Разговорник

bg Покупки   »   cs Drobné vyřizování

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [padesát jedna]

Drobné vyřizování

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. C--- -ít--o -n----n-. C___ j__ d_ k________ C-c- j-t d- k-i-o-n-. --------------------- Chci jít do knihovny. 0
Искам да отида в книжарницата. C-ci -í-----k---kupe---í. C___ j__ d_ k____________ C-c- j-t d- k-i-k-p-c-v-. ------------------------- Chci jít do knihkupectví. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. C-c--j-t-k--st-nku. C___ j__ k_ s______ C-c- j-t k- s-á-k-. ------------------- Chci jít ke stánku. 0
Искам да заема една книга. Ch-i -- p--čit n-j-k-- kni--. C___ s_ p_____ n______ k_____ C-c- s- p-j-i- n-j-k-u k-i-u- ----------------------------- Chci si půjčit nějakou knihu. 0
Искам да купя една книга. C-ci koup-t --jako- k-ih-. C___ k_____ n______ k_____ C-c- k-u-i- n-j-k-u k-i-u- -------------------------- Chci koupit nějakou knihu. 0
Искам да купя един вестник. C-ci s- ko-pi--n--in-. C___ s_ k_____ n______ C-c- s- k-u-i- n-v-n-. ---------------------- Chci si koupit noviny. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Ch-i--o-k-iho--y půjč----i------. C___ d_ k_______ p_____ s_ k_____ C-c- d- k-i-o-n- p-j-i- s- k-i-u- --------------------------------- Chci do knihovny půjčit si knihu. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ch-- -o knihk--e---í----p----- kni--. C___ d_ k___________ k_____ s_ k_____ C-c- d- k-i-k-p-c-v- k-u-i- s- k-i-u- ------------------------------------- Chci do knihkupectví koupit si knihu. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. C-ci ke -tá-----o---- s---ovi-y. C___ k_ s_____ k_____ s_ n______ C-c- k- s-á-k- k-u-i- s- n-v-n-. -------------------------------- Chci ke stánku koupit si noviny. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Ch-- -o--p---y. C___ d_ o______ C-c- d- o-t-k-. --------------- Chci do optiky. 0
Искам да отида в супермаркета. Chc- ---s----m---e-u. C___ d_ s____________ C-c- d- s-p-r-a-k-t-. --------------------- Chci do supermarketu. 0
Искам да отида до хлебарницата. C-------p--á-ny. C___ d_ p_______ C-c- d- p-k-r-y- ---------------- Chci do pekárny. 0
Искам да купя очила. Ch------k--------ýl-. C___ s_ k_____ b_____ C-c- s- k-u-i- b-ý-e- --------------------- Chci si koupit brýle. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Chc- ---p-t o-oc- - ---eni--. C___ k_____ o____ a z________ C-c- k-u-i- o-o-e a z-l-n-n-. ----------------------------- Chci koupit ovoce a zeleninu. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. C--i -ou--- ho-sk- --chlé-. C___ k_____ h_____ a c_____ C-c- k-u-i- h-u-k- a c-l-b- --------------------------- Chci koupit housky a chléb. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Ch-- d-------y--o-pi- -i-b-ýl-. C___ d_ o_____ k_____ s_ b_____ C-c- d- o-t-k- k-u-i- s- b-ý-e- ------------------------------- Chci do optiky koupit si brýle. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Ch-i -- -up-rm-r-----ko-pit -- o--ce a -e-e---u. C___ d_ s___________ k_____ s_ o____ a z________ C-c- d- s-p-r-a-k-t- k-u-i- s- o-o-e a z-l-n-n-. ------------------------------------------------ Chci do supermarketu koupit si ovoce a zeleninu. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. C--i--o--ek--ství-koupit si ho-sky-----l--. C___ d_ p________ k_____ s_ h_____ a c_____ C-c- d- p-k-ř-t-í k-u-i- s- h-u-k- a c-l-b- ------------------------------------------- Chci do pekařství koupit si housky a chléb. 0

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!