Разговорник

bg Покупки   »   tr Alışveriş yapmak

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [elli bir]

Alışveriş yapmak

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. K-t----n-y- g---e- ist--o-um. K__________ g_____ i_________ K-t-p-a-e-e g-t-e- i-t-y-r-m- ----------------------------- Kütüphaneye gitmek istiyorum. 0
Искам да отида в книжарницата. K-----ı-a-gi--ek-i--iyor-m. K________ g_____ i_________ K-t-p-ı-a g-t-e- i-t-y-r-m- --------------------------- Kitapçıya gitmek istiyorum. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. G-z-t--s--ı----na---t-e- -s-----u-. G_____ s_________ g_____ i_________ G-z-t- s-t-c-s-n- g-t-e- i-t-y-r-m- ----------------------------------- Gazete satıcısına gitmek istiyorum. 0
Искам да заема една книга. B-- -i--- -ir---m-k -s-i---um. B__ k____ k________ i_________ B-r k-t-p k-r-l-m-k i-t-y-r-m- ------------------------------ Bir kitap kiralamak istiyorum. 0
Искам да купя една книга. Bir --ta--s-t-- --m-k is-------. B__ k____ s____ a____ i_________ B-r k-t-p s-t-n a-m-k i-t-y-r-m- -------------------------------- Bir kitap satın almak istiyorum. 0
Искам да купя един вестник. Bi- -a--te-s-tın -lmak --t--o-u-. B__ g_____ s____ a____ i_________ B-r g-z-t- s-t-n a-m-k i-t-y-r-m- --------------------------------- Bir gazete satın almak istiyorum. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. B-- -i-a- ki---a-a--i-----ü-üphan--e -it-e--i-t-yo---. B__ k____ k________ i___ k__________ g_____ i_________ B-r k-t-p k-r-l-m-k i-i- k-t-p-a-e-e g-t-e- i-t-y-r-m- ------------------------------------------------------ Bir kitap kiralamak için kütüphaneye gitmek istiyorum. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. B-- k-ta- sa--n--l-ak -çi- k-ta-çı-a---t--k-ist-yo-u-. B__ k____ s____ a____ i___ k________ g_____ i_________ B-r k-t-p s-t-n a-m-k i-i- k-t-p-ı-a g-t-e- i-t-y-r-m- ------------------------------------------------------ Bir kitap satın almak için kitapçıya gitmek istiyorum. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. B---g-ze-- ----- -lm-- --in-----te------it--- is-iy----. B__ g_____ s____ a____ i___ g_________ g_____ i_________ B-r g-z-t- s-t-n a-m-k i-i- g-z-t-c-y- g-t-e- i-t-y-r-m- -------------------------------------------------------- Bir gazete satın almak için gazeteciye gitmek istiyorum. 0
Искам да отида в оптичния магазин. G-z-ük-ü---g---e--is-iyorum. G_________ g_____ i_________ G-z-ü-ç-y- g-t-e- i-t-y-r-m- ---------------------------- Gözlükçüye gitmek istiyorum. 0
Искам да отида в супермаркета. Ma--e-- ---m---ist-yo--m. M______ g_____ i_________ M-r-e-e g-t-e- i-t-y-r-m- ------------------------- Markete gitmek istiyorum. 0
Искам да отида до хлебарницата. Fır-n- g-tm----sti--r--. F_____ g_____ i_________ F-r-n- g-t-e- i-t-y-r-m- ------------------------ Fırına gitmek istiyorum. 0
Искам да купя очила. B-r gö--ü---at---a-mak --ti---u-. B__ g_____ s____ a____ i_________ B-r g-z-ü- s-t-n a-m-k i-t-y-r-m- --------------------------------- Bir gözlük satın almak istiyorum. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. M-y----e -e-ze --t-- a-ma- -stiy-r--. M____ v_ s____ s____ a____ i_________ M-y-e v- s-b-e s-t-n a-m-k i-t-y-r-m- ------------------------------------- Meyve ve sebze satın almak istiyorum. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. S-n--iç ek---- v---k-ek--a-ın -lm-k -s-i-----. S______ e_____ v_ e____ s____ a____ i_________ S-n-v-ç e-m-ğ- v- e-m-k s-t-n a-m-k i-t-y-r-m- ---------------------------------------------- Sandviç ekmeği ve ekmek satın almak istiyorum. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Gözlük---mak i-in--özl-k-üy- g--mek --tiyor--. G_____ a____ i___ g_________ g_____ i_________ G-z-ü- a-m-k i-i- g-z-ü-ç-y- g-t-e- i-t-y-r-m- ---------------------------------------------- Gözlük almak için gözlükçüye gitmek istiyorum. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. M-y-- ve -e--- satı--a-ma------ -a--et--gi---k --ti--r--. M____ v_ s____ s____ a____ i___ m______ g_____ i_________ M-y-e v- s-b-e s-t-n a-m-k i-i- m-r-e-e g-t-e- i-t-y-r-m- --------------------------------------------------------- Meyve ve sebze satın almak için markete gitmek istiyorum. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Sandv-ç e---ği-ve-e-m-- ---ı--a-ma--için-fırı-a -it--- -stiy----. S______ e_____ v_ e____ s____ a____ i___ f_____ g_____ i_________ S-n-v-ç e-m-ğ- v- e-m-k s-t-n a-m-k i-i- f-r-n- g-t-e- i-t-y-r-m- ----------------------------------------------------------------- Sandviç ekmeği ve ekmek satın almak için fırına gitmek istiyorum. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + турски (1-100) MP3 турски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!