Разговорник

bg Четене и писане   »   tr Okumak ve yazmak

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [altı]

Okumak ve yazmak

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Аз чета. B-- ---y-r--. B__ o________ B-n o-u-o-u-. ------------- Ben okuyorum. 0
Аз чета една буква. B-n-------r--okuy--u-. B__ b__ h___ o________ B-n b-r h-r- o-u-o-u-. ---------------------- Ben bir harf okuyorum. 0
Аз чета една дума. Ben --r------k-oku---um. B__ b__ s_____ o________ B-n b-r s-z-ü- o-u-o-u-. ------------------------ Ben bir sözcük okuyorum. 0
Аз чета едно изречение. Be- --- cü--e o-uy--um. B__ b__ c____ o________ B-n b-r c-m-e o-u-o-u-. ----------------------- Ben bir cümle okuyorum. 0
Аз чета едно писмо. B-- b-r-m---up -k----um. B__ b__ m_____ o________ B-n b-r m-k-u- o-u-o-u-. ------------------------ Ben bir mektup okuyorum. 0
Аз чета една книга. Be--b-r --t----kuyo---. B__ b__ k____ o________ B-n b-r k-t-p o-u-o-u-. ----------------------- Ben bir kitap okuyorum. 0
Аз чета. B-n --u-o-u-. B__ o________ B-n o-u-o-u-. ------------- Ben okuyorum. 0
Ти четеш. Sen--kuyo--u-. S__ o_________ S-n o-u-o-s-n- -------------- Sen okuyorsun. 0
Той чете. O --------ok--o-. O (______ o______ O (-r-e-) o-u-o-. ----------------- O (erkek) okuyor. 0
Аз пиша. B-----z--o---. B__ y_________ B-n y-z-y-r-m- -------------- Ben yazıyorum. 0
Аз пиша една буква. B-n b-- harf --zı-----. B__ b__ h___ y_________ B-n b-r h-r- y-z-y-r-m- ----------------------- Ben bir harf yazıyorum. 0
Аз пиша една дума. B-n -----öz--- --z----um. B__ b__ s_____ y_________ B-n b-r s-z-ü- y-z-y-r-m- ------------------------- Ben bir sözcük yazıyorum. 0
Аз пиша едно изречение. Ben -i--cü-le y--ı--r--. B__ b__ c____ y_________ B-n b-r c-m-e y-z-y-r-m- ------------------------ Ben bir cümle yazıyorum. 0
Аз пиша едно писмо. Ben bi- ---t-p -----or-m. B__ b__ m_____ y_________ B-n b-r m-k-u- y-z-y-r-m- ------------------------- Ben bir mektup yazıyorum. 0
Аз пиша една книга. Ben -ir --ta- yazıyor--. B__ b__ k____ y_________ B-n b-r k-t-p y-z-y-r-m- ------------------------ Ben bir kitap yazıyorum. 0
Аз пиша. Be- ya--yo-u-. B__ y_________ B-n y-z-y-r-m- -------------- Ben yazıyorum. 0
Ти пишеш. Sen--az-yorsun. S__ y__________ S-n y-z-y-r-u-. --------------- Sen yazıyorsun. 0
Той пише. O-y---y--- -er---) O y_______ (______ O y-z-y-r- (-r-e-) ------------------ O yazıyor. (erkek) 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + турски (1-100) MP3 турски (1-100)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!