Разговорник

bg В града   »   uk У місті

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [двадцять п’ять]

25 [dvadtsyatʹ pʺyatʹ]

У місті

U misti

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Я-хот-в--и-- х-ті-а ---- вок-ал. Я х____ б_ / х_____ б н_ в______ Я х-т-в б- / х-т-л- б н- в-к-а-. -------------------------------- Я хотів би / хотіла б на вокзал. 0
YA k--ti---y /-k-----a-b n--vokz-l. Y_ k_____ b_ / k______ b n_ v______ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b n- v-k-a-. ----------------------------------- YA khotiv by / khotila b na vokzal.
Бих искал / искала да отида на летището. Я----і---- --х--і-а-------ер--о---. Я х____ б_ / х_____ б д_ а_________ Я х-т-в б- / х-т-л- б д- а-р-п-р-у- ----------------------------------- Я хотів би / хотіла б до аеропорту. 0
Y--khot-v -- - kho-i-a - d- -e---o-tu. Y_ k_____ b_ / k______ b d_ a_________ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b d- a-r-p-r-u- -------------------------------------- YA khotiv by / khotila b do aeroportu.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Я---т-в би---х--іл- б-в ---т- --ст-. Я х____ б_ / х_____ б в ц____ м_____ Я х-т-в б- / х-т-л- б в ц-н-р м-с-а- ------------------------------------ Я хотів би / хотіла б в центр міста. 0
Y--k--ti--b--/-kh--il----v---en-r ----a. Y_ k_____ b_ / k______ b v t_____ m_____ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b v t-e-t- m-s-a- ---------------------------------------- YA khotiv by / khotila b v tsentr mista.
Как да стигна до гарата? Я--діс--т--я-на во--а-? Я_ д________ н_ в______ Я- д-с-а-и-я н- в-к-а-? ----------------------- Як дістатися на вокзал? 0
Y-k----t-t---- n- vo-z--? Y__ d_________ n_ v______ Y-k d-s-a-y-y- n- v-k-a-? ------------------------- Yak distatysya na vokzal?
Как да стигна до летището? Я- д--т-тис- д- --р-п--ту? Я_ д________ д_ а_________ Я- д-с-а-и-я д- а-р-п-р-у- -------------------------- Як дістатися до аеропорту? 0
Yak --s-a-y--a do-a--o-ortu? Y__ d_________ d_ a_________ Y-k d-s-a-y-y- d- a-r-p-r-u- ---------------------------- Yak distatysya do aeroportu?
Как да стигна до центъра на града? Я- -і---т-------ц-н-р--м-ста? Я_ д________ д_ ц_____ м_____ Я- д-с-а-и-я д- ц-н-р- м-с-а- ----------------------------- Як дістатися до центру міста? 0
Y-k di---tysy- -- tsen--- mi-ta? Y__ d_________ d_ t______ m_____ Y-k d-s-a-y-y- d- t-e-t-u m-s-a- -------------------------------- Yak distatysya do tsentru mista?
Трябва ми такси. М-н- -о-ріб-----кс-. М___ п_______ т_____ М-н- п-т-і-н- т-к-і- -------------------- Мені потрібне таксі. 0
Men--potr---e-t--si. M___ p_______ t_____ M-n- p-t-i-n- t-k-i- -------------------- Meni potribne taksi.
Трябва ми карта на града. Ме----отріб-а-ма-- --с-а. М___ п_______ м___ м_____ М-н- п-т-і-н- м-п- м-с-а- ------------------------- Мені потрібна мапа міста. 0
Me-i p-t--bn---ap- m-st-. M___ p_______ m___ m_____ M-n- p-t-i-n- m-p- m-s-a- ------------------------- Meni potribna mapa mista.
Трябва ми хотел. М-ні--о-р-бен --те-ь. М___ п_______ г______ М-н- п-т-і-е- г-т-л-. --------------------- Мені потрібен готель. 0
