Разговорник

bg В града   »   he ‫בעיר‬

25 [двайсет и пет]

В града

В града

‫25 [עשרים וחמש]‬

25 [essrim w'xamesh]

‫בעיר‬

ba'ir

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ‫אני-צר-ך-- - ל--י- ----ת ה-כ-ת-‬ ‫___ צ___ / ה ל____ ל____ ה______ ‫-נ- צ-י- / ה ל-ג-ע ל-ח-ת ה-כ-ת-‬ --------------------------------- ‫אני צריך / ה להגיע לתחנת הרכבת.‬ 0
a----sa------s---ha- l-h----a-l---xana- h-ra-----. a__ t_______________ l_______ l________ h_________ a-i t-a-i-h-t-r-k-a- l-h-g-'- l-t-x-n-t h-r-k-v-t- -------------------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah l'hagi'a l'taxanat harakevet.
Бих искал / искала да отида на летището. ‫אנ--צר-ך --- ל-גיע---ד- התעו-ה-‬ ‫___ צ___ / ה ל____ ל___ ה_______ ‫-נ- צ-י- / ה ל-ג-ע ל-ד- ה-ע-פ-.- --------------------------------- ‫אני צריך / ה להגיע לשדה התעופה.‬ 0
a-i t--ri--/-sr-k-ah-l'-ag-'- ----d-h -a----f-h. a__ t_______________ l_______ l______ h_________ a-i t-a-i-h-t-r-k-a- l-h-g-'- l-s-d-h h-t-'-f-h- ------------------------------------------------ ani tsarikh/tsrikhah l'hagi'a lissdeh hate'ufah.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ‫אנ--צרי- /-ה-לה-י- -מ----העי-.‬ ‫___ צ___ / ה ל____ ל____ ה_____ ‫-נ- צ-י- / ה ל-ג-ע ל-ר-ז ה-י-.- -------------------------------- ‫אני צריך / ה להגיע למרכז העיר.‬ 0
a-i --ari-h/--r----- l-h----a--'-e--az --'ir. a__ t_______________ l_______ l_______ h_____ a-i t-a-i-h-t-r-k-a- l-h-g-'- l-m-r-a- h-'-r- --------------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah l'hagi'a l'merkaz ha'ir.
Как да стигна до гарата? ‫אי--מ-יע-- --ח----ר--ת-‬ ‫___ מ_____ ל____ ה______ ‫-י- מ-י-י- ל-ח-ת ה-כ-ת-‬ ------------------------- ‫איך מגיעים לתחנת הרכבת?‬ 0
ik--m-g-'-- l'-a----- ha-a-evet? i__ m______ l________ h_________ i-h m-g-'-m l-t-x-n-t h-r-k-v-t- -------------------------------- ikh m'gi'im l'taxanat harakevet?
Как да стигна до летището? ‫איך -גי----ל-דה -ת--פ-?‬ ‫___ מ_____ ל___ ה_______ ‫-י- מ-י-י- ל-ד- ה-ע-פ-?- ------------------------- ‫איך מגיעים לשדה התעופה?‬ 0
i---m'-i'im--i-s-e- -----u---? i__ m______ l______ h_________ i-h m-g-'-m l-s-d-h h-t-'-f-h- ------------------------------ ikh m'gi'im lissdeh hate'ufah?
Как да стигна до центъра на града? ‫--ך -ג--י- למ-כז-הע-ר?‬ ‫___ מ_____ ל____ ה_____ ‫-י- מ-י-י- ל-ר-ז ה-י-?- ------------------------ ‫איך מגיעים למרכז העיר?‬ 0
i-----g-'i- -'m----z-h---r? i__ m______ l_______ h_____ i-h m-g-'-m l-m-r-a- h-'-r- --------------------------- ikh m'gi'im l'merkaz ha'ir?
Трябва ми такси. ‫--י ---ך /-ה -ה-מ-- -ונ-ת.‬ ‫___ צ___ / ה ל_____ מ______ ‫-נ- צ-י- / ה ל-ז-י- מ-נ-ת-‬ ---------------------------- ‫אני צריך / ה להזמין מונית.‬ 0
an---s-ri-h--s-i-h-h l-haz--n---nit. a__ t_______________ l_______ m_____ a-i t-a-i-h-t-r-k-a- l-h-z-i- m-n-t- ------------------------------------ ani tsarikh/tsrikhah l'hazmin monit.
Трябва ми карта на града. ‫א-י--ריך --ה --ה ש- העי--‬ ‫___ צ___ / ה מ__ ש_ ה_____ ‫-נ- צ-י- / ה מ-ה ש- ה-י-.- --------------------------- ‫אני צריך / ה מפה של העיר.‬ 0
an- -s-r---/t-rik--- ma--- she-----i-. a__ t_______________ m____ s___ h_____ a-i t-a-i-h-t-r-k-a- m-p-h s-e- h-'-r- -------------------------------------- ani tsarikh/tsrikhah mapah shel ha'ir.
Трябва ми хотел. ‫אני-צ----/-- -ל-ן-‬ ‫___ צ___ / ה מ_____ ‫-נ- צ-י- / ה מ-ו-.- -------------------- ‫אני צריך / ה מלון.‬ 0
