Разговорник

bg В града   »   ad Къалэм

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [тIокIырэ тфырэ]

25 [tIokIyrje tfyrje]

Къалэм

[Kaljem]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. С--вокз--ым -ы-I- -ш--и-ъуа-ъ. С_ в_______ с____ с___________ С- в-к-а-ы- с-к-о с-I-и-ъ-а-ъ- ------------------------------ Сэ вокзалым сыкIо сшIоигъуагъ. 0
Sj- ---zal-m -ykI-----Io--ua-. S__ v_______ s____ s__________ S-e v-k-a-y- s-k-o s-h-o-g-a-. ------------------------------ Sje vokzalym sykIo sshIoiguag.
Бих искал / искала да отида на летището. С- -э-э--р-ы--с-к---с-Iои---а--. С_ а_________ с____ с___________ С- а-р-п-р-ы- с-к-о с-I-и-ъ-а-ъ- -------------------------------- Сэ аэрэпортым сыкIо сшIоигъуагъ. 0
Sj--a--r-------m-syk---s---oi--a-. S__ a___________ s____ s__________ S-e a-e-j-p-r-y- s-k-o s-h-o-g-a-. ---------------------------------- Sje ajerjeportym sykIo sshIoiguag.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. С- --э-э гу-чэ- сы--о сш--иг-уагъ. С_ к____ г_____ с____ с___________ С- к-э-э г-п-э- с-к-о с-I-и-ъ-а-ъ- ---------------------------------- Сэ къэлэ гупчэм сыкIо сшIоигъуагъ. 0
S-- -j---e--up---e- s-k-o--sh-oi-ua-. S__ k_____ g_______ s____ s__________ S-e k-e-j- g-p-h-e- s-k-o s-h-o-g-a-. ------------------------------------- Sje kjelje gupchjem sykIo sshIoiguag.
Как да стигна до гарата? В---алым--ыд-у-т-у-сы-эс-н -л-э--ыщт-? В_______ с________ с______ с__________ В-к-а-ы- с-д-у-т-у с-н-с-н с-ъ-к-ы-т-? -------------------------------------- Вокзалым сыдэущтэу сынэсын слъэкIыщта? 0
Vok--ly- -y-j-us--t------njesy- s---k-y-hh--? V_______ s____________ s_______ s____________ V-k-a-y- s-d-e-s-h-j-u s-n-e-y- s-j-k-y-h-t-? --------------------------------------------- Vokzalym sydjeushhtjeu synjesyn sljekIyshhta?
Как да стигна до летището? Аэро----м сы-э----у с-нэ--н--лъ-кIы-т-? А________ с________ с______ с__________ А-р-п-т-м с-д-у-т-у с-н-с-н с-ъ-к-ы-т-? --------------------------------------- Аэропртым сыдэущтэу сынэсын слъэкIыщта? 0
Aj--o-r-ym-s----us-h-j-u s-n--s-- -l-ekI-sh---? A_________ s____________ s_______ s____________ A-e-o-r-y- s-d-e-s-h-j-u s-n-e-y- s-j-k-y-h-t-? ----------------------------------------------- Ajeroprtym sydjeushhtjeu synjesyn sljekIyshhta?
Как да стигна до центъра на града? Къ--- г-п--м сыдэ-щтэ- сынэ-ын-с-ъэ--ы-та? К____ г_____ с________ с______ с__________ К-э-э г-п-э- с-д-у-т-у с-н-с-н с-ъ-к-ы-т-? ------------------------------------------ Къэлэ гупчэм сыдэущтэу сынэсын слъэкIыщта? 0
K----e-----hje- -ydje-sh---e----n-e-----l--kI-sh---? K_____ g_______ s____________ s_______ s____________ K-e-j- g-p-h-e- s-d-e-s-h-j-u s-n-e-y- s-j-k-y-h-t-? ---------------------------------------------------- Kjelje gupchjem sydjeushhtjeu synjesyn sljekIyshhta?
Трябва ми такси. Т-кс- с---кIа-ъ. Т____ с_________ Т-к-и с-щ-к-а-ъ- ---------------- Такси сищыкIагъ. 0
T--s--s-----k---. T____ s__________ T-k-i s-s-h-k-a-. ----------------- Taksi sishhykIag.
Трябва ми карта на града. К---э--ика-т-------Iаг-. К_____ и_____ с_________ К-а-э- и-а-т- с-щ-к-а-ъ- ------------------------ Къалэм икартэ сищыкIагъ. 0
