Разговорник

bg В града   »   tr Şehirde

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [yirmi beş]

Şehirde

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. T----i-t-syon-na---tm-k i---yo-um. T___ i__________ g_____ i_________ T-e- i-t-s-o-u-a g-t-e- i-t-y-r-m- ---------------------------------- Tren istasyonuna gitmek istiyorum. 0
Бих искал / искала да отида на летището. H--a------n--g-t--- is-----u-. H___________ g_____ i_________ H-v-l-m-n-n- g-t-e- i-t-y-r-m- ------------------------------ Havalimanına gitmek istiyorum. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Şe-i--m-r-ez-n------ek-i-ti----m. Ş____ m________ g_____ i_________ Ş-h-r m-r-e-i-e g-t-e- i-t-y-r-m- --------------------------------- Şehir merkezine gitmek istiyorum. 0
Как да стигна до гарата? Tr-n-i--a--o-u-a---s-- -----im? T___ i__________ n____ g_______ T-e- i-t-s-o-u-a n-s-l g-d-r-m- ------------------------------- Tren istasyonuna nasıl giderim? 0
Как да стигна до летището? H-v-l-ma-ı-- na-ı- g-d--im? H___________ n____ g_______ H-v-l-m-n-n- n-s-l g-d-r-m- --------------------------- Havalimanına nasıl giderim? 0
Как да стигна до центъра на града? Şeh---merke-in--n-sı- -id-r--? Ş____ m________ n____ g_______ Ş-h-r m-r-e-i-e n-s-l g-d-r-m- ------------------------------ Şehir merkezine nasıl giderim? 0
Трябва ми такси. B------si---------cı---a-. B__ t______ i________ v___ B-r t-k-i-e i-t-y-c-m v-r- -------------------------- Bir taksiye ihtiyacım var. 0
Трябва ми карта на града. Bi- ş---r h-rita-ı-a--h--yacım -ar. B__ ş____ h_________ i________ v___ B-r ş-h-r h-r-t-s-n- i-t-y-c-m v-r- ----------------------------------- Bir şehir haritasına ihtiyacım var. 0
Трябва ми хотел. B-r--t--- i-t---c-m va-. B__ o____ i________ v___ B-r o-e-e i-t-y-c-m v-r- ------------------------ Bir otele ihtiyacım var. 0
Бих искал / искала да наема кола. B-- -ra-a k--a-amak is--yorum. B__ a____ k________ i_________ B-r a-a-a k-r-l-m-k i-t-y-r-m- ------------------------------ Bir araba kiralamak istiyorum. 0
Ето кредитната ми карта. İ-t----e-- kart--. İ___ k____ k______ İ-t- k-e-i k-r-ı-. ------------------ İşte kredi kartım. 0
Ето шофьорската ми книжка. İş-e---r-c---e-g--. İ___ s_____ b______ İ-t- s-r-c- b-l-e-. ------------------- İşte sürücü belgem. 0
Какво може да се види в града? Ş-h--d----r-----k n---ar? Ş______ g________ n_ v___ Ş-h-r-e g-r-l-c-k n- v-r- ------------------------- Şehirde görülecek ne var? 0
Идете в стария град. Şe--in --k- -ıs-----gid---z. Ş_____ e___ k______ g_______ Ş-h-i- e-k- k-s-ı-a g-d-n-z- ---------------------------- Şehrin eski kısmına gidiniz. 0
Направете обиколка на града. Şehi- t--- ---nı-. Ş____ t___ a______ Ş-h-r t-r- a-ı-ı-. ------------------ Şehir turu atınız. 0
Идете на пристанището. Li-a-a---d-niz. L_____ g_______ L-m-n- g-d-n-z- --------------- Limana gidiniz. 0
Направете обиколка на пристанището. Lim-n-t--u-y-p-nı-. L____ t___ y_______ L-m-n t-r- y-p-n-z- ------------------- Liman turu yapınız. 0
Какви други забележителности има ? G-rül--ye --ğer baş-- -e-er-var? G________ d____ b____ n____ v___ G-r-l-e-e d-ğ-r b-ş-a n-l-r v-r- -------------------------------- Görülmeye değer başka neler var? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + турски (1-100) MP3 турски (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!