Разговорник

bg Покупки   »   ru Делать покупки

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [пятьдесят один]

51 [pyatʹdesyat odin]

Делать покупки

[Delatʹ pokupki]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Я --------ибл-о--к-. Я х___ в б__________ Я х-ч- в б-б-и-т-к-. -------------------- Я хочу в библиотеку. 0
Y--kh--hu v-bibl-o----. Y_ k_____ v b__________ Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-. ----------------------- Ya khochu v biblioteku.
Искам да отида в книжарницата. Я----у - к---ный м----ин. Я х___ в к______ м_______ Я х-ч- в к-и-н-й м-г-з-н- ------------------------- Я хочу в книжный магазин. 0
Y--k--c-- - --i-h-yy magaz--. Y_ k_____ v k_______ m_______ Y- k-o-h- v k-i-h-y- m-g-z-n- ----------------------------- Ya khochu v knizhnyy magazin.
Искам да отида до вестникарския павилион. Я-х--у в к-о-к. Я х___ в к_____ Я х-ч- в к-о-к- --------------- Я хочу в киоск. 0
Y- ---c-- - kio-k. Y_ k_____ v k_____ Y- k-o-h- v k-o-k- ------------------ Ya khochu v kiosk.
Искам да заема една книга. Я----- вз--ь --и-- - ---------е. Я х___ в____ к____ в б__________ Я х-ч- в-я-ь к-и-у в б-б-и-т-к-. -------------------------------- Я хочу взять книгу в библиотеке. 0
Y--khochu -----ʹ kn-gu v ----iote-e. Y_ k_____ v_____ k____ v b__________ Y- k-o-h- v-y-t- k-i-u v b-b-i-t-k-. ------------------------------------ Ya khochu vzyatʹ knigu v biblioteke.
Искам да купя една книга. Я-х-ч- ку-и---кни-у. Я х___ к_____ к_____ Я х-ч- к-п-т- к-и-у- -------------------- Я хочу купить книгу. 0
Ya k--chu--up-t- -n-g-. Y_ k_____ k_____ k_____ Y- k-o-h- k-p-t- k-i-u- ----------------------- Ya khochu kupitʹ knigu.
Искам да купя един вестник. Я-хо-у-куп-ть га-ету. Я х___ к_____ г______ Я х-ч- к-п-т- г-з-т-. --------------------- Я хочу купить газету. 0
Y- kh-ch--kupitʹ -azetu. Y_ k_____ k_____ g______ Y- k-o-h- k-p-t- g-z-t-. ------------------------ Ya khochu kupitʹ gazetu.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Я----- в---б-иоте-у, --о-ы взять---и--у. Я х___ в б__________ ч____ в____ к______ Я х-ч- в б-б-и-т-к-, ч-о-ы в-я-ь к-и-к-. ---------------------------------------- Я хочу в библиотеку, чтобы взять книжку. 0
Ya k-o--- v--ib---te--, -h--b--vzya-ʹ k-i--k-. Y_ k_____ v b__________ c_____ v_____ k_______ Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-, c-t-b- v-y-t- k-i-h-u- ---------------------------------------------- Ya khochu v biblioteku, chtoby vzyatʹ knizhku.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Я --ч--- кн-жн-- --г-зин,---обы-куп-т--кн-гу. Я х___ в к______ м_______ ч____ к_____ к_____ Я х-ч- в к-и-н-й м-г-з-н- ч-о-ы к-п-т- к-и-у- --------------------------------------------- Я хочу в книжный магазин, чтобы купить книгу. 0
Ya ---ch- ----i--ny- ----zin, -hto-y--u-i-ʹ-k--g-. Y_ k_____ v k_______ m_______ c_____ k_____ k_____ Y- k-o-h- v k-i-h-y- m-g-z-n- c-t-b- k-p-t- k-i-u- -------------------------------------------------- Ya khochu v knizhnyy magazin, chtoby kupitʹ knigu.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Я --ч----к--ск- --обы ----ть-г-----. Я х___ в к_____ ч____ к_____ г______ Я х-ч- в к-о-к- ч-о-ы к-п-т- г-з-т-. ------------------------------------ Я хочу в киоск, чтобы купить газету. 0
Y---h---u-----o--- cht--y----it---azet-. Y_ k_____ v k_____ c_____ k_____ g______ Y- k-o-h- v k-o-k- c-t-b- k-p-t- g-z-t-. ---------------------------------------- Ya khochu v kiosk, chtoby kupitʹ gazetu.
