Разговорник

bg В града   »   be У горадзе

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [дваццаць пяць]

25 [dvatstsats’ pyats’]

У горадзе

U goradze

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Мне-тр-б--н--------. М__ т____ н_ в______ М-е т-э-а н- в-к-а-. -------------------- Мне трэба на вакзал. 0
Mn---reb- -a--a-za-. M__ t____ n_ v______ M-e t-e-a n- v-k-a-. -------------------- Mne treba na vakzal.
Бих искал / искала да отида на летището. Мн--т-э---ў--эр---р-. М__ т____ ў а________ М-е т-э-а ў а-р-п-р-. --------------------- Мне трэба ў аэрапорт. 0
Mne --e-----aerap-rt. M__ t____ u a________ M-e t-e-a u a-r-p-r-. --------------------- Mne treba u aeraport.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. М-е---эба---ц--тр--ора--. М__ т____ ў ц____ г______ М-е т-э-а ў ц-н-р г-р-д-. ------------------------- Мне трэба ў цэнтр горада. 0
Mn- -r-ba - t---tr-g-ra--. M__ t____ u t_____ g______ M-e t-e-a u t-e-t- g-r-d-. -------------------------- Mne treba u tsentr gorada.
Как да стигна до гарата? Як --е -р---ц--н---а-за-? Я_ м__ т______ н_ в______ Я- м-е т-а-і-ь н- в-к-а-? ------------------------- Як мне трапіць на вакзал? 0
Ya---n- t---іts’-n---ak--l? Y__ m__ t_______ n_ v______ Y-k m-e t-a-і-s- n- v-k-a-? --------------------------- Yak mne trapіts’ na vakzal?
Как да стигна до летището? Я- мне--р---ц------р-п-рт? Я_ м__ т______ у а________ Я- м-е т-а-і-ь у а-р-п-р-? -------------------------- Як мне трапіць у аэрапорт? 0
Ya--mne-tr-p---- u--e-ap-r-? Y__ m__ t_______ u a________ Y-k m-e t-a-і-s- u a-r-p-r-? ---------------------------- Yak mne trapіts’ u aeraport?
Как да стигна до центъра на града? Я---н----а--ць-у--энт- го----? Я_ м__ т______ у ц____ г______ Я- м-е т-а-і-ь у ц-н-р г-р-д-? ------------------------------ Як мне трапіць у цэнтр горада? 0
Y-k mn--tra----- - -se------rada? Y__ m__ t_______ u t_____ g______ Y-k m-e t-a-і-s- u t-e-t- g-r-d-? --------------------------------- Yak mne trapіts’ u tsentr gorada?
Трябва ми такси. М---п--р-бнае---кс-. М__ п________ т_____ М-е п-т-э-н-е т-к-і- -------------------- Мне патрэбнае таксі. 0
Mn- ----ebn-- t--s-. M__ p________ t_____ M-e p-t-e-n-e t-k-і- -------------------- Mne patrebnae taksі.
Трябва ми карта на града. Мне п--рэб--я-к--та---ра-а. М__ п________ к____ г______ М-е п-т-э-н-я к-р-а г-р-д-. --------------------------- Мне патрэбная карта горада. 0
M-- --tre-n-ya k--t- --ra--. M__ p_________ k____ g______ M-e p-t-e-n-y- k-r-a g-r-d-. ---------------------------- Mne patrebnaya karta gorada.
Трябва ми хотел. Мн--------на- га--і-і-а. М__ п________ г_________ М-е п-т-э-н-я г-с-і-і-а- ------------------------ Мне патрэбная гасцініца. 0
M---pa--ebnay- ----sі-іtsa. M__ p_________ g___________ M-e p-t-e-n-y- g-s-s-n-t-a- --------------------------- Mne patrebnaya gastsіnіtsa.
Бих искал / искала да наема кола. Я ха-еў--ы-/ х-------ы ў--ц---а---к-- --ш--у. Я х____ б_ / х_____ б_ ў____ н_______ м______ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- ў-я-ь н-п-а-а- м-ш-н-. --------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы ўзяць напракат машыну. 0
