Разговорник

bg Четене и писане   »   mk Читање и пишување

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [шест]

6 [shyest]

Читање и пишување

[Chitaњye i pishoovaњye]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Аз чета. Ја- -и--м. Ј__ ч_____ Ј-с ч-т-м- ---------- Јас читам. 0
Јa- chi-a-. Ј__ c______ Ј-s c-i-a-. ----------- Јas chitam.
Аз чета една буква. Ј---ч------дна-бу-в-. Ј__ ч____ е___ б_____ Ј-с ч-т-м е-н- б-к-а- --------------------- Јас читам една буква. 0
Јas--h--------na bookv-. Ј__ c_____ y____ b______ Ј-s c-i-a- y-d-a b-o-v-. ------------------------ Јas chitam yedna bookva.
Аз чета една дума. Ј-с ч---м --е--зб-р. Ј__ ч____ е___ з____ Ј-с ч-т-м е-е- з-о-. -------------------- Јас читам еден збор. 0
Јas --it---y-dye--z---. Ј__ c_____ y_____ z____ Ј-s c-i-a- y-d-e- z-o-. ----------------------- Јas chitam yedyen zbor.
Аз чета едно изречение. Ја---ита----н--р--е-и--. Ј__ ч____ е___ р________ Ј-с ч-т-м е-н- р-ч-н-ц-. ------------------------ Јас читам една реченица. 0
Јa- --ita-----------chy--i-z-. Ј__ c_____ y____ r____________ Ј-s c-i-a- y-d-a r-e-h-e-i-z-. ------------------------------ Јas chitam yedna ryechyenitza.
Аз чета едно писмо. Ј-с-ч---м---н---и-мо. Ј__ ч____ е___ п_____ Ј-с ч-т-м е-н- п-с-о- --------------------- Јас читам едно писмо. 0
Ј-- -h---- --dno p-s-o. Ј__ c_____ y____ p_____ Ј-s c-i-a- y-d-o p-s-o- ----------------------- Јas chitam yedno pismo.
Аз чета една книга. Ја- ч-т-м --на-к--г-. Ј__ ч____ е___ к_____ Ј-с ч-т-м е-н- к-и-а- --------------------- Јас читам една книга. 0
Јa- c--t-m y-d-- k--g--. Ј__ c_____ y____ k______ Ј-s c-i-a- y-d-a k-i-u-. ------------------------ Јas chitam yedna knigua.
Аз чета. Јас-чит-м. Ј__ ч_____ Ј-с ч-т-м- ---------- Јас читам. 0
Ј-s chi-a-. Ј__ c______ Ј-s c-i-a-. ----------- Јas chitam.
Ти четеш. Т---иташ. Т_ ч_____ Т- ч-т-ш- --------- Ти читаш. 0
Ti chi--sh. T_ c_______ T- c-i-a-h- ----------- Ti chitash.
Той чете. Т-- -и-а. Т__ ч____ Т-ј ч-т-. --------- Тој чита. 0
T---chita. T__ c_____ T-ј c-i-a- ---------- Toј chita.
Аз пиша. Јас-п-----м. Ј__ п_______ Ј-с п-ш-в-м- ------------ Јас пишувам. 0
Јas pish----m. Ј__ p_________ Ј-s p-s-o-v-m- -------------- Јas pishoovam.
Аз пиша една буква. Ј-с ------м-ед-а --кв-. Ј__ п______ е___ б_____ Ј-с п-ш-в-м е-н- б-к-а- ----------------------- Јас пишувам една буква. 0
Ј-s -is-oo--m -e-n---o--v-. Ј__ p________ y____ b______ Ј-s p-s-o-v-m y-d-a b-o-v-. --------------------------- Јas pishoovam yedna bookva.
Аз пиша една дума. Јас-п--ув-м ---н-з---. Ј__ п______ е___ з____ Ј-с п-ш-в-м е-е- з-о-. ---------------------- Јас пишувам еден збор. 0
Ј-s -i--oo-am --------bo-. Ј__ p________ y_____ z____ Ј-s p-s-o-v-m y-d-e- z-o-. -------------------------- Јas pishoovam yedyen zbor.
Аз пиша едно изречение. Ј---п--ув-м-ед-а --ч---ц-. Ј__ п______ е___ р________ Ј-с п-ш-в-м е-н- р-ч-н-ц-. -------------------------- Јас пишувам една реченица. 0
Ј-s -ish--va--ye-n--r--c------z-. Ј__ p________ y____ r____________ Ј-s p-s-o-v-m y-d-a r-e-h-e-i-z-. --------------------------------- Јas pishoovam yedna ryechyenitza.
Аз пиша едно писмо. Ј-- пи-у-ам е-но-писмо. Ј__ п______ е___ п_____ Ј-с п-ш-в-м е-н- п-с-о- ----------------------- Јас пишувам едно писмо. 0
Јas -i-hoo--m-yed-o-pism-. Ј__ p________ y____ p_____ Ј-s p-s-o-v-m y-d-o p-s-o- -------------------------- Јas pishoovam yedno pismo.
Аз пиша една книга. Ј-- п--у--м-една-к-и--. Ј__ п______ е___ к_____ Ј-с п-ш-в-м е-н- к-и-а- ----------------------- Јас пишувам една книга. 0
Јas--is----a- yedna---igua. Ј__ p________ y____ k______ Ј-s p-s-o-v-m y-d-a k-i-u-. --------------------------- Јas pishoovam yedna knigua.
Аз пиша. Ја---ишу--м. Ј__ п_______ Ј-с п-ш-в-м- ------------ Јас пишувам. 0
Ј-- -is---va-. Ј__ p_________ Ј-s p-s-o-v-m- -------------- Јas pishoovam.
Ти пишеш. Ти--и----ш. Т_ п_______ Т- п-ш-в-ш- ----------- Ти пишуваш. 0
T- --s-oov--h. T_ p__________ T- p-s-o-v-s-. -------------- Ti pishoovash.
Той пише. Т-- пи-у--. Т__ п______ Т-ј п-ш-в-. ----------- Тој пишува. 0
T-- -is-oo-a. T__ p________ T-ј p-s-o-v-. ------------- Toј pishoova.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!