Разговорник

bg Покупки   »   ro A face comisioane

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [cincizeci şi unu]

A face comisioane

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Vreau--- -erg-la-b-b-i----ă. V____ s_ m___ l_ b__________ V-e-u s- m-r- l- b-b-i-t-c-. ---------------------------- Vreau să merg la bibliotecă. 0
Искам да отида в книжарницата. Vr-au -- m-----a lib----e. V____ s_ m___ l_ l________ V-e-u s- m-r- l- l-b-ă-i-. -------------------------- Vreau să merg la librărie. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. V-e-- s- m-rg -a c-i-şc. V____ s_ m___ l_ c______ V-e-u s- m-r- l- c-i-ş-. ------------------------ Vreau să merg la chioşc. 0
Искам да заема една книга. V-eau-să îm--umu- o--arte. V____ s_ î_______ o c_____ V-e-u s- î-p-u-u- o c-r-e- -------------------------- Vreau să împrumut o carte. 0
Искам да купя една книга. V-ea--să----p-----carte. V____ s_ c_____ o c_____ V-e-u s- c-m-ă- o c-r-e- ------------------------ Vreau să cumpăr o carte. 0
Искам да купя един вестник. V-eau -ă ----ă- -- zi-r. V____ s_ c_____ u_ z____ V-e-u s- c-m-ă- u- z-a-. ------------------------ Vreau să cumpăr un ziar. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Vr--u--ă m-rg----bibl-o---ă -a -ă îm-r-m-- ----rt-. V____ s_ m___ l_ b_________ c_ s_ î_______ o c_____ V-e-u s- m-r- l- b-b-i-t-c- c- s- î-p-u-u- o c-r-e- --------------------------------------------------- Vreau să merg la bibliotecă ca să împrumut o carte. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. V-ea--să me-- la-l--r-r-e-c- -ă c--pă-------t-. V____ s_ m___ l_ l_______ c_ s_ c_____ o c_____ V-e-u s- m-r- l- l-b-ă-i- c- s- c-m-ă- o c-r-e- ----------------------------------------------- Vreau să merg la librărie ca să cumpăr o carte. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Vr-au-să m--g--a -h-o-- -a-s--cu---r--n zia-. V____ s_ m___ l_ c_____ c_ s_ c_____ u_ z____ V-e-u s- m-r- l- c-i-ş- c- s- c-m-ă- u- z-a-. --------------------------------------------- Vreau să merg la chioşc ca să cumpăr un ziar. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Vr--u--- m--g -- o--ic-an. V____ s_ m___ l_ o________ V-e-u s- m-r- l- o-t-c-a-. -------------------------- Vreau să merg la optician. 0
Искам да отида в супермаркета. V--a-----merg -a-su-erm----t. V____ s_ m___ l_ s___________ V-e-u s- m-r- l- s-p-r-a-k-t- ----------------------------- Vreau să merg la supermarket. 0
Искам да отида до хлебарницата. V-e----ă -e-- ---b-u-a-. V____ s_ m___ l_ b______ V-e-u s- m-r- l- b-u-a-. ------------------------ Vreau să merg la brutar. 0
Искам да купя очила. Vr-----ă c---ă- --p-r--h--de---h-----. V____ s_ c_____ o p______ d_ o________ V-e-u s- c-m-ă- o p-r-c-e d- o-h-l-r-. -------------------------------------- Vreau să cumpăr o pereche de ochelari. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. V-eau s- c--p-r-f---t---i leg--e. V____ s_ c_____ f_____ ş_ l______ V-e-u s- c-m-ă- f-u-t- ş- l-g-m-. --------------------------------- Vreau să cumpăr fructe şi legume. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. V---- -- c----r-----l--şi-----e. V____ s_ c_____ c_____ ş_ p_____ V-e-u s- c-m-ă- c-i-l- ş- p-i-e- -------------------------------- Vreau să cumpăr chifle şi pâine. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Vre-u--- m------ ------a--c--s--îmi-c-mp-r-o --rech- -- -chel-ri. V____ s_ m___ l_ o_______ c_ s_ î__ c_____ o p______ d_ o________ V-e-u s- m-r- l- o-t-c-a- c- s- î-i c-m-ă- o p-r-c-e d- o-h-l-r-. ----------------------------------------------------------------- Vreau să merg la optician ca să îmi cumpăr o pereche de ochelari. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. V-ea -ă-me-g--a-su--r-a-ket-ca -ă c-m--- f--ct---- -----e. V___ s_ m___ l_ s__________ c_ s_ c_____ f_____ ş_ l______ V-e- s- m-r- l- s-p-r-a-k-t c- s- c-m-ă- f-u-t- ş- l-g-m-. ---------------------------------------------------------- Vrea să merg la supermarket ca să cumpăr fructe şi legume. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. V-ea--- m--- -- br---r să-c-mpă--chif-e -i --i-e. V___ s_ m___ l_ b_____ s_ c_____ c_____ ş_ p_____ V-e- s- m-r- l- b-u-a- s- c-m-ă- c-i-l- ş- p-i-e- ------------------------------------------------- Vrea să merg la brutar să cumpăr chifle şi pâine. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + румънски (1-100) MP3 румънски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!