Разговорник

bg При лекаря   »   no Hos legen

57 [петдесет и седем]

При лекаря

При лекаря

57 [femtisju]

Hos legen

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Аз имам час при лекаря. J-- -a- -ime-hos l-g--. J__ h__ t___ h__ l_____ J-g h-r t-m- h-s l-g-n- ----------------------- Jeg har time hos legen. 0
Имам час за 10. J-- h-r -i-- klokka---. J__ h__ t___ k_____ t__ J-g h-r t-m- k-o-k- t-. ----------------------- Jeg har time klokka ti. 0
Как се казвате? H-a e--n------d--t? H__ e_ n_____ d____ H-a e- n-v-e- d-t-? ------------------- Hva er navnet ditt? 0
Моля, седнете в чакалнята. V--n-i-s--se-- deg ---vent--o-met. V________ s___ d__ p_ v___________ V-n-l-g-t s-t- d-g p- v-n-e-o-m-t- ---------------------------------- Vennligst sett deg på venterommet. 0
Лекарят ще дойде веднага. Leg-n--o-m-- -na--. L____ k_____ s_____ L-g-n k-m-e- s-a-t- ------------------- Legen kommer snart. 0
Къде сте застрахован / застрахована? Hv---e- du --r-i-re-? H___ e_ d_ f_________ H-o- e- d- f-r-i-r-t- --------------------- Hvor er du forsikret? 0
Какво мога да направя за Вас? H------ --g h----e de- m--? H__ k__ j__ h_____ d__ m___ H-a k-n j-g h-e-p- d-g m-d- --------------------------- Hva kan jeg hjelpe deg med? 0
Имате ли болки? H-r d--sm-r-e-? H__ d_ s_______ H-r d- s-e-t-r- --------------- Har du smerter? 0
Къде Ви боли? Hvor-e- d----o---? H___ e_ d__ v_____ H-o- e- d-t v-n-t- ------------------ Hvor er det vondt? 0
Постоянно ме боли гърбът. J-g--a--al-tid-vo--t---ry-g-n. J__ h__ a_____ v____ i r______ J-g h-r a-l-i- v-n-t i r-g-e-. ------------------------------ Jeg har alltid vondt i ryggen. 0
Често имам главоболие. J-g-ha- -----h----ine. J__ h__ o___ h________ J-g h-r o-t- h-d-p-n-. ---------------------- Jeg har ofte hodepine. 0
Понякога ме боли коремът. J-- har ---o- til-v-----i m----. J__ h__ a_ o_ t__ v____ i m_____ J-g h-r a- o- t-l v-n-t i m-g-n- -------------------------------- Jeg har av og til vondt i magen. 0
Съблечете се до кръста, моля! Kan d---a a----g-t---en----kj-rta-/ -en--ren? K__ d_ t_ a_ d__ t_____ / s______ / g________ K-n d- t- a- d-g t-p-e- / s-j-r-a / g-n-e-e-? --------------------------------------------- Kan du ta av deg toppen / skjorta / genseren? 0
Легнете на кушетката, моля! K-n -- l-g-e --g -å-b--k-n? K__ d_ l____ d__ p_ b______ K-n d- l-g-e d-g p- b-n-e-? --------------------------- Kan du legge deg på benken? 0
Кръвното налягане е нормално. B-o-t-ykke---- - or--n. B__________ e_ i o_____ B-o-t-y-k-t e- i o-d-n- ----------------------- Blodtrykket er i orden. 0
Ще Ви направя инжекция. J---g-- ----en--pr----. J__ g__ d__ e_ s_______ J-g g-r d-g e- s-r-y-e- ----------------------- Jeg gir deg en sprøyte. 0
Ще Ви дам таблетки. J-g g-- deg -a-le-te-. J__ g__ d__ t_________ J-g g-r d-g t-b-e-t-r- ---------------------- Jeg gir deg tabletter. 0
Ще Ви напиша рецепта. J-g -ir-d-g en-r-s--t t-l---o---e-. J__ g__ d__ e_ r_____ t__ a________ J-g g-r d-g e- r-s-p- t-l a-o-e-e-. ----------------------------------- Jeg gir deg en resept til apoteket. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Дълги думи, кратки думи

Дължината на една дума зависи от нейното информативно съдържание. Това е доказано от едно американско изследване. Изследователите направили оценка на думите от десет европейски езика. Това било постигнато с помощта на компютър. Компютърът анализирал различните думи с програма. В този процес тя използвала формула, за да изчисли информативното им съдържание. Резултатите били красноречиви. Колкото по-кратка е една дума, толкова по-малко информация предава. Интересното е, че ние използваме кратките думи по-често от дългите думи. Причината за това може да се крие в ефективността на речта. Когато говорим, ние се концентрираме върху най-важното нещо. Ето защо, думите без много информация не трябва да бъдат прекалено дълги. Това гарантира, че не хабим твърде много време за маловажни неща. Съотношението между дължината и съдържанието има и друго предимство. То гарантира, че информативното съдържание винаги остава едно и също. Така да се каже, ние винаги казваме едно и също количество за определен период от време. Например, можем да използваме няколко дълги думи. Но ние също така можем да използвате и множество кратки думи. Няма значение какво ще решим: информационното съдържание остава същото. В резултат на това, нашата реч има постоянен ритъм. Това помага на слушателите по-лесно да ни следват. Ако количеството информация непрекъснато варира, би било трудно. Нашите слушатели не биха могли да се адаптират добре към речта ни. По този начин би се затруднило разбирането. Онзи, който търси най-голям шанс да бъде разбран трябва да използва кратки думи. Тъй като кратките думи се схващат по-добре от дългите. Следователно, важи принципа: Keep It Short and Simple! Накратко: KISS !