Разговорник

bg В града   »   it In città

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [venticinque]

In città

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. V-r--- -n-are--lla ----i--e. V_____ a_____ a___ s________ V-r-e- a-d-r- a-l- s-a-i-n-. ---------------------------- Vorrei andare alla stazione. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Vo-re--an---e----’--ropor--. V_____ a_____ a_____________ V-r-e- a-d-r- a-l-a-r-p-r-o- ---------------------------- Vorrei andare all’aeroporto. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Vor-e- -----e--n -e-tro. V_____ a_____ i_ c______ V-r-e- a-d-r- i- c-n-r-. ------------------------ Vorrei andare in centro. 0
Как да стигна до гарата? Q--- ---a-s--ada -er--a-s-a----e? Q___ è l_ s_____ p__ l_ s________ Q-a- è l- s-r-d- p-r l- s-a-i-n-? --------------------------------- Qual è la strada per la stazione? 0
Как да стигна до летището? Q-a----l--s----a-p-r-l’-ero-----? Q___ è l_ s_____ p__ l___________ Q-a- è l- s-r-d- p-r l-a-r-p-r-o- --------------------------------- Qual è la strada per l’aeroporto? 0
Как да стигна до центъра на града? Qua--- -------d------il centr-? Q___ è l_ s_____ p__ i_ c______ Q-a- è l- s-r-d- p-r i- c-n-r-? ------------------------------- Qual è la strada per il centro? 0
Трябва ми такси. H- ---og----i-u---as--. H_ b______ d_ u_ t_____ H- b-s-g-o d- u- t-s-ì- ----------------------- Ho bisogno di un tassì. 0
Трябва ми карта на града. M----r-e--na p--nt-na d-l-a-città. M_ s____ u__ p_______ d____ c_____ M- s-r-e u-a p-a-t-n- d-l-a c-t-à- ---------------------------------- Mi serve una piantina della città. 0
Трябва ми хотел. M--oc--r-e--n-al---go. M_ o______ u_ a_______ M- o-c-r-e u- a-b-r-o- ---------------------- Mi occorre un albergo. 0
Бих искал / искала да наема кола. V--r-----le-gi----u-a ma-c-i-a. V_____ n_________ u__ m________ V-r-e- n-l-g-i-r- u-a m-c-h-n-. ------------------------------- Vorrei noleggiare una macchina. 0
Ето кредитната ми карта. Ec---l- m------t- -i cr--it-. E___ l_ m__ c____ d_ c_______ E-c- l- m-a c-r-a d- c-e-i-o- ----------------------------- Ecco la mia carta di credito. 0
Ето шофьорската ми книжка. Ecco--- -ia --te-te. E___ l_ m__ p_______ E-c- l- m-a p-t-n-e- -------------------- Ecco la mia patente. 0
Какво може да се види в града? C-sa-----d----d--- i- c-tt-? C___ c__ d_ v_____ i_ c_____ C-s- c-è d- v-d-r- i- c-t-à- ---------------------------- Cosa c’è da vedere in città? 0
Идете в стария град. V--a-ne-----tr---tori--. V___ n__ c_____ s_______ V-d- n-l c-n-r- s-o-i-o- ------------------------ Vada nel centro storico. 0
Направете обиколка на града. F--cia-----i-- -ella città. F_____ u_ g___ d____ c_____ F-c-i- u- g-r- d-l-a c-t-à- --------------------------- Faccia un giro della città. 0
Идете на пристанището. V--- al ---to. V___ a_ p_____ V-d- a- p-r-o- -------------- Vada al porto. 0
Направете обиколка на пристанището. Fac-ia u--giro -- porto. F_____ u_ g___ a_ p_____ F-c-i- u- g-r- a- p-r-o- ------------------------ Faccia un giro al porto. 0
Какви други забележителности има ? Q---- -tt----o-i-tu---tic-- ci-s-no-an-ora? Q____ a_________ t_________ c_ s___ a______ Q-a-i a-t-a-i-n- t-r-s-i-h- c- s-n- a-c-r-? ------------------------------------------- Quali attrazioni turistiche ci sono ancora? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + италиански (1-100) MP3 италиански (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!