Разговорник

bg В града   »   bn শহরে

25 [двайсет и пет]

В града

В града

২৫ [পঁচিশ]

25 [pam̐ciśa]

শহরে

śaharē

Изберете как искате да видите превода:   
български бенгалски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. আ-ি স-ট-শ---যেত- চা- ৷ আ_ স্___ যে_ চা_ ৷ আ-ি স-ট-শ-ে য-ত- চ-ই ৷ ---------------------- আমি স্টেশনে যেতে চাই ৷ 0
ā-i -ṭ-śa------ē-c-'i ā__ s______ y___ c___ ā-i s-ē-a-ē y-t- c-'- --------------------- āmi sṭēśanē yētē cā'i
Бих искал / искала да отида на летището. আ-ি----ানবন---ে-য-ত- চ---৷ আ_ বি______ যে_ চা_ ৷ আ-ি ব-ম-ন-ন-দ-ে য-ত- চ-ই ৷ -------------------------- আমি বিমানবন্দরে যেতে চাই ৷ 0
ām--b--āna---da-ē -ē-ē c--i ā__ b____________ y___ c___ ā-i b-m-n-b-n-a-ē y-t- c-'- --------------------------- āmi bimānabandarē yētē cā'i
Бих искал / искала да отида в центъра на града. আ-ি--ি-ি -ে-্ট-র- -ে-ে-চ-ই-৷ আ_ সি_ সে___ যে_ চা_ ৷ আ-ি স-ট- স-ন-ট-র- য-ত- চ-ই ৷ ---------------------------- আমি সিটি সেন্টারে যেতে চাই ৷ 0
ām----ṭi -ēnṭ-r--y-t--cā-i ā__ s___ s______ y___ c___ ā-i s-ṭ- s-n-ā-ē y-t- c-'- -------------------------- āmi siṭi sēnṭārē yētē cā'i
Как да стигна до гарата? আম- -ীভা-ে---ট-----য-ব? আ_ কী__ স্___ যা__ আ-ি ক-ভ-ব- স-ট-শ-ে য-ব- ----------------------- আমি কীভাবে স্টেশনে যাব? 0
ām- k-b-----sṭ--a----āb-? ā__ k______ s______ y____ ā-i k-b-ā-ē s-ē-a-ē y-b-? ------------------------- āmi kībhābē sṭēśanē yāba?
Как да стигна до летището? আ-ি-ক--াবে বি-া--ন--র- যাব? আ_ কী__ বি______ যা__ আ-ি ক-ভ-ব- ব-ম-ন-ন-দ-ে য-ব- --------------------------- আমি কীভাবে বিমানবন্দরে যাব? 0
Āmi-k-----ē--i--n--a----- y-b-? Ā__ k______ b____________ y____ Ā-i k-b-ā-ē b-m-n-b-n-a-ē y-b-? ------------------------------- Āmi kībhābē bimānabandarē yāba?
Как да стигна до центъра на града? আ---ক-ভা-- --টি সেন-ট--ে-য--? আ_ কী__ সি_ সে___ যা__ আ-ি ক-ভ-ব- স-ট- স-ন-ট-র- য-ব- ----------------------------- আমি কীভাবে সিটি সেন্টারে যাব? 0
Ām- -ī-h--ē-s-ṭ- s--ṭā-- yā--? Ā__ k______ s___ s______ y____ Ā-i k-b-ā-ē s-ṭ- s-n-ā-ē y-b-? ------------------------------ Āmi kībhābē siṭi sēnṭārē yāba?
Трябва ми такси. আ--র এ-ট--ট----্-- -া- ৷ আ__ এ__ ট্___ চা_ ৷ আ-া- এ-ট- ট-য-ক-স- চ-ই ৷ ------------------------ আমার একটা ট্যাক্সি চাই ৷ 0
Ā--ra ----ā -y---i --'i Ā____ ē____ ṭ_____ c___ Ā-ā-a ē-a-ā ṭ-ā-s- c-'- ----------------------- Āmāra ēkaṭā ṭyāksi cā'i
Трябва ми карта на града. আম-র-শ-রে- --টা-ম---প ব----ন---্- চ-ই-৷ আ__ শ___ এ__ ম্__ বা মা____ চা_ ৷ আ-া- শ-র-র এ-ট- ম-য-প ব- ম-ন-ি-্- চ-ই ৷ --------------------------------------- আমার শহরের একটা ম্যাপ বা মানচিত্র চাই ৷ 0
ām-r----h--ē-a---aṭ- m--p- bā --n-ci--a cā-i ā____ ś_______ ē____ m____ b_ m________ c___ ā-ā-a ś-h-r-r- ē-a-ā m-ā-a b- m-n-c-t-a c-'- -------------------------------------------- āmāra śaharēra ēkaṭā myāpa bā mānacitra cā'i
Трябва ми хотел. আ-া- একট---ো--ল চ-- ৷ আ__ এ__ হো__ চা_ ৷ আ-া- এ-ট- হ-ট-ল চ-ই ৷ --------------------- আমার একটা হোটেল চাই ৷ 0