Искам да отида в оптичния магазин. Я---чу в о---к-. Я х___ в о______ Я х-ч- в о-т-к-. ---------------- Я хочу в оптику. 0
Ya--h--hu v---t-k-. Y_ k_____ v o______ Y- k-o-h- v o-t-k-. ------------------- Ya khochu v optiku.
Искам да отида в супермаркета. Я-х----в-супе-мар---. Я х___ в с___________ Я х-ч- в с-п-р-а-к-т- --------------------- Я хочу в супермаркет. 0
Ya --o----v--upe-m-rke-. Y_ k_____ v s___________ Y- k-o-h- v s-p-r-a-k-t- ------------------------ Ya khochu v supermarket.
Искам да отида до хлебарницата. Я---чу-- -у-о-ную. Я х___ в б________ Я х-ч- в б-л-ч-у-. ------------------ Я хочу в булочную. 0
Y- kh--h--v -u---h--yu. Y_ k_____ v b__________ Y- k-o-h- v b-l-c-n-y-. ----------------------- Ya khochu v bulochnuyu.
Искам да купя очила. Я -о-- ---и-ь-о-ки. Я х___ к_____ о____ Я х-ч- к-п-т- о-к-. ------------------- Я хочу купить очки. 0
Ya k-o-h--kupi----c-k-. Y_ k_____ k_____ o_____ Y- k-o-h- k-p-t- o-h-i- ----------------------- Ya khochu kupitʹ ochki.
Искам да купя плодове и зеленчуци. Я-хоч--ку-и-- -ру--- и о--щ-. Я х___ к_____ ф_____ и о_____ Я х-ч- к-п-т- ф-у-т- и о-о-и- ----------------------------- Я хочу купить фрукты и овощи. 0
Y--k-o-h----p-----ru--y i---os----. Y_ k_____ k_____ f_____ i o________ Y- k-o-h- k-p-t- f-u-t- i o-o-h-h-. ----------------------------------- Ya khochu kupitʹ frukty i ovoshchi.
Искам да купя хлебчета и хляб. Я х--у------- бул-чки и-х---. Я х___ к_____ б______ и х____ Я х-ч- к-п-т- б-л-ч-и и х-е-. ----------------------------- Я хочу купить булочки и хлеб. 0
Ya---o-hu -u--tʹ-b--oc----i--h--b. Y_ k_____ k_____ b_______ i k_____ Y- k-o-h- k-p-t- b-l-c-k- i k-l-b- ---------------------------------- Ya khochu kupitʹ bulochki i khleb.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Я---ч- в-о----у, --о-ы к-пить-оч-и. Я х___ в о______ ч____ к_____ о____ Я х-ч- в о-т-к-, ч-о-ы к-п-т- о-к-. ----------------------------------- Я хочу в оптику, чтобы купить очки. 0
Y- kho--u ---pt-k-- c----y kup--- oc-k-. Y_ k_____ v o______ c_____ k_____ o_____ Y- k-o-h- v o-t-k-, c-t-b- k-p-t- o-h-i- ---------------------------------------- Ya khochu v optiku, chtoby kupitʹ ochki.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Я---ч- -----е-м----т, ч-о-ы-----ть---ук------во-и. Я х___ в с___________ ч____ к_____ ф_____ и о_____ Я х-ч- в с-п-р-а-к-т- ч-о-ы к-п-т- ф-у-т- и о-о-и- -------------------------------------------------- Я хочу в супермаркет, чтобы купить фрукты и овощи. 0
Ya k--c-u - sup-r-ar--t----to-- -up--ʹ -ru-t--- o-os----. Y_ k_____ v s___________ c_____ k_____ f_____ i o________ Y- k-o-h- v s-p-r-a-k-t- c-t-b- k-p-t- f-u-t- i o-o-h-h-. --------------------------------------------------------- Ya khochu v supermarket, chtoby kupitʹ frukty i ovoshchi.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Я-х-ч--в б----н-ю- --обы--у-и-ь---ло--и и -ле-. Я х___ в б________ ч____ к_____ б______ и х____ Я х-ч- в б-л-ч-у-, ч-о-ы к-п-т- б-л-ч-и и х-е-. ----------------------------------------------- Я хочу в булочную, чтобы купить булочки и хлеб. 0
Y- --och--v-b------uyu--c--o-y ---it- ---o-h-i - -hl--. Y_ k_____ v b__________ c_____ k_____ b_______ i k_____ Y- k-o-h- v b-l-c-n-y-, c-t-b- k-p-t- b-l-c-k- i k-l-b- ------------------------------------------------------- Ya khochu v bulochnuyu, chtoby kupitʹ bulochki i khleb.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!