Разговорник

bg В града   »   no I byen

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [tjuefem]

I byen

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. J----i- -il--o-s-as--n-n. J__ v__ t__ t____________ J-g v-l t-l t-g-t-s-o-e-. ------------------------- Jeg vil til togstasjonen. 0
Бих искал / искала да отида на летището. J---vi---il--ly-l---en. J__ v__ t__ f__________ J-g v-l t-l f-y-l-s-e-. ----------------------- Jeg vil til flyplassen. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Jeg---l-t-l-----rum. J__ v__ t__ s_______ J-g v-l t-l s-n-r-m- -------------------- Jeg vil til sentrum. 0
Как да стигна до гарата? Hv---an --m--- --- til-togst----n-n? H______ k_____ j__ t__ t____________ H-o-d-n k-m-e- j-g t-l t-g-t-s-o-e-? ------------------------------------ Hvordan kommer jeg til togstasjonen? 0
Как да стигна до летището? H---dan --mm---j-- --- ----la-s--? H______ k_____ j__ t__ f__________ H-o-d-n k-m-e- j-g t-l f-y-l-s-e-? ---------------------------------- Hvordan kommer jeg til flyplassen? 0
Как да стигна до центъра на града? H-o--an k-mme- j-g t----e--rum? H______ k_____ j__ t__ s_______ H-o-d-n k-m-e- j-g t-l s-n-r-m- ------------------------------- Hvordan kommer jeg til sentrum? 0
Трябва ми такси. J-- tren--r-e- d-o-je. J__ t______ e_ d______ J-g t-e-g-r e- d-o-j-. ---------------------- Jeg trenger en drosje. 0
Трябва ми карта на града. Je------ge- -t ---)-a-t. J__ t______ e_ (________ J-g t-e-g-r e- (-y-k-r-. ------------------------ Jeg trenger et (by)kart. 0
Трябва ми хотел. J---t-eng-r -t-ho--ll. J__ t______ e_ h______ J-g t-e-g-r e- h-t-l-. ---------------------- Jeg trenger et hotell. 0
Бих искал / искала да наема кола. Jeg--n-k-- å l-ie -n bil. J__ ø_____ å l___ e_ b___ J-g ø-s-e- å l-i- e- b-l- ------------------------- Jeg ønsker å leie en bil. 0
Ето кредитната ми карта. H-r e- ------tk-r--t mit-. H__ e_ k____________ m____ H-r e- k-e-i-t-o-t-t m-t-. -------------------------- Her er kredittkortet mitt. 0
Ето шофьорската ми книжка. Her -r fø-erk--tet mi-t. H__ e_ f__________ m____ H-r e- f-r-r-o-t-t m-t-. ------------------------ Her er førerkortet mitt. 0
Какво може да се види в града? Hva-er -et-- -- i-bye-? H__ e_ d__ å s_ i b____ H-a e- d-t å s- i b-e-? ----------------------- Hva er det å se i byen? 0
Идете в стария град. G---------eb-e-. G_ p_ g_________ G- p- g-m-e-y-n- ---------------- Gå på gamlebyen. 0
Направете обиколка на града. Dra-----ig--s---ng ---y-n. D__ p_ s__________ i b____ D-a p- s-g-t-e-i-g i b-e-. -------------------------- Dra på sightseeing i byen. 0
Идете на пристанището. Gå--il----n-. G_ t__ h_____ G- t-l h-v-a- ------------- Gå til havna. 0
Направете обиколка на пристанището. D-a-p- b--si--t------. D__ p_ b______________ D-a p- b-t-i-h-s-e-n-. ---------------------- Dra på båtsightseeing. 0
Какви други забележителности има ? Hv--k---ev--d--hete--f---es-de- ---ers? H_____ s____________ f_____ d__ e______ H-i-k- s-v-r-i-h-t-r f-n-e- d-t e-l-r-? --------------------------------------- Hvilke severdigheter finnes det ellers? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!