Разговорник

bg Четене и писане   »   be Чытаць і пісаць

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [шэсць]

6 [shests’]

Чытаць і пісаць

[Chytats’ і pіsats’]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Аз чета. Я чы-а-. Я ч_____ Я ч-т-ю- -------- Я чытаю. 0
Ya c-yt--u. Y_ c_______ Y- c-y-a-u- ----------- Ya chytayu.
Аз чета една буква. Я-чыта----тару. Я ч____ л______ Я ч-т-ю л-т-р-. --------------- Я чытаю літару. 0
Ya ch-ta-- l-t-ru. Y_ c______ l______ Y- c-y-a-u l-t-r-. ------------------ Ya chytayu lіtaru.
Аз чета една дума. Я чы-аю -л-в-. Я ч____ с_____ Я ч-т-ю с-о-а- -------------- Я чытаю слова. 0
Ya-ch----- --o--. Y_ c______ s_____ Y- c-y-a-u s-o-a- ----------------- Ya chytayu slova.
Аз чета едно изречение. Я------ -каз. Я ч____ с____ Я ч-т-ю с-а-. ------------- Я чытаю сказ. 0
Y- c-yt-yu-s-az. Y_ c______ s____ Y- c-y-a-u s-a-. ---------------- Ya chytayu skaz.
Аз чета едно писмо. Я чы--ю ---т. Я ч____ л____ Я ч-т-ю л-с-. ------------- Я чытаю ліст. 0
Ya -hy---u -іs-. Y_ c______ l____ Y- c-y-a-u l-s-. ---------------- Ya chytayu lіst.
Аз чета една книга. Я ч-т-ю--ні--. Я ч____ к_____ Я ч-т-ю к-і-у- -------------- Я чытаю кнігу. 0
Ya----ta-u --іgu. Y_ c______ k_____ Y- c-y-a-u k-і-u- ----------------- Ya chytayu knіgu.
Аз чета. Я--ы-аю. Я ч_____ Я ч-т-ю- -------- Я чытаю. 0
Ya c-y-a-u. Y_ c_______ Y- c-y-a-u- ----------- Ya chytayu.
Ти четеш. Ты ---а-ш. Т_ ч______ Т- ч-т-е-. ---------- Ты чытаеш. 0
Ty-c---aesh. T_ c________ T- c-y-a-s-. ------------ Ty chytaesh.
Той чете. Ён -ы-а-. Ё_ ч_____ Ё- ч-т-е- --------- Ён чытае. 0
En c-yt--. E_ c______ E- c-y-a-. ---------- En chytae.
Аз пиша. Я пі-у. Я п____ Я п-ш-. ------- Я пішу. 0
Ya pіsh-. Y_ p_____ Y- p-s-u- --------- Ya pіshu.
Аз пиша една буква. Я п--у л--а--. Я п___ л______ Я п-ш- л-т-р-. -------------- Я пішу літару. 0
Ya -іshu -і--r-. Y_ p____ l______ Y- p-s-u l-t-r-. ---------------- Ya pіshu lіtaru.
Аз пиша една дума. Я піш---л-ва. Я п___ с_____ Я п-ш- с-о-а- ------------- Я пішу слова. 0
Ya p-sh- slo--. Y_ p____ s_____ Y- p-s-u s-o-a- --------------- Ya pіshu slova.
Аз пиша едно изречение. Я---шу-ска-. Я п___ с____ Я п-ш- с-а-. ------------ Я пішу сказ. 0
Ya-p--hu-ska-. Y_ p____ s____ Y- p-s-u s-a-. -------------- Ya pіshu skaz.
Аз пиша едно писмо. Я-------і-т. Я п___ л____ Я п-ш- л-с-. ------------ Я пішу ліст. 0
Y- --s----і-t. Y_ p____ l____ Y- p-s-u l-s-. -------------- Ya pіshu lіst.
Аз пиша една книга. Я---ш----ігу. Я п___ к_____ Я п-ш- к-і-у- ------------- Я пішу кнігу. 0
Ya pіsh-------. Y_ p____ k_____ Y- p-s-u k-і-u- --------------- Ya pіshu knіgu.
Аз пиша. Я-п-ш-. Я п____ Я п-ш-. ------- Я пішу. 0
Ya-----u. Y_ p_____ Y- p-s-u- --------- Ya pіshu.
Ти пишеш. Ты -іш--. Т_ п_____ Т- п-ш-ш- --------- Ты пішаш. 0
Ty------s-. T_ p_______ T- p-s-a-h- ----------- Ty pіshash.
Той пише. Ё- пі-а. Ё_ п____ Ё- п-ш-. -------- Ён піша. 0
En ---ha. E_ p_____ E- p-s-a- --------- En pіsha.

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!