ām-r---k-ṭā-hō---a-c--i ā____ ē____ h_____ c___ ā-ā-a ē-a-ā h-ṭ-l- c-'- ----------------------- āmāra ēkaṭā hōṭēla cā'i
Бих искал / искала да наема кола. আ-ি-এ-টা-গ---- ----া নি-ে--াই-৷ আ_ এ__ গা_ ভা_ নি_ চা_ ৷ আ-ি এ-ট- গ-ড-ী ভ-ড-া ন-ত- চ-ই ৷ ------------------------------- আমি একটা গাড়ী ভাড়া নিতে চাই ৷ 0
ā-----a---g-ṛ---h--ā-n--- c-'i ā__ ē____ g___ b____ n___ c___ ā-i ē-a-ā g-ṛ- b-ā-ā n-t- c-'- ------------------------------ āmi ēkaṭā gāṛī bhāṛā nitē cā'i
Ето кредитната ми карта. এ--আ-ার ক-র-ড----ার-ড-৷ এ_ আ__ ক্___ কা__ ৷ এ- আ-া- ক-র-ড-ট ক-র-ড ৷ ----------------------- এই আমার ক্রেডিট কার্ড ৷ 0
ē---ā--r- kr--iṭa kā-ḍa ē__ ā____ k______ k____ ē-i ā-ā-a k-ē-i-a k-r-a ----------------------- ē'i āmāra krēḍiṭa kārḍa
Ето шофьорската ми книжка. এ--আম-র -াইস--্-৤ এ_ আ__ লা_____ এ- আ-া- ল-ই-ে-্-৤ ----------------- এই আমার লাইসেন্স৤ 0
ē---āmāra-lā-i-ēn-a৤ ē__ ā____ l_________ ē-i ā-ā-a l-'-s-n-a- -------------------- ē'i āmāra lā'isēnsa৤
Какво може да се види в града? শহ-- দ---ার ম---ী-আছে? শ__ দে___ ম_ কী আ__ শ-র- দ-খ-া- ম- ক- আ-ে- ---------------------- শহরে দেখবার মত কী আছে? 0
ś---r- --k-a-----m-t- -ī--ch-? ś_____ d________ m___ k_ ā____ ś-h-r- d-k-a-ā-a m-t- k- ā-h-? ------------------------------ śaharē dēkhabāra mata kī āchē?
Идете в стария град. আ--ি--ু-ো-ো--হ-ে যান-৷ আ__ পু__ শ__ যা_ ৷ আ-ন- প-র-ন- শ-র- য-ন ৷ ---------------------- আপনি পুরোনো শহরে যান ৷ 0
Āp-n--pur-nō--ah--ē --na Ā____ p_____ ś_____ y___ Ā-a-i p-r-n- ś-h-r- y-n- ------------------------ Āpani purōnō śaharē yāna
Направете обиколка на града. আ-ন--শহ- ঘুরে-----ে যা- ৷ আ__ শ__ ঘু_ দে__ যা_ ৷ আ-ন- শ-র ঘ-র- দ-খ-ে য-ন ৷ ------------------------- আপনি শহর ঘুরে দেখতে যান ৷ 0
āp-n--ś-h----g--rē---kh--- yāna ā____ ś_____ g____ d______ y___ ā-a-i ś-h-r- g-u-ē d-k-a-ē y-n- ------------------------------- āpani śahara ghurē dēkhatē yāna
Идете на пристанището. আপন- -ন্--ে যান ৷ আ__ ব___ যা_ ৷ আ-ন- ব-্-র- য-ন ৷ ----------------- আপনি বন্দরে যান ৷ 0
āpa-- b-nd-rē-yāna ā____ b______ y___ ā-a-i b-n-a-ē y-n- ------------------ āpani bandarē yāna
Направете обиколка на пристанището. আপ-- ব-্দ- -ুর---েখতে --ন-৷ আ__ ব___ ঘু_ দে__ যা_ ৷ আ-ন- ব-্-র ঘ-র- দ-খ-ে য-ন ৷ --------------------------- আপনি বন্দর ঘুরে দেখতে যান ৷ 0
āpa-i--a-dar---h-r---ē----- y-na ā____ b______ g____ d______ y___ ā-a-i b-n-a-a g-u-ē d-k-a-ē y-n- -------------------------------- āpani bandara ghurē dēkhatē yāna
Какви други забележителности има ? এছ---- -ন-য-কোন--দে-বার --য়---আ-ে? এ__ অ__ কো_ দে___ জা__ আ__ এ-া-়- অ-্- ক-ন- দ-খ-া- জ-য়-া আ-ে- ---------------------------------- এছাড়া অন্য কোনো দেখবার জায়গা আছে? 0
ē--ā------ya --n- d------ra jāẏ-g--ā-hē? ē_____ a____ k___ d________ j_____ ā____ ē-h-ṛ- a-'-a k-n- d-k-a-ā-a j-ẏ-g- ā-h-? ---------------------------------------- ēchāṛā an'ya kōnō dēkhabāra jāẏagā āchē?

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!