Разговорник

bg Четене и писане   »   he ‫קריאה וכתיבה‬

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

‫6 [שש]‬

6 [shesh]

‫קריאה וכתיבה‬

[qri'ah uktivah]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Аз чета. ‫א-- ק-ר--- ת.‬ ‫___ ק___ / ת__ ‫-נ- ק-ר- / ת-‬ --------------- ‫אני קורא / ת.‬ 0
ani---r-/q--'-t. a__ q___________ a-i q-r-/-o-'-t- ---------------- ani qore/qor'et.
Аз чета една буква. ‫אנ--ק-ר- - ת-א---‬ ‫___ ק___ / ת א____ ‫-נ- ק-ר- / ת א-ת-‬ ------------------- ‫אני קורא / ת אות.‬ 0
an--q---/-or'et-ot. a__ q__________ o__ a-i q-r-/-o-'-t o-. ------------------- ani qore/qor'et ot.
Аз чета една дума. ‫--י ק-ר--/-- ---ה-‬ ‫___ ק___ / ת מ_____ ‫-נ- ק-ר- / ת מ-ל-.- -------------------- ‫אני קורא / ת מילה.‬ 0
a-----re/qo--e- -i-a-. a__ q__________ m_____ a-i q-r-/-o-'-t m-l-h- ---------------------- ani qore/qor'et milah.
Аз чета едно изречение. ‫----ק--א-- ת--ש-ט-‬ ‫___ ק___ / ת מ_____ ‫-נ- ק-ר- / ת מ-פ-.- -------------------- ‫אני קורא / ת משפט.‬ 0
ani ----/q--'-t m----at. a__ q__________ m_______ a-i q-r-/-o-'-t m-s-p-t- ------------------------ ani qore/qor'et mishpat.
Аз чета едно писмо. ‫אני--ורא-/ ת-מ-ת--‬ ‫___ ק___ / ת מ_____ ‫-נ- ק-ר- / ת מ-ת-.- -------------------- ‫אני קורא / ת מכתב.‬ 0
a---q-r-/-or'-t---khtav. a__ q__________ m_______ a-i q-r-/-o-'-t m-k-t-v- ------------------------ ani qore/qor'et mikhtav.
Аз чета една книга. ‫-ני קורא-/-ת ספ-.‬ ‫___ ק___ / ת ס____ ‫-נ- ק-ר- / ת ס-ר-‬ ------------------- ‫אני קורא / ת ספר.‬ 0
ani ---e/--r'e- se---. a__ q__________ s_____ a-i q-r-/-o-'-t s-f-r- ---------------------- ani qore/qor'et sefer.
Аз чета. ‫--- ק-רא / --‬ ‫___ ק___ / ת__ ‫-נ- ק-ר- / ת-‬ --------------- ‫אני קורא / ת.‬ 0
ani qor---or'et. a__ q___________ a-i q-r-/-o-'-t- ---------------- ani qore/qor'et.
Ти четеш. ‫א- / ה-ק----/-ת-‬ ‫__ / ה ק___ / ת__ ‫-ת / ה ק-ר- / ת-‬ ------------------ ‫את / ה קורא / ת.‬ 0
a----at qo----or'e-. a______ q___________ a-a-/-t q-r-/-o-'-t- -------------------- atah/at qore/qor'et.
Той чете. ‫--- קו-א-‬ ‫___ ק_____ ‫-ו- ק-ר-.- ----------- ‫הוא קורא.‬ 0
hu---re. h_ q____ h- q-r-. -------- hu qore.
Аз пиша. ‫א------ב --ת-‬ ‫___ כ___ / ת__ ‫-נ- כ-ת- / ת-‬ --------------- ‫אני כותב / ת.‬ 0
a--------/ko-----. a__ k_____________ a-i k-t-v-k-t-v-t- ------------------ ani kotev/kotevet.
Аз пиша една буква. ‫אני-כו-ב-/ - -ו-.‬ ‫___ כ___ / ת א____ ‫-נ- כ-ת- / ת א-ת-‬ ------------------- ‫אני כותב / ת אות.‬ 0
ani-k-t--/k--ev-t-ot. a__ k____________ o__ a-i k-t-v-k-t-v-t o-. --------------------- ani kotev/kotevet ot.
Аз пиша една дума. ‫-נ----תב / ת--יל-.‬ ‫___ כ___ / ת מ_____ ‫-נ- כ-ת- / ת מ-ל-.- -------------------- ‫אני כותב / ת מילה.‬ 0
ani kotev-k-tev-- -i---. a__ k____________ m_____ a-i k-t-v-k-t-v-t m-l-h- ------------------------ ani kotev/kotevet milah.
Аз пиша едно изречение. ‫--- כו-- / --מש-ט.‬ ‫___ כ___ / ת מ_____ ‫-נ- כ-ת- / ת מ-פ-.- -------------------- ‫אני כותב / ת משפט.‬ 0
ani------/kotevet --s---t. a__ k____________ m_______ a-i k-t-v-k-t-v-t m-s-p-t- -------------------------- ani kotev/kotevet mishpat.
Аз пиша едно писмо. ‫-----ות----ת-מכ--.‬ ‫___ כ___ / ת מ_____ ‫-נ- כ-ת- / ת מ-ת-.- -------------------- ‫אני כותב / ת מכתב.‬ 0
a---kot---kot---t mi--ta-. a__ k____________ m_______ a-i k-t-v-k-t-v-t m-k-t-v- -------------------------- ani kotev/kotevet mikhtav.
Аз пиша една книга. ‫--י כות----ת -פ-.‬ ‫___ כ___ / ת ס____ ‫-נ- כ-ת- / ת ס-ר-‬ ------------------- ‫אני כותב / ת ספר.‬ 0
a-i kot-v-k--e--t-s-f-r. a__ k____________ s_____ a-i k-t-v-k-t-v-t s-f-r- ------------------------ ani kotev/kotevet sefer.
Аз пиша. ‫-נ--כ-ת- / --‬ ‫___ כ___ / ת__ ‫-נ- כ-ת- / ת-‬ --------------- ‫אני כותב / ת.‬ 0
an- k-t-v-k--e-e-. a__ k_____________ a-i k-t-v-k-t-v-t- ------------------ ani kotev/kotevet.
Ти пишеш. ‫-- --- --ת- ---.‬ ‫__ / ה כ___ / ת__ ‫-ת / ה כ-ת- / ת-‬ ------------------ ‫את / ה כותב / ת.‬ 0
a----a---ote---ot-vet. a______ k_____________ a-a-/-t k-t-v-k-t-v-t- ---------------------- atah/at kotev/kotevet.
Той пише. ‫הו- כ--ב-‬ ‫___ כ_____ ‫-ו- כ-ת-.- ----------- ‫הוא כותב.‬ 0
h----tev. h_ k_____ h- k-t-v- --------- hu kotev.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!