Разговорник

bg Покупки   »   et Asjaajamised

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [viiskümmend üks]

Asjaajamised

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. M- tah-ksin --a---u-o---. M_ t_______ r____________ M- t-h-k-i- r-a-a-u-o-k-. ------------------------- Ma tahaksin raamatukokku. 0
Искам да отида в книжарницата. M- --h------raama-u--odi. M_ t_______ r____________ M- t-h-k-i- r-a-a-u-o-d-. ------------------------- Ma tahaksin raamatupoodi. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. M- tahak--- kioski. M_ t_______ k______ M- t-h-k-i- k-o-k-. ------------------- Ma tahaksin kioski. 0
Искам да заема една книга. Ma-tah-k--n--a-m-----la-nutad-. M_ t_______ r_______ l_________ M- t-h-k-i- r-a-a-u- l-e-u-a-a- ------------------------------- Ma tahaksin raamatut laenutada. 0
Искам да купя една книга. Ma -ahak--n r-am-----o-ta. M_ t_______ r_______ o____ M- t-h-k-i- r-a-a-u- o-t-. -------------------------- Ma tahaksin raamatut osta. 0
Искам да купя един вестник. Ma --h-k-in -j---hte ost-. M_ t_______ a_______ o____ M- t-h-k-i- a-a-e-t- o-t-. -------------------------- Ma tahaksin ajalehte osta. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Ma-tahaksin -a-m----o-ku -i-n-- e- r--matu- l--n--ada. M_ t_______ r___________ m_____ e_ r_______ l_________ M- t-h-k-i- r-a-a-u-o-k- m-n-a- e- r-a-a-u- l-e-u-a-a- ------------------------------------------------------ Ma tahaksin raamatukokku minna, et raamatut laenutada. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. M--t---k-i- --am-t-p--di -i---,--- -aam-t-- -st-. M_ t_______ r___________ m_____ e_ r_______ o____ M- t-h-k-i- r-a-a-u-o-d- m-n-a- e- r-a-a-u- o-t-. ------------------------------------------------- Ma tahaksin raamatupoodi minna, et raamatut osta. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Ma -a-ak-i- -i---- -i-na, ---aj--e-te-o---. M_ t_______ k_____ m_____ e_ a_______ o____ M- t-h-k-i- k-o-k- m-n-a- e- a-a-e-t- o-t-. ------------------------------------------- Ma tahaksin kioski minna, et ajalehte osta. 0
Искам да отида в оптичния магазин. M--tah---in---i--ipo---. M_ t_______ p___________ M- t-h-k-i- p-i-l-p-o-i- ------------------------ Ma tahaksin prillipoodi. 0
Искам да отида в супермаркета. Ma --ha-si- kau--uses--. M_ t_______ k___________ M- t-h-k-i- k-u-l-s-s-e- ------------------------ Ma tahaksin kauplusesse. 0
Искам да отида до хлебарницата. Ma------si---a--r-ä-i-s-. M_ t_______ p____________ M- t-h-k-i- p-g-r-ä-i-s-. ------------------------- Ma tahaksin pagariärisse. 0
Искам да купя очила. M--tah--sin---i-l- o--a. M_ t_______ p_____ o____ M- t-h-k-i- p-i-l- o-t-. ------------------------ Ma tahaksin prille osta. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. M--t-h--s-n-----il---j- -öög----ju-ost-. M_ t_______ p_______ j_ k_________ o____ M- t-h-k-i- p-u-i-j- j- k-ö-i-i-j- o-t-. ---------------------------------------- Ma tahaksin puuvilju ja köögivilju osta. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Ma tah-k-i---a------ -- leiba ---a. M_ t_______ s_______ j_ l____ o____ M- t-h-k-i- s-i-k-s- j- l-i-a o-t-. ----------------------------------- Ma tahaksin saiakesi ja leiba osta. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. M- t----s-- -ri---po--i m-n----e--pr-------t-. M_ t_______ p__________ m_____ e_ p_____ o____ M- t-h-k-i- p-i-l-p-o-i m-n-a- e- p-i-l- o-t-. ---------------------------------------------- Ma tahaksin prillipoodi minna, et prille osta. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. M- -aha--i----uplu--sse --nn---et -s-a-p-u-i-j-----köö--vil--. M_ t_______ k__________ m_____ e_ o___ p_______ j_ k__________ M- t-h-k-i- k-u-l-s-s-e m-n-a- e- o-t- p-u-i-j- j- k-ö-i-i-j-. -------------------------------------------------------------- Ma tahaksin kauplusesse minna, et osta puuvilju ja köögivilju. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Ma-tah-k-----a--riä---se m-nn-,-e------ s--a--s---a-l-ib-. M_ t_______ p___________ m_____ e_ o___ s_______ j_ l_____ M- t-h-k-i- p-g-r-ä-i-s- m-n-a- e- o-t- s-i-k-s- j- l-i-a- ---------------------------------------------------------- Ma tahaksin pagariärisse minna, et osta saiakesi ja leiba. 0

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!