Разговорник

bg Четене и писане   »   lt Skaityti ir rašyti

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [šeši]

Skaityti ir rašyti

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Аз чета. A--sk--tau. A_ s_______ A- s-a-t-u- ----------- Aš skaitau. 0
Аз чета една буква. (A-) s------ r-i-ę. (___ s______ r_____ (-š- s-a-t-u r-i-ę- ------------------- (Aš) skaitau raidę. 0
Аз чета една дума. (Aš- skaitau---dį. (___ s______ ž____ (-š- s-a-t-u ž-d-. ------------------ (Aš) skaitau žodį. 0
Аз чета едно изречение. (--- -----au --ki-į. (___ s______ s______ (-š- s-a-t-u s-k-n-. -------------------- (Aš) skaitau sakinį. 0
Аз чета едно писмо. (Aš) --ait---l-išką. (___ s______ l______ (-š- s-a-t-u l-i-k-. -------------------- (Aš) skaitau laišką. 0
Аз чета една книга. (--- ---i-a--k-y-ą. (___ s______ k_____ (-š- s-a-t-u k-y-ą- ------------------- (Aš) skaitau knygą. 0
Аз чета. A--skait-u. A_ s_______ A- s-a-t-u- ----------- Aš skaitau. 0
Ти четеш. Tu s-a-t-i. T_ s_______ T- s-a-t-i- ----------- Tu skaitai. 0
Той чете. J-s s--i--. J__ s______ J-s s-a-t-. ----------- Jis skaito. 0
Аз пиша. Aš---ša-. A_ r_____ A- r-š-u- --------- Aš rašau. 0
Аз пиша една буква. (-š---ašau ---d-. (___ r____ r_____ (-š- r-š-u r-i-ę- ----------------- (Aš) rašau raidę. 0
Аз пиша една дума. (-š) ra--- -od-. (___ r____ ž____ (-š- r-š-u ž-d-. ---------------- (Aš) rašau žodį. 0
Аз пиша едно изречение. (--- -a--- -a---į. (___ r____ s______ (-š- r-š-u s-k-n-. ------------------ (Aš) rašau sakinį. 0
Аз пиша едно писмо. (--)---šau-laiš-ą. (___ r____ l______ (-š- r-š-u l-i-k-. ------------------ (Aš) rašau laišką. 0
Аз пиша една книга. (A----aš-u -n-g-. (___ r____ k_____ (-š- r-š-u k-y-ą- ----------------- (Aš) rašau knygą. 0
Аз пиша. Aš -ašau. A_ r_____ A- r-š-u- --------- Aš rašau. 0
Ти пишеш. T- rašai. T_ r_____ T- r-š-i- --------- Tu rašai. 0
Той пише. J-s--aš-. J__ r____ J-s r-š-. --------- Jis rašo. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + литовски (1-100) MP3 литовски (1-100)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!