ é__ a__________ T-a ḗ-h-l- n- n-i-i-s- é-a a-t-k-n-t-. -------------------------------------- Tha ḗthela na noikiásō éna autokínēto.
Ето кредитната ми карта. Ορ--τε-η ---τ-τ--ή-μου-κ-ρ--. Ο_____ η π________ μ__ κ_____ Ο-ί-τ- η π-σ-ω-ι-ή μ-υ κ-ρ-α- ----------------------------- Ορίστε η πιστωτική μου κάρτα. 0
O------- pis-ō-i----ou-k--ta. O_____ ē p________ m__ k_____ O-í-t- ē p-s-ō-i-ḗ m-u k-r-a- ----------------------------- Oríste ē pistōtikḗ mou kárta.
Ето шофьорската ми книжка. Ορίσ----ο ---λωμά--ου. Ο_____ τ_ δ______ μ___ Ο-ί-τ- τ- δ-π-ω-ά μ-υ- ---------------------- Ορίστε το δίπλωμά μου. 0
O-íste -o---p-ō-á----. O_____ t_ d______ m___ O-í-t- t- d-p-ō-á m-u- ---------------------- Oríste to díplōmá mou.
Какво може да се види в града? Τ- ---ρε--ν- δ-ι κα---- ---ν -όλη; Τ_ μ_____ ν_ δ__ κ_____ σ___ π____ Τ- μ-ο-ε- ν- δ-ι κ-ν-ί- σ-η- π-λ-; ---------------------------------- Τι μπορεί να δει κανείς στην πόλη; 0
Ti ------ ----ei ---eís--t-n-p--ē? T_ m_____ n_ d__ k_____ s___ p____ T- m-o-e- n- d-i k-n-í- s-ē- p-l-? ---------------------------------- Ti mporeí na dei kaneís stēn pólē?
Идете в стария град. Πηγαίν-τε σ-ην-πα--- --λ-. Π________ σ___ π____ π____ Π-γ-ί-ε-ε σ-η- π-λ-ά π-λ-. -------------------------- Πηγαίνετε στην παλιά πόλη. 0
Pē-aí-e-e-stē--p-li--pó--. P________ s___ p____ p____ P-g-í-e-e s-ē- p-l-á p-l-. -------------------------- Pēgaínete stēn paliá pólē.
Направете обиколка на града. Κ---ε μ---------η-η----ν -ό-η. Κ____ μ__ π________ σ___ π____ Κ-ν-ε μ-α π-ρ-ή-η-η σ-η- π-λ-. ------------------------------ Κάντε μία περιήγηση στην πόλη. 0
K---- mí- ---iḗ---- stē---ó-ē. K____ m__ p________ s___ p____ K-n-e m-a p-r-ḗ-ē-ē s-ē- p-l-. ------------------------------ Kánte mía periḗgēsē stēn pólē.
Идете на пристанището. Π-γα-νε-ε σ----ιμά-ι. Π________ σ__ λ______ Π-γ-ί-ε-ε σ-ο λ-μ-ν-. --------------------- Πηγαίνετε στο λιμάνι. 0
P-g-ín--- --- li-án-. P________ s__ l______ P-g-í-e-e s-o l-m-n-. --------------------- Pēgaínete sto limáni.
Направете обиколка на пристанището. Κ-ντ- --- -----γη-η σ----ι-άνι. Κ____ μ__ π________ σ__ λ______ Κ-ν-ε μ-α π-ρ-ή-η-η σ-ο λ-μ-ν-. ------------------------------- Κάντε μία περιήγηση στο λιμάνι. 0
K-n-e-m-a p-ri-g-s--s-o --m-ni. K____ m__ p________ s__ l______ K-n-e m-a p-r-ḗ-ē-ē s-o l-m-n-. ------------------------------- Kánte mía periḗgēsē sto limáni.
Какви други забележителности има ? Π--- ά-λα--ξ-οθέ-τα --ά---υν; Π___ ά___ α________ υ________ Π-ι- ά-λ- α-ι-θ-α-α υ-ά-χ-υ-; ----------------------------- Ποια άλλα αξιοθέατα υπάρχουν; 0
Po-----l- axio-h-at- y--------? P___ á___ a_________ y_________ P-i- á-l- a-i-t-é-t- y-á-c-o-n- ------------------------------- Poia álla axiothéata ypárchoun?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + гръцки (1-100) MP3 гръцки (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!