K----- --a-t-e s---h-kIa-. K_____ i______ s__________ K-l-e- i-a-t-e s-s-h-k-a-. -------------------------- Kaljem ikartje sishhykIag.
Трябва ми хотел. С--х-а-I-щ-сыфай. С_ х______ с_____ С- х-а-I-щ с-ф-й- ----------------- Сэ хьакIэщ сыфай. 0
S-e h-a-I--sh- sy---. S__ h_________ s_____ S-e h-a-I-e-h- s-f-j- --------------------- Sje h'akIjeshh syfaj.
Бих искал / искала да наема кола. Сэ----ин- (--)---аф---э-------. С_ м_____ (___ х________ с_____ С- м-ш-н- (-у- х-а-ы-г-у с-ф-й- ------------------------------- Сэ машинэ (ку) хьафыбгэу сыфай. 0
Sje-m---i-je -k-)--'-f-b--eu-s-fa-. S__ m_______ (___ h_________ s_____ S-e m-s-i-j- (-u- h-a-y-g-e- s-f-j- ----------------------------------- Sje mashinje (ku) h'afybgjeu syfaj.
Ето кредитната ми карта. М-- --к-е--- к---. М__ с_______ к____ М-р с-к-е-и- к-р-. ------------------ Мыр сикредит карт. 0
Myr-sik--dit kar-. M__ s_______ k____ M-r s-k-e-i- k-r-. ------------------ Myr sikredit kart.
Ето шофьорската ми книжка. М-х-- --пр-в-х. М____ с________ М-х-р с-п-а-э-. --------------- Мыхэр сиправэх. 0
M--jer-si------h. M_____ s_________ M-h-e- s-p-a-j-h- ----------------- Myhjer sipravjeh.
Какво може да се види в града? М-------- сы---зэ-л--н-у -эты-? М_ к_____ с__ у_________ д_____ М- к-а-э- с-д у-э-л-ы-э- д-т-р- ------------------------------- Мы къалэм сыд узэплъынэу дэтыр? 0
My ---j---s---u--e-lynj----jetyr? M_ k_____ s__ u__________ d______ M- k-l-e- s-d u-j-p-y-j-u d-e-y-? --------------------------------- My kaljem syd uzjeplynjeu djetyr?
Идете в стария град. Къ-лэ---м ш-----. К________ ш______ К-э-э-ъ-м ш-у-I-. ----------------- Къэлэжъым шъукIу. 0
K-e-jez-ym ----I-. K_________ s______ K-e-j-z-y- s-u-I-. ------------------ Kjeljezhym shukIu.
Направете обиколка на града. Къа--р--ъ-зэп-шъ-пл-ыхь. К_____ к________________ К-а-э- к-ы-э-э-ъ-п-ъ-х-. ------------------------ Къалэр къызэпэшъуплъыхь. 0
K----- k---e--eshu--yh-. K_____ k________________ K-l-e- k-z-e-j-s-u-l-h-. ------------------------ Kaljer kyzjepjeshuplyh'.
Идете на пристанището. Къухьэ-----эм--ъ-кI-. К____________ ш______ К-у-ь-у-у-I-м ш-у-I-. --------------------- КъухьэуцупIэм шъукIу. 0
Kuh'j-u---Ij-m sh-kI-. K_____________ s______ K-h-j-u-u-I-e- s-u-I-. ---------------------- Kuh'jeucupIjem shukIu.
Направете обиколка на пристанището. Къ--ьэ--упI-- ----ъу-л---ь. К____________ к____________ К-у-ь-у-у-I-р к-э-ъ-п-ъ-х-. --------------------------- КъухьэуцупIэр къэшъуплъыхь. 0
K-h'je--u-I-------shu-lyh-. K_____________ k___________ K-h-j-u-u-I-e- k-e-h-p-y-'- --------------------------- Kuh'jeucupIjer kjeshuplyh'.
Какви други забележителности има ? Сыд-н--ыкIэ-----п--мэ-хъун-у--эты-? С__ н_______ у_______ х_____ д_____ С-д н-м-к-э- у-э-л-м- х-у-э- д-т-р- ----------------------------------- Сыд нэмыкIэу узэплъмэ хъунэу дэтыр? 0
Sy- -j-m-k--e---z------- --nje--djet--? S__ n_________ u________ h_____ d______ S-d n-e-y-I-e- u-j-p-m-e h-n-e- d-e-y-? --------------------------------------- Syd njemykIjeu uzjeplmje hunjeu djetyr?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + адигейски (1-100) MP3 адигейски (1-100)
Няма намерено видео!

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!