Разговорник

bg Четене и писане   »   ca Llegir i escriure

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [sis]

Llegir i escriure

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Аз чета. (J----le--i--. (___ l________ (-o- l-e-e-x-. -------------- (Jo) llegeixo. 0
Аз чета една буква. (-o---l----x---na -le--a. (___ l_______ u__ l______ (-o- l-e-e-x- u-a l-e-r-. ------------------------- (Jo) llegeixo una lletra. 0
Аз чета една дума. (--- llegeix- -- -o------- pa--u-a. (___ l_______ u_ m__ / u__ p_______ (-o- l-e-e-x- u- m-t / u-a p-r-u-a- ----------------------------------- (Jo) llegeixo un mot / una paraula. 0
Аз чета едно изречение. (-o-----g---o u---f-a-e. (___ l_______ u__ f_____ (-o- l-e-e-x- u-a f-a-e- ------------------------ (Jo) llegeixo una frase. 0
Аз чета едно писмо. (Jo- ---ge--o--na -----. (___ l_______ u__ c_____ (-o- l-e-e-x- u-a c-r-a- ------------------------ (Jo) llegeixo una carta. 0
Аз чета една книга. (J---ll--e--o -n--lib-e. (___ l_______ u_ l______ (-o- l-e-e-x- u- l-i-r-. ------------------------ (Jo) llegeixo un llibre. 0
Аз чета. J---leg--x-. J_ l________ J- l-e-e-x-. ------------ Jo llegeixo. 0
Ти четеш. T- -l-------. T_ l_________ T- l-e-e-x-s- ------------- Tu llegeixes. 0
Той чете. Ell lle---x. E__ l_______ E-l l-e-e-x- ------------ Ell llegeix. 0
Аз пиша. (--) e-cric. (___ e______ (-o- e-c-i-. ------------ (Jo) escric. 0
Аз пиша една буква. (Jo) es--ic-u-a ---tra. (___ e_____ u__ l______ (-o- e-c-i- u-a l-e-r-. ----------------------- (Jo) escric una lletra. 0
Аз пиша една дума. (J---e-cr-- una -a-au-a. (___ e_____ u__ p_______ (-o- e-c-i- u-a p-r-u-a- ------------------------ (Jo) escric una paraula. 0
Аз пиша едно изречение. (J-)---cr-- u-a ---s-. (___ e_____ u__ f_____ (-o- e-c-i- u-a f-a-e- ---------------------- (Jo) escric una frase. 0
Аз пиша едно писмо. (J-)-e--r-- --- --rt-. (___ e_____ u__ c_____ (-o- e-c-i- u-a c-r-a- ---------------------- (Jo) escric una carta. 0
Аз пиша една книга. (Jo- e--ric -- --ib-e. (___ e_____ u_ l______ (-o- e-c-i- u- l-i-r-. ---------------------- (Jo) escric un llibre. 0
Аз пиша. Jo escric. J_ e______ J- e-c-i-. ---------- Jo escric. 0
Ти пишеш. Tu es--iu-. T_ e_______ T- e-c-i-s- ----------- Tu escrius. 0
Той пише. El---sc---. E__ e______ E-l e-c-i-. ----------- Ell escriu. 0

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!