Разговорник

bg Четене и писане   »   no Lese og skrive

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [seks]

Lese og skrive

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Аз чета. J-g-l---r. J__ l_____ J-g l-s-r- ---------- Jeg leser. 0
Аз чета една буква. Je- -es---e--boks--v. J__ l____ e_ b_______ J-g l-s-r e- b-k-t-v- --------------------- Jeg leser en bokstav. 0
Аз чета една дума. J-g le-er-et-ord. J__ l____ e_ o___ J-g l-s-r e- o-d- ----------------- Jeg leser et ord. 0
Аз чета едно изречение. Jeg-les------setn-n-. J__ l____ e_ s_______ J-g l-s-r e- s-t-i-g- --------------------- Jeg leser en setning. 0
Аз чета едно писмо. Je--l-s---et-b-e-. J__ l____ e_ b____ J-g l-s-r e- b-e-. ------------------ Jeg leser et brev. 0
Аз чета една книга. Jeg-l-se- -i ---. J__ l____ e_ b___ J-g l-s-r e- b-k- ----------------- Jeg leser ei bok. 0
Аз чета. J-g -ese-. J__ l_____ J-g l-s-r- ---------- Jeg leser. 0
Ти четеш. Du-le-e-. D_ l_____ D- l-s-r- --------- Du leser. 0
Той чете. Han-leser. H__ l_____ H-n l-s-r- ---------- Han leser. 0
Аз пиша. J-g-sk-i---. J__ s_______ J-g s-r-v-r- ------------ Jeg skriver. 0
Аз пиша една буква. J-----r--e---n b--s---. J__ s______ e_ b_______ J-g s-r-v-r e- b-k-t-v- ----------------------- Jeg skriver en bokstav. 0
Аз пиша една дума. Jeg----i-er e- --d. J__ s______ e_ o___ J-g s-r-v-r e- o-d- ------------------- Jeg skriver et ord. 0
Аз пиша едно изречение. J-g sk-ive- -n s-t-in-. J__ s______ e_ s_______ J-g s-r-v-r e- s-t-i-g- ----------------------- Jeg skriver en setning. 0
Аз пиша едно писмо. J-g---r--er--t--r--. J__ s______ e_ b____ J-g s-r-v-r e- b-e-. -------------------- Jeg skriver et brev. 0
Аз пиша една книга. J-g --r---r-e--b--. J__ s______ e_ b___ J-g s-r-v-r e- b-k- ------------------- Jeg skriver ei bok. 0
Аз пиша. Je- s--i-er. J__ s_______ J-g s-r-v-r- ------------ Jeg skriver. 0
Ти пишеш. D--s--iver. D_ s_______ D- s-r-v-r- ----------- Du skriver. 0
Той пише. H-n sk-i--r. H__ s_______ H-n s-r-v-r- ------------ Han skriver. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!