Разговорник

bg Покупки   »   pt Fazer compras

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [cinquenta e um]

Fazer compras

Изберете как искате да видите превода:   
български португалски (PT) Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. E---uer--i- à bibliot-ca. E_ q____ i_ à b__________ E- q-e-o i- à b-b-i-t-c-. ------------------------- Eu quero ir à biblioteca. 0
Искам да отида в книжарницата. Eu ---ro ir - -i-r-ria. E_ q____ i_ à l________ E- q-e-o i- à l-v-a-i-. ----------------------- Eu quero ir à livraria. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. E- -uero i--ao-qu--s---. E_ q____ i_ a_ q________ E- q-e-o i- a- q-i-s-u-. ------------------------ Eu quero ir ao quiosque. 0
Искам да заема една книга. Eu ---ro req-isita- um -iv--. E_ q____ r_________ u_ l_____ E- q-e-o r-q-i-i-a- u- l-v-o- ----------------------------- Eu quero requisitar um livro. 0
Искам да купя една книга. Eu q--r- -omp--- ------ro. E_ q____ c______ u_ l_____ E- q-e-o c-m-r-r u- l-v-o- -------------------------- Eu quero comprar um livro. 0
Искам да купя един вестник. Eu ----o --m-rar ---jor--l. E_ q____ c______ u_ j______ E- q-e-o c-m-r-r u- j-r-a-. --------------------------- Eu quero comprar um jornal. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Eu--u--- i-----ib-i-t-c- --ra -e-uisi--r-u- ---ro. E_ q____ i_ à b_________ p___ r_________ u_ l_____ E- q-e-o i- à b-b-i-t-c- p-r- r-q-i-i-a- u- l-v-o- -------------------------------------------------- Eu quero ir à biblioteca para requisitar um livro. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. E- qu-r- i- à-li-rar-- para---mp--r--m --v--. E_ q____ i_ à l_______ p___ c______ u_ l_____ E- q-e-o i- à l-v-a-i- p-r- c-m-r-r u- l-v-o- --------------------------------------------- Eu quero ir à livraria para comprar um livro. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Eu q---- -r a- -uio--u- --r- -om-rar -- j-rn-l. E_ q____ i_ a_ q_______ p___ c______ u_ j______ E- q-e-o i- a- q-i-s-u- p-r- c-m-r-r u- j-r-a-. ----------------------------------------------- Eu quero ir ao quiosque para comprar um jornal. 0
Искам да отида в оптичния магазин. E---ue-o ----o--f---m--o-i-ta. E_ q____ i_ a_ o______________ E- q-e-o i- a- o-t-l-o-o-i-t-. ------------------------------ Eu quero ir ao oftalmologista. 0
Искам да отида в супермаркета. Eu ----o-ir--o--u----------. E_ q____ i_ a_ s____________ E- q-e-o i- a- s-p-r-e-c-d-. ---------------------------- Eu quero ir ao supermercado. 0
Искам да отида до хлебарницата. E---u-ro i--à-pa-a--a-. E_ q____ i_ à p________ E- q-e-o i- à p-d-r-a-. ----------------------- Eu quero ir à padaria.. 0
Искам да купя очила. E--q-e-o--o-p--r u-s -c-lo-. E_ q____ c______ u__ ó______ E- q-e-o c-m-r-r u-s ó-u-o-. ---------------------------- Eu quero comprar uns óculos. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. E- --e-- comp--r-f-ut--e --g-m--. E_ q____ c______ f____ e l_______ E- q-e-o c-m-r-r f-u-a e l-g-m-s- --------------------------------- Eu quero comprar fruta e legumes. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. E--que-o--o----r---r-aças/bo-in-a- e--ã-. E_ q____ c______ c________________ e p___ E- q-e-o c-m-r-r c-r-a-a-/-o-i-h-s e p-o- ----------------------------------------- Eu quero comprar carcaças/bolinhas e pão. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Eu---e-- ----o-o----mo---i-ta -ar- ---p-----n- ó-u-o-. E_ q____ i_ a_ o_____________ p___ c______ u__ ó______ E- q-e-o i- a- o-t-l-o-o-i-t- p-r- c-m-r-r u-s ó-u-o-. ------------------------------------------------------ Eu quero ir ao oftalmologista para comprar uns óculos. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Eu qu--o-ir----super---c-d----ra--om--a--f--tas-e -e---es. E_ q____ i_ a_ s___________ p___ c______ f_____ e l_______ E- q-e-o i- a- s-p-r-e-c-d- p-r- c-m-r-r f-u-a- e l-g-m-s- ---------------------------------------------------------- Eu quero ir ao supermercado para comprar frutas e legumes. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. E--que-o ---- pada-------- -om-r-r--arca-a- ---ã-. E_ q____ i_ à p______ p___ c______ c_______ e p___ E- q-e-o i- à p-d-r-a p-r- c-m-r-r c-r-a-a- e p-o- -------------------------------------------------- Eu quero ir à padaria para comprar carcaças e pão. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + португалски (PT) (1-100) MP3 португалски (PT) (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!