Ya--ha-s-u-by ----atsela-by u--a--’ n-pra-a- -a-hy--. Y_ k______ b_ / k_______ b_ u______ n_______ m_______ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- u-y-t-’ n-p-a-a- m-s-y-u- ----------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by uzyats’ naprakat mashynu.
Ето кредитната ми карта. В-с- м-- -р-ды--ая-----ка. В___ м__ к________ к______ В-с- м-я к-э-ы-н-я к-р-к-. -------------------------- Вось мая крэдытная картка. 0
V-s- --ya-kred-tnaya-ka-tka. V___ m___ k_________ k______ V-s- m-y- k-e-y-n-y- k-r-k-. ---------------------------- Vos’ maya kredytnaya kartka.
Ето шофьорската ми книжка. Во---маё--ад----л-ск-е---с--д-ан--. В___ м__ в____________ п___________ В-с- м-ё в-д-і-е-ь-к-е п-с-е-ч-н-е- ----------------------------------- Вось маё вадзіцельскае пасведчанне. 0
Vo-’-ma- va---tsel’skae-pa-v--ch----. V___ m__ v_____________ p____________ V-s- m-e v-d-і-s-l-s-a- p-s-e-c-a-n-. ------------------------------------- Vos’ mae vadzіtsel’skae pasvedchanne.
Какво може да се види в града? Ш-о-м--на-п-гл-д-ец- у-г--ад-е? Ш__ м____ п_________ у г_______ Ш-о м-ж-а п-г-я-з-ц- у г-р-д-е- ------------------------------- Што можна паглядзець у горадзе? 0
S-t----zhna -ag-yadz--s’-u g-r-dz-? S___ m_____ p___________ u g_______ S-t- m-z-n- p-g-y-d-e-s- u g-r-d-e- ----------------------------------- Shto mozhna paglyadzets’ u goradze?
Идете в стария град. С-адз-це ў -т-ры--орад! С_______ ў с____ г_____ С-а-з-ц- ў с-а-ы г-р-д- ----------------------- Схадзіце ў стары горад! 0
S---d-і-s--u s--r- --ra-! S_________ u s____ g_____ S-h-d-і-s- u s-a-y g-r-d- ------------------------- Skhadzіtse u stary gorad!
Направете обиколка на града. Зра-і-е-экс----------аўтоб-се! З______ э________ н_ а________ З-а-і-е э-с-у-с-ю н- а-т-б-с-! ------------------------------ Зрабіце экскурсію на аўтобусе! 0
Z-ab------ks--rsі-- n- au--buse! Z_______ e_________ n_ a________ Z-a-і-s- e-s-u-s-y- n- a-t-b-s-! -------------------------------- Zrabіtse ekskursіyu na autobuse!
Идете на пристанището. Сх--зіц--ў пор-! С_______ ў п____ С-а-з-ц- ў п-р-! ---------------- Схадзіце ў порт! 0
Skh-dz---- u --rt! S_________ u p____ S-h-d-і-s- u p-r-! ------------------ Skhadzіtse u port!
Направете обиколка на пристанището. З----ц- ------с-ю п- п----! З______ э________ п_ п_____ З-а-і-е э-с-у-с-ю п- п-р-е- --------------------------- Зрабіце экскурсію па порце! 0
Zr-b-tse-eksk---іy---- p-r--e! Z_______ e_________ p_ p______ Z-a-і-s- e-s-u-s-y- p- p-r-s-! ------------------------------ Zrabіtse ekskursіyu pa portse!
Какви други забележителности има ? Я--- -ш-- --ав-тас---тут-ё-ц- а-рам---этаг-? Я___ я___ с_________ т__ ё___ а_____ г______ Я-і- я-ч- с-а-у-а-ц- т-т ё-ц- а-р-м- г-т-г-? -------------------------------------------- Якія яшчэ славутасці тут ёсць акрамя гэтага? 0
Ya-іya-y-s--he s--v-ta--sі tut-yo-ts- a-r---a --ta-a? Y_____ y______ s__________ t__ y_____ a______ g______ Y-k-y- y-s-c-e s-a-u-a-t-і t-t y-s-s- a-r-m-a g-t-g-? ----------------------------------------------------- Yakіya yashche slavutastsі tut yosts’ akramya getaga?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!