Разговорник

bg В града   »   lt Mieste

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [dvidešimt penki]

Mieste

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. (--)--o-i- (v-ž--oti) --g-le--n-e-io-stotį. (___ n____ (_________ į g___________ s_____ (-š- n-r-u (-a-i-o-i- į g-l-ž-n-e-i- s-o-į- ------------------------------------------- (Aš) noriu (važiuoti) į geležinkelio stotį. 0
Бих искал / искала да отида на летището. (A-)-no-iu --až----i)---o---u-s--. (___ n____ (_________ į o__ u_____ (-š- n-r-u (-a-i-o-i- į o-o u-s-ą- ---------------------------------- (Aš) noriu (važiuoti) į oro uostą. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. (--- n-riu --m-esto -ent--. (___ n____ į m_____ c______ (-š- n-r-u į m-e-t- c-n-r-. --------------------------- (Aš) noriu į miesto centrą. 0
Как да стигна до гарата? K-ip m----uvy--i - g-le-ink-----s--tį? K___ m__ n______ į g___________ s_____ K-i- m-n n-v-k-i į g-l-ž-n-e-i- s-o-į- -------------------------------------- Kaip man nuvykti į geležinkelio stotį? 0
Как да стигна до летището? Kaip -an n-----i į-oro---stą? K___ m__ n______ į o__ u_____ K-i- m-n n-v-k-i į o-o u-s-ą- ----------------------------- Kaip man nuvykti į oro uostą? 0
Как да стигна до центъра на града? K-i- --n -uvy-t- --m-est---ent--? K___ m__ n______ į m_____ c______ K-i- m-n n-v-k-i į m-e-t- c-n-r-? --------------------------------- Kaip man nuvykti į miesto centrą? 0
Трябва ми такси. M-n--eikia--aksi. M__ r_____ t_____ M-n r-i-i- t-k-i- ----------------- Man reikia taksi. 0
Трябва ми карта на града. Ma- -e-k-a----s-o---ano. M__ r_____ m_____ p_____ M-n r-i-i- m-e-t- p-a-o- ------------------------ Man reikia miesto plano. 0
Трябва ми хотел. Man -eik-- v-e---č--. M__ r_____ v_________ M-n r-i-i- v-e-b-č-o- --------------------- Man reikia viešbučio. 0
Бих искал / искала да наема кола. (A-)-n-rė---u-išs-nu-m--i ---om-b---. (___ n_______ i__________ a__________ (-š- n-r-č-a- i-s-n-o-o-i a-t-m-b-l-. ------------------------------------- (Aš) norėčiau išsinuomoti automobilį. 0
Ето кредитната ми карта. Š----m----kr-d-t-n--k-r-el-. Š___ m___ k________ k_______ Š-a- m-n- k-e-i-i-ė k-r-e-ė- ---------------------------- Štai mano kreditinė kortelė. 0
Ето шофьорската ми книжка. Š--i--ano ---ruot--o paž-mėj---- - ---sės. Š___ m___ v_________ p__________ / t______ Š-a- m-n- v-i-u-t-j- p-ž-m-j-m-s / t-i-ė-. ------------------------------------------ Štai mano vairuotojo pažymėjimas / teisės. 0
Какво може да се види в града? K- -a--ma -a-a-yti---e-t-? K_ g_____ p_______ m______ K- g-l-m- p-m-t-t- m-e-t-? -------------------------- Ką galima pamatyti mieste? 0
Идете в стария град. Nueik-t--į sen-m-es-į. N_______ į s__________ N-e-k-t- į s-n-m-e-t-. ---------------------- Nueikite į senamiestį. 0
Направете обиколка на града. Pad--yk-te ek--urs-ją-p--------. P_________ e_________ p_ m______ P-d-r-k-t- e-s-u-s-j- p- m-e-t-. -------------------------------- Padarykite ekskursiją po miestą. 0
Идете на пристанището. N-ei-ite į-u--tą. N_______ į u_____ N-e-k-t- į u-s-ą- ----------------- Nueikite į uostą. 0
Направете обиколка на пристанището. P----yk-te e-s--rs-ją po-uos--. P_________ e_________ p_ u_____ P-d-r-k-t- e-s-u-s-j- p- u-s-ą- ------------------------------- Padarykite ekskursiją po uostą. 0
Какви други забележителности има ? K------ž----ių ----yr- -- t-? K____ į_______ d__ y__ b_ t__ K-k-ų į-y-y-i- d-r y-a b- t-? ----------------------------- Kokių įžymybių dar yra be to? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + литовски (1-100) MP3 литовски (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!