Разговорник

bg Покупки   »   sr Обављање потрепштина

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [педесет и један]

51 [pedeset i jedan]

Обављање потрепштина

[Obavljanje potrepština]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Хоћу-у-б-бл-о---у. Х___ у б__________ Х-ћ- у б-б-и-т-к-. ------------------ Хоћу у библиотеку. 0
H--́--u-----ioteku. H___ u b__________ H-c-u u b-b-i-t-k-. ------------------- Hoću u biblioteku.
Искам да отида в книжарницата. Х-ћ- ---њижа-у. Х___ у к_______ Х-ћ- у к-и-а-у- --------------- Хоћу у књижару. 0
H-c-u-u-knjiž--u. H___ u k________ H-c-u u k-j-ž-r-. ----------------- Hoću u knjižaru.
Искам да отида до вестникарския павилион. Хоћ--до --а-ик-. Х___ д_ т_______ Х-ћ- д- т-а-и-е- ---------------- Хоћу до трафике. 0
H---u--o---afike. H___ d_ t_______ H-c-u d- t-a-i-e- ----------------- Hoću do trafike.
Искам да заема една книга. Ј- --ћу ----зн-јм-м --игу. Ј_ х___ д_ и_______ к_____ Ј- х-ћ- д- и-н-ј-и- к-и-у- -------------------------- Ја хоћу да изнајмим књигу. 0
Ja ho--u -----naj--- kn-i--. J_ h___ d_ i_______ k______ J- h-c-u d- i-n-j-i- k-j-g-. ---------------------------- Ja hoću da iznajmim knjigu.
Искам да купя една книга. Ј- хо-- -а---п-м --и--. Ј_ х___ д_ к____ к_____ Ј- х-ћ- д- к-п-м к-и-у- ----------------------- Ја хоћу да купим књигу. 0
J- hoc---da-kupim ------. J_ h___ d_ k____ k______ J- h-c-u d- k-p-m k-j-g-. ------------------------- Ja hoću da kupim knjigu.
Искам да купя един вестник. Ја----у -а-к-пим н--ине. Ј_ х___ д_ к____ н______ Ј- х-ћ- д- к-п-м н-в-н-. ------------------------ Ја хоћу да купим новине. 0
Ja-h--́--d--k--i- -o-in-. J_ h___ d_ k____ n______ J- h-c-u d- k-p-m n-v-n-. ------------------------- Ja hoću da kupim novine.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Ј-----у у библио--к- -а-изн--м-- к-и-у. Ј_ х___ у б_________ д_ и_______ к_____ Ј- х-ћ- у б-б-и-т-к- д- и-н-ј-и- к-и-у- --------------------------------------- Ја хоћу у библиотеку да изнајмим књигу. 0
Ja----́--u bi-li--e-u--- i--a-m-m----i-u. J_ h___ u b_________ d_ i_______ k______ J- h-c-u u b-b-i-t-k- d- i-n-j-i- k-j-g-. ----------------------------------------- Ja hoću u biblioteku da iznajmim knjigu.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ј- --------њ-ж--у----куп-- к-и--. Ј_ х___ у к______ д_ к____ к_____ Ј- х-ћ- у к-и-а-у д- к-п-м к-и-у- --------------------------------- Ја хоћу у књижару да купим књигу. 0
Ja hoc-u u knji-aru da k-p-m kn--gu. J_ h___ u k_______ d_ k____ k______ J- h-c-u u k-j-ž-r- d- k-p-m k-j-g-. ------------------------------------ Ja hoću u knjižaru da kupim knjigu.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Ј- х-ћу -- --а------а купи- -ов-н-. Ј_ х___ д_ т______ д_ к____ н______ Ј- х-ћ- д- т-а-и-е д- к-п-м н-в-н-. ----------------------------------- Ја хоћу до трафике да купим новине. 0
J----c-u -o-t--f--e d- ku--- --v--e. J_ h___ d_ t______ d_ k____ n______ J- h-c-u d- t-a-i-e d- k-p-m n-v-n-. ------------------------------------ Ja hoću do trafike da kupim novine.
Искам да отида в оптичния магазин. Ј- х----до--пти--ра. Ј_ х___ д_ о________ Ј- х-ћ- д- о-т-ч-р-. -------------------- Ја хоћу до оптичара. 0
