Разговорник

bg В града   »   ro În oraş

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [douăzeci şi cinci]

În oraş

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Vre-- s---e-g--- --ră. V____ s_ m___ l_ g____ V-e-u s- m-r- l- g-r-. ---------------------- Vreau să merg la gară. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Vr-au -ă me---la ae-op-r-. V____ s_ m___ l_ a________ V-e-u s- m-r- l- a-r-p-r-. -------------------------- Vreau să merg la aeroport. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Vr-au--ă ------n cen-rul or-ş---i. V____ s_ m___ î_ c______ o________ V-e-u s- m-r- î- c-n-r-l o-a-u-u-. ---------------------------------- Vreau să merg în centrul oraşului. 0
Как да стигна до гарата? Cum--ju-g -a---ră? C__ a____ l_ g____ C-m a-u-g l- g-r-? ------------------ Cum ajung la gară? 0
Как да стигна до летището? C---a---- la a-r-p-r-? C__ a____ l_ a________ C-m a-u-g l- a-r-p-r-? ---------------------- Cum ajung la aeroport? 0
Как да стигна до центъра на града? C----j--- ----en-rul----şul--? C__ a____ î_ c______ o________ C-m a-u-g î- c-n-r-l o-a-u-u-? ------------------------------ Cum ajung în centrul oraşului? 0
Трябва ми такси. Am n-v-i--d- -----xi. A_ n_____ d_ u_ t____ A- n-v-i- d- u- t-x-. --------------------- Am nevoie de un taxi. 0
Трябва ми карта на града. Am-nevo-- de o-ha-tă. A_ n_____ d_ o h_____ A- n-v-i- d- o h-r-ă- --------------------- Am nevoie de o hartă. 0
Трябва ми хотел. A- n----e -e u------l. A_ n_____ d_ u_ h_____ A- n-v-i- d- u- h-t-l- ---------------------- Am nevoie de un hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. Vr--u să ---h-r-ez o--a-i-ă. V____ s_ î________ o m______ V-e-u s- î-c-i-i-z o m-ş-n-. ---------------------------- Vreau să închiriez o maşină. 0
Ето кредитната ми карта. Ai-i ---- -a---a-mea-de-c--di-. A___ e___ c_____ m__ d_ c______ A-c- e-t- c-r-e- m-a d- c-e-i-. ------------------------------- Aici este cartea mea de credit. 0
Ето шофьорската ми книжка. Aici e-t- p-----u- me---u--. A___ e___ p_______ m__ a____ A-c- e-t- p-r-i-u- m-u a-t-. ---------------------------- Aici este permisul meu auto. 0
Какво може да се види в града? C- -ste--- v--u- -n or-ş? C_ e___ d_ v____ î_ o____ C- e-t- d- v-z-t î- o-a-? ------------------------- Ce este de văzut în oraş? 0
Идете в стария град. M--geţ- -- ----ru--i-t-r-c. M______ î_ c______ i_______ M-r-e-i î- c-n-r-l i-t-r-c- --------------------------- Mergeţi în centrul istoric. 0
Направете обиколка на града. Face-- -n--ur--l o-aş-lui. F_____ u_ t__ a_ o________ F-c-ţ- u- t-r a- o-a-u-u-. -------------------------- Faceţi un tur al oraşului. 0
Идете на пристанището. Me-ge-i--n -o-t. M______ î_ p____ M-r-e-i î- p-r-. ---------------- Mergeţi în port. 0
Направете обиколка на пристанището. Fa---i -- --- -l -o---l-i. F_____ u_ t__ a_ p________ F-c-ţ- u- t-r a- p-r-u-u-. -------------------------- Faceţi un tur al portului. 0
Какви други забележителности има ? Ce----ec-ive--------ce --i --istă? C_ o________ t________ m__ e______ C- o-i-c-i-e t-r-s-i-e m-i e-i-t-? ---------------------------------- Ce obiective turistice mai există? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + румънски (1-100) MP3 румънски (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!