Разговорник

bg Четене и писане   »   ru Читать и писать

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [шесть]

6 [shestʹ]

Читать и писать

Chitatʹ i pisatʹ

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Аз чета. Я чи--ю. Я ч_____ Я ч-т-ю- -------- Я читаю. 0
Y- c--tay-. Y_ c_______ Y- c-i-a-u- ----------- Ya chitayu.
Аз чета една буква. Я ---а- бу-ву. Я ч____ б_____ Я ч-т-ю б-к-у- -------------- Я читаю букву. 0
Ya---i-ay- buk--. Y_ c______ b_____ Y- c-i-a-u b-k-u- ----------------- Ya chitayu bukvu.
Аз чета една дума. Я--и--- -лово. Я ч____ с_____ Я ч-т-ю с-о-о- -------------- Я читаю слово. 0
Y---hi-----s-ov-. Y_ c______ s_____ Y- c-i-a-u s-o-o- ----------------- Ya chitayu slovo.
Аз чета едно изречение. Я --таю--р--л----и-. Я ч____ п___________ Я ч-т-ю п-е-л-ж-н-е- -------------------- Я читаю предложение. 0
Ya ---t-y- -re-l-----iye. Y_ c______ p_____________ Y- c-i-a-u p-e-l-z-e-i-e- ------------------------- Ya chitayu predlozheniye.
Аз чета едно писмо. Я -и-------ь--. Я ч____ п______ Я ч-т-ю п-с-м-. --------------- Я читаю письмо. 0
Ya c---a-u-----m-. Y_ c______ p______ Y- c-i-a-u p-s-m-. ------------------ Ya chitayu pisʹmo.
Аз чета една книга. Я-ч---ю к----. Я ч____ к_____ Я ч-т-ю к-и-у- -------------- Я читаю книгу. 0
Ya--hita-u--n-gu. Y_ c______ k_____ Y- c-i-a-u k-i-u- ----------------- Ya chitayu knigu.
Аз чета. Я -----. Я ч_____ Я ч-т-ю- -------- Я читаю. 0
Ya c-it-yu. Y_ c_______ Y- c-i-a-u- ----------- Ya chitayu.
Ти четеш. Т- -и---ш-. Т_ ч_______ Т- ч-т-е-ь- ----------- Ты читаешь. 0
Ty -----y---ʹ. T_ c__________ T- c-i-a-e-h-. -------------- Ty chitayeshʹ.
Той чете. О- ч-тае-. О_ ч______ О- ч-т-е-. ---------- Он читает. 0
On---it--et. O_ c________ O- c-i-a-e-. ------------ On chitayet.
Аз пиша. Я ---у. Я п____ Я п-ш-. ------- Я пишу. 0
Y------u. Y_ p_____ Y- p-s-u- --------- Ya pishu.
Аз пиша една буква. Я -и---б-к--. Я п___ б_____ Я п-ш- б-к-у- ------------- Я пишу букву. 0
Y- pis-u --k-u. Y_ p____ b_____ Y- p-s-u b-k-u- --------------- Ya pishu bukvu.
Аз пиша една дума. Я-п--у---о--. Я п___ с_____ Я п-ш- с-о-о- ------------- Я пишу слово. 0
Y- -is-u-s--v-. Y_ p____ s_____ Y- p-s-u s-o-o- --------------- Ya pishu slovo.
Аз пиша едно изречение. Я п-ш--пре--оже--е. Я п___ п___________ Я п-ш- п-е-л-ж-н-е- ------------------- Я пишу предложение. 0
Ya-p---u-pre--ozh-ni-e. Y_ p____ p_____________ Y- p-s-u p-e-l-z-e-i-e- ----------------------- Ya pishu predlozheniye.
Аз пиша едно писмо. Я -ишу--исьм-. Я п___ п______ Я п-ш- п-с-м-. -------------- Я пишу письмо. 0
Ya--i-h- -i--mo. Y_ p____ p______ Y- p-s-u p-s-m-. ---------------- Ya pishu pisʹmo.
Аз пиша една книга. Я -ишу -ни--. Я п___ к_____ Я п-ш- к-и-у- ------------- Я пишу книгу. 0
Ya pi-h- k--g-. Y_ p____ k_____ Y- p-s-u k-i-u- --------------- Ya pishu knigu.
Аз пиша. Я---ш-. Я п____ Я п-ш-. ------- Я пишу. 0
Y--pi--u. Y_ p_____ Y- p-s-u- --------- Ya pishu.
Ти пишеш. Т- пи--шь. Т_ п______ Т- п-ш-ш-. ---------- Ты пишешь. 0
T- p--h-s-ʹ. T_ p________ T- p-s-e-h-. ------------ Ty pisheshʹ.
Той пише. Он -и---. О_ п_____ О- п-ш-т- --------- Он пишет. 0
O----s-et. O_ p______ O- p-s-e-. ---------- On pishet.

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!