Разговорник

bg Покупки   »   bs Obavljanje potrepština

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [pedeset i jedan]

Obavljanje potrepština

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. H-ću - --b-iot--u. H___ u b__________ H-ć- u b-b-i-t-k-. ------------------ Hoću u biblioteku. 0
Искам да отида в книжарницата. H-ću --kn----ru. H___ u k________ H-ć- u k-j-ž-r-. ---------------- Hoću u knjižaru. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. Ho---d----os--. H___ d_ k______ H-ć- d- k-o-k-. --------------- Hoću do kioska. 0
Искам да заема една книга. Ja --ć- da iznajmim kn-i-u. J_ h___ d_ i_______ k______ J- h-ć- d- i-n-j-i- k-j-g-. --------------------------- Ja hoću da iznajmim knjigu. 0
Искам да купя една книга. J- -oću-d------m---j--u. J_ h___ d_ k____ k______ J- h-ć- d- k-p-m k-j-g-. ------------------------ Ja hoću da kupim knjigu. 0
Искам да купя един вестник. Ja-h-ć--da--u-im -o--n-. J_ h___ d_ k____ n______ J- h-ć- d- k-p-m n-v-n-. ------------------------ Ja hoću da kupim novine. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. J---o-u -----li--e-- da----ajmi--k-j-gu. J_ h___ u b_________ d_ i_______ k______ J- h-ć- u b-b-i-t-k- d- i-n-j-i- k-j-g-. ---------------------------------------- Ja hoću u biblioteku da iznajmim knjigu. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ja -o-- --k--iž-r--da----im-----gu. J_ h___ u k_______ d_ k____ k______ J- h-ć- u k-j-ž-r- d- k-p-m k-j-g-. ----------------------------------- Ja hoću u knjižaru da kupim knjigu. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Ja----- -- --os-a da--u----n--i--. J_ h___ d_ k_____ d_ k____ n______ J- h-ć- d- k-o-k- d- k-p-m n-v-n-. ---------------------------------- Ja hoću do kioska da kupim novine. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Ja -oću -----t----a. J_ h___ d_ o________ J- h-ć- d- o-t-č-r-. -------------------- Ja hoću do optičara. 0
Искам да отида в супермаркета. Ja-hoću d----p-------ta. J_ h___ d_ s____________ J- h-ć- d- s-p-r-a-k-t-. ------------------------ Ja hoću do supermarketa. 0
Искам да отида до хлебарницата. Ja--o-u do -ek--a. J_ h___ d_ p______ J- h-ć- d- p-k-r-. ------------------ Ja hoću do pekara. 0
Искам да купя очила. J--ho-u--- --pi--naočal-. J_ h___ d_ k____ n_______ J- h-ć- d- k-p-m n-o-a-e- ------------------------- Ja hoću da kupim naočale. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Ja-ho-u--- ku--- voće---p-vr-e. J_ h___ d_ k____ v___ i p______ J- h-ć- d- k-p-m v-ć- i p-v-ć-. ------------------------------- Ja hoću da kupim voće i povrće. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. J- hoć--da k-p-m----ič-e-- hlj-b. J_ h___ d_ k____ z______ i h_____ J- h-ć- d- k-p-m z-m-č-e i h-j-b- --------------------------------- Ja hoću da kupim zemičke i hljeb. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. J--h-ću d--o--i--r- -- k--im n--č-l-. J_ h___ d_ o_______ d_ k____ n_______ J- h-ć- d- o-t-č-r- d- k-p-m n-o-a-e- ------------------------------------- Ja hoću do optičara da kupim naočale. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. J- h-ću-do ----r-ar-eta--a k-pi- v-ć- - pov-ć-. J_ h___ d_ s___________ d_ k____ v___ i p______ J- h-ć- d- s-p-r-a-k-t- d- k-p-m v-ć- i p-v-ć-. ----------------------------------------------- Ja hoću do supermarketa da kupim voće i povrće. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Ja hoću -o p---r- da-k--i- -e-i-ke i-hlj-b. J_ h___ d_ p_____ d_ k____ z______ i h_____ J- h-ć- d- p-k-r- d- k-p-m z-m-č-e i h-j-b- ------------------------------------------- Ja hoću do pekara da kupim zemičke i hljeb. 0

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!