J- --ć- do-opti-a-a. J_ h___ d_ o________ J- h-c-u d- o-t-č-r-. --------------------- Ja hoću do optičara.
Искам да отида в супермаркета. Ја-х-ћ--до с-пе--а----а. Ј_ х___ д_ с____________ Ј- х-ћ- д- с-п-р-а-к-т-. ------------------------ Ја хоћу до супермаркета. 0
Ja-h-c-u -o--u---ma-ke--. J_ h___ d_ s____________ J- h-c-u d- s-p-r-a-k-t-. ------------------------- Ja hoću do supermarketa.
Искам да отида до хлебарницата. Ја-хо-у-д---е-ар-. Ј_ х___ д_ п______ Ј- х-ћ- д- п-к-р-. ------------------ Ја хоћу до пекара. 0
Ja --ću--- pek-ra. J_ h___ d_ p______ J- h-c-u d- p-k-r-. ------------------- Ja hoću do pekara.
Искам да купя очила. Ја хо-у----куп---на-чал-. Ј_ х___ д_ к____ н_______ Ј- х-ћ- д- к-п-м н-о-а-е- ------------------------- Ја хоћу да купим наочале. 0
Ja -o--u--- k---m -a--a--. J_ h___ d_ k____ n_______ J- h-c-u d- k-p-m n-o-a-e- -------------------------- Ja hoću da kupim naočale.
Искам да купя плодове и зеленчуци. Ј--х--- д--к---м ---е-и пов--е. Ј_ х___ д_ к____ в___ и п______ Ј- х-ћ- д- к-п-м в-ћ- и п-в-ћ-. ------------------------------- Ја хоћу да купим воће и поврће. 0
J- --c-u-----upim vo--e-- -ovr-́e. J_ h___ d_ k____ v___ i p______ J- h-c-u d- k-p-m v-c-e i p-v-c-e- ---------------------------------- Ja hoću da kupim voće i povrće.
Искам да купя хлебчета и хляб. Ја---ћ- д- к-п----ем--ке ---л--. Ј_ х___ д_ к____ з______ и х____ Ј- х-ћ- д- к-п-м з-м-ч-е и х-е-. -------------------------------- Ја хоћу да купим земичке и хлеб. 0
J--h-c-u -a kupi--zem-----i---e-. J_ h___ d_ k____ z______ i h____ J- h-c-u d- k-p-m z-m-č-e i h-e-. --------------------------------- Ja hoću da kupim zemičke i hleb.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Ја--оћу ------ича-- -- купи- наоча--. Ј_ х___ д_ о_______ д_ к____ н_______ Ј- х-ћ- д- о-т-ч-р- д- к-п-м н-о-а-е- ------------------------------------- Ја хоћу до оптичара да купим наочале. 0
J--ho-́u-d---p-i-a-a ----upim-na-čale. J_ h___ d_ o_______ d_ k____ n_______ J- h-c-u d- o-t-č-r- d- k-p-m n-o-a-e- -------------------------------------- Ja hoću do optičara da kupim naočale.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Ја хо-у--о су----ар--та--а-к--им в-------о--ћ-. Ј_ х___ д_ с___________ д_ к____ в___ и п______ Ј- х-ћ- д- с-п-р-а-к-т- д- к-п-м в-ћ- и п-в-ћ-. ----------------------------------------------- Ја хоћу до супермаркета да купим воће и поврће. 0
Ja-h---- -- --perma-k------ kupim v-ć- --po--c--. J_ h___ d_ s___________ d_ k____ v___ i p______ J- h-c-u d- s-p-r-a-k-t- d- k-p-m v-c-e i p-v-c-e- -------------------------------------------------- Ja hoću do supermarketa da kupim voće i povrće.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Ја----у до -е-арa да---п-- ---и--е и-х-еб. Ј_ х___ д_ п_____ д_ к____ з______ и х____ Ј- х-ћ- д- п-к-р- д- к-п-м з-м-ч-е и х-е-. ------------------------------------------ Ја хоћу до пекарa да купим земичке и хлеб. 0
J- h--------pekar- d- ku----z-mičke ---l-b. J_ h___ d_ p_____ d_ k____ z______ i h____ J- h-c-u d- p-k-r- d- k-p-m z-m-č-e i h-e-. ------------------------------------------- Ja hoću do pekara da kupim zemičke i hleb.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!