a-----ar-k-----ikh-h ----n. a__ t_______________ m_____ a-i t-a-i-h-t-r-k-a- m-l-n- --------------------------- ani tsarikh/tsrikhah malon.
Бих искал / искала да наема кола. ‫א---ר-----שכור רכב.‬ ‫___ ר___ ל____ ר____ ‫-נ- ר-צ- ל-כ-ר ר-ב-‬ --------------------- ‫אני רוצה לשכור רכב.‬ 0
a-- -u--e- lisskor re-he-. a__ r_____ l______ r______ a-i r-t-e- l-s-k-r r-k-e-. -------------------------- ani rutseh lisskor rekhev.
Ето кредитната ми карта. ‫ז- כר--ס----ר-- ש-י-‬ ‫__ כ____ ה_____ ש____ ‫-ה כ-ט-ס ה-ש-א- ש-י-‬ ---------------------- ‫זה כרטיס האשראי שלי.‬ 0
zeh -a--i----'--h-a-----eli. z__ k_____ h_________ s_____ z-h k-r-i- h-'-s-r-'- s-e-i- ---------------------------- zeh kartis ha'ashra'i sseli.
Ето шофьорската ми книжка. ‫זה -ישי-ן-ה-היגה----.‬ ‫__ ר_____ ה_____ ש____ ‫-ה ר-ש-ו- ה-ה-ג- ש-י-‬ ----------------------- ‫זה רישיון הנהיגה שלי.‬ 0
z-h--i-h--n---ne--g-- --e--. z__ r______ h________ s_____ z-h r-s-i-n h-n-h-g-h s-e-i- ---------------------------- zeh rishion hanehigah sseli.
Какво може да се види в града? ‫מה--ש-ל--ות -עיר?‬ ‫__ י_ ל____ ב_____ ‫-ה י- ל-א-ת ב-י-?- ------------------- ‫מה יש לראות בעיר?‬ 0
ma- y-------'ot-b---r? m__ y___ l_____ b_____ m-h y-s- l-r-o- b-'-r- ---------------------- mah yesh lir'ot ba'ir?
Идете в стария град. ‫כד-י לך-ללכת -ע---העתי-ה-‬ ‫____ ל_ ל___ ל___ ה_______ ‫-ד-י ל- ל-כ- ל-י- ה-ת-ק-.- --------------------------- ‫כדאי לך ללכת לעיר העתיקה.‬ 0
k----- l--h-/l----lal-k--t---'i---a--t-q--. k_____ l_________ l_______ l____ h_________ k-d-'- l-k-a-l-k- l-l-k-e- l-'-r h-'-t-q-h- ------------------------------------------- keda'y lekha/lakh lalekhet la'ir ha'atiqah.
Направете обиколка на града. ‫-ד-י ל- לע-ו----ו---עי-.‬ ‫____ ל_ ל____ ס___ ב_____ ‫-ד-י ל- ל-ש-ת ס-ו- ב-י-.- -------------------------- ‫כדאי לך לעשות סיור בעיר.‬ 0
ke-a'y le--a/---h-la'a-so--si---ba'-r. k_____ l_________ l_______ s___ b_____ k-d-'- l-k-a-l-k- l-'-s-o- s-u- b-'-r- -------------------------------------- keda'y lekha/lakh la'assot siur ba'ir.
Идете на пристанището. ‫כדאי לך----ת ל---.‬ ‫____ ל_ ל___ ל_____ ‫-ד-י ל- ל-כ- ל-מ-.- -------------------- ‫כדאי לך ללכת לנמל.‬ 0
k-da'- -e---/la----a-e--et lan-ma-. k_____ l_________ l_______ l_______ k-d-'- l-k-a-l-k- l-l-k-e- l-n-m-l- ----------------------------------- keda'y lekha/lakh lalekhet lanamal.
Направете обиколка на пристанището. ‫כדא--לך--עש-ת----ר--נ-ל-‬ ‫____ ל_ ל____ ס___ ב_____ ‫-ד-י ל- ל-ש-ת ס-ו- ב-מ-.- -------------------------- ‫כדאי לך לעשות סיור בנמל.‬ 0
k---'y -e--a/la-h---'as-ot siu----nama-. k_____ l_________ l_______ s___ b_______ k-d-'- l-k-a-l-k- l-'-s-o- s-u- b-n-m-l- ---------------------------------------- keda'y lekha/lakh la'assot siur banamal.
Какви други забележителности има ? ‫-יז- ---ים---ס--ם -ד-- ל--ו--ח-ץ---ה-‬ ‫____ א____ נ_____ כ___ ל____ ח__ מ____ ‫-י-ה א-ר-ם נ-ס-י- כ-א- ל-א-ת ח-ץ מ-ה-‬ --------------------------------------- ‫איזה אתרים נוספים כדאי לראות חוץ מזה?‬ 0
e---h--tarim no---im--eda-y ---'-t xo-- -i--h? e____ a_____ n______ k_____ l_____ x___ m_____ e-z-h a-a-i- n-s-f-m k-d-'- l-r-o- x-t- m-z-h- ---------------------------------------------- eyzeh atarim nosafim keda'y lir'ot xots mizeh?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!