M-n- p-t-i-e------lʹ. M___ p_______ h______ M-n- p-t-i-e- h-t-l-. --------------------- Meni potriben hotelʹ.
Бих искал / искала да наема кола. Я -от-в -----х-т-л- --н-----и--в---о---ь. Я х____ б_ / х_____ б н______ а__________ Я х-т-в б- / х-т-л- б н-й-я-и а-т-м-б-л-. ----------------------------------------- Я хотів би / хотіла б найняти автомобіль. 0
Y--k-o-----y-/--ho-il--b ----ny--- ---om-----. Y_ k_____ b_ / k______ b n_______ a__________ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b n-y-n-a-y a-t-m-b-l-. ---------------------------------------------- YA khotiv by / khotila b nay̆nyaty avtomobilʹ.
Ето кредитната ми карта. Ось -оя кр---т-а---р-ка. О__ м__ к_______ к______ О-ь м-я к-е-и-н- к-р-к-. ------------------------ Ось моя кредитна картка. 0
Osʹ--o-a k----t-a ka-t--. O__ m___ k_______ k______ O-ʹ m-y- k-e-y-n- k-r-k-. ------------------------- Osʹ moya kredytna kartka.
Ето шофьорската ми книжка. О-ь мо--п--в-. О__ м__ п_____ О-ь м-ї п-а-а- -------------- Ось мої права. 0
Os--m--- ---va. O__ m__ p_____ O-ʹ m-i- p-a-a- --------------- Osʹ moï prava.
Какво може да се види в града? Щ--м-жн--ог-я---и-- мі---? Щ_ м____ о_______ в м_____ Щ- м-ж-а о-л-н-т- в м-с-і- -------------------------- Що можна оглянути в місті? 0
S--ho m----- oh-yan-t- ------i? S____ m_____ o________ v m_____ S-c-o m-z-n- o-l-a-u-y v m-s-i- ------------------------------- Shcho mozhna ohlyanuty v misti?
Идете в стария град. І---ь-в-ст-р---і---. І____ в с____ м_____ І-і-ь в с-а-е м-с-о- -------------------- Ідіть в старе місто. 0
I-it- -----r- m-s--. I____ v s____ m_____ I-i-ʹ v s-a-e m-s-o- -------------------- Iditʹ v stare misto.
Направете обиколка на града. В-зьм-ть-----т- --ек---р--ї-д--м--та. В_______ у_____ в е________ д_ м_____ В-з-м-т- у-а-т- в е-с-у-с-ї д- м-с-а- ------------------------------------- Візьміть участь в екскурсії до міста. 0
Vi--m--ʹ-----s-ʹ - e-skursiï-do -ista. V_______ u______ v e________ d_ m_____ V-z-m-t- u-h-s-ʹ v e-s-u-s-i- d- m-s-a- --------------------------------------- Vizʹmitʹ uchastʹ v ekskursiï do mista.
Идете на пристанището. І--т---о п-р-у. І____ д_ п_____ І-і-ь д- п-р-у- --------------- Ідіть до порту. 0
I---ʹ d- ---t-. I____ d_ p_____ I-i-ʹ d- p-r-u- --------------- Iditʹ do portu.
Направете обиколка на пристанището. Віз-міть-у-а----в-екс--рс-ї до пор--. В_______ у_____ в е________ д_ п_____ В-з-м-т- у-а-т- в е-с-у-с-ї д- п-р-у- ------------------------------------- Візьміть участь в екскурсії до порту. 0
V--ʹmit--uc--st----eksk-r-iï-d----rt-. V_______ u______ v e________ d_ p_____ V-z-m-t- u-h-s-ʹ v e-s-u-s-i- d- p-r-u- --------------------------------------- Vizʹmitʹ uchastʹ v ekskursiï do portu.
Какви други забележителности има ? Я-і-- ще-в-зн---і м--ц-? Я__ є щ_ в_______ м_____ Я-і є щ- в-з-а-н- м-с-я- ------------------------ Які є ще визначні місця? 0
Y-ki--e ----e-vy-nachn--m-stsy-? Y___ y_ s____ v________ m_______ Y-k- y- s-c-e v-z-a-h-i m-s-s-a- -------------------------------- Yaki ye shche vyznachni mistsya?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!