Разговорник

bg На път   »   he ‫בדרכים‬

37 [трийсет и седем]

На път

На път

‫37 [שלושים ושבע]‬

37 [shlossim w'sheva]

‫בדרכים‬

badrakhim

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Той пътува с мотор. ‫הו- רוכ- -ל------ע-‬ ‫___ ר___ ע_ א_______ ‫-ו- ר-כ- ע- א-פ-ו-.- --------------------- ‫הוא רוכב על אופנוע.‬ 0
h--rok--- -l-of---'a. h_ r_____ a_ o_______ h- r-k-e- a- o-a-o-a- --------------------- hu rokhev al ofano'a.
Тъй пътува с велосипед / колело. ‫ה-א----ב-ע- אופ-יי-.‬ ‫___ ר___ ע_ א________ ‫-ו- ר-כ- ע- א-פ-י-ם-‬ ---------------------- ‫הוא רוכב על אופניים.‬ 0
hu ---he--a- --a-aim. h_ r_____ a_ o_______ h- r-k-e- a- o-a-a-m- --------------------- hu rokhev al ofanaim.
Той върви пеш. ‫הוא --ל--בר-ל.‬ ‫___ ה___ ב_____ ‫-ו- ה-ל- ב-ג-.- ---------------- ‫הוא הולך ברגל.‬ 0
h-----e-------ge-. h_ h_____ b_______ h- h-l-k- b-r-g-l- ------------------ hu holekh baregel.
Той пътува с кораб. ‫הו---פל-- בא--י-.‬ ‫___ מ____ ב_______ ‫-ו- מ-ל-ג ב-ו-י-.- ------------------- ‫הוא מפליג באוניה.‬ 0
hu --flig --q-on--h. h_ m_____ b_________ h- m-f-i- b-q-o-i-h- -------------------- hu maflig baq'oniah.
Той пътува с лодка. ‫ה-א--ט-בס--ה.‬ ‫___ ש_ ב______ ‫-ו- ש- ב-י-ה-‬ --------------- ‫הוא שט בסירה.‬ 0
hu sh-t---fl---be--r-h. h_ s__________ b_______ h- s-a-/-a-l-g b-s-r-h- ----------------------- hu shat/maflig besirah.
Той плува. ‫הוא-שו---‬ ‫___ ש_____ ‫-ו- ש-ח-.- ----------- ‫הוא שוחה.‬ 0
h- s-o---. h_ s______ h- s-o-e-. ---------- hu ssoxeh.
Опасно ли е тук? ‫מ-וכן -א-?‬ ‫_____ כ____ ‫-ס-כ- כ-ן-‬ ------------ ‫מסוכן כאן?‬ 0
mesu--n-ka'n? m______ k____ m-s-k-n k-'-? ------------- mesukan ka'n?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? ‫מס-----נס-ע --ד----מ-ים?‬ ‫_____ ל____ ל__ ב________ ‫-ס-כ- ל-ס-ע ל-ד ב-ר-פ-ם-‬ -------------------------- ‫מסוכן לנסוע לבד בטרמפים?‬ 0
me----n-linso-a--'v---b'tre---m? m______ l______ l____ b_________ m-s-k-n l-n-o-a l-v-d b-t-e-p-m- -------------------------------- mesukan linso'a l'vad b'trempim?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? ‫מסוכן---י-ל-----ה-‬ ‫_____ ל____ ב______ ‫-ס-כ- ל-י-ל ב-י-ה-‬ -------------------- ‫מסוכן לטייל בלילה?‬ 0
m--u--- l--a-e-l -a-a-l--? m______ l_______ b________ m-s-k-n l-t-y-y- b-l-y-a-? -------------------------- mesukan letayeyl balaylah?
Ние объркахме пътя. ‫-עינו בד-ך-‬ ‫_____ ב_____ ‫-ע-נ- ב-ר-.- ------------- ‫טעינו בדרך.‬ 0
t-'in- bade--k-. t_____ b________ t-'-n- b-d-r-k-. ---------------- ta'inu baderekh.
Ние сме на погрешен път. ‫--ח-- בד-ך הלא נכו-ה-‬ ‫_____ ב___ ה__ נ______ ‫-נ-נ- ב-ר- ה-א נ-ו-ה-‬ ----------------------- ‫אנחנו בדרך הלא נכונה.‬ 0
a---n- b--e-e-h h--o-n-k-o-a-. a_____ b_______ h___ n________ a-a-n- b-d-r-k- h-l- n-k-o-a-. ------------------------------ anaxnu baderekh halo n'khonah.
Ние трябва да се върнем. ‫----ו-צ-י-ים לנסו----רה.‬ ‫_____ צ_____ ל____ ח_____ ‫-נ-נ- צ-י-י- ל-ס-ע ח-ר-.- -------------------------- ‫אנחנו צריכים לנסוע חזרה.‬ 0
a----- -sr--him----so'- x-za-ah. a_____ t_______ l______ x_______ a-a-n- t-r-k-i- l-n-o-a x-z-r-h- -------------------------------- anaxnu tsrikhim linso'a xazarah.
Къде може да се паркира тук? ‫א-פ----שר-לחנו--‬ ‫____ א___ ל______ ‫-י-ה א-ש- ל-נ-ת-‬ ------------------ ‫איפה אפשר לחנות?‬ 0
e--oh efsh-r l---not? e____ e_____ l_______ e-f-h e-s-a- l-x-n-t- --------------------- eyfoh efshar laxanot?
Тук има ли паркинг? ‫יש --ן חנ-יה?‬ ‫__ כ__ ח______ ‫-ש כ-ן ח-י-ה-‬ --------------- ‫יש כאן חנייה?‬ 0
y----ka-n --naya--? y___ k___ x________ y-s- k-'- x-n-y-y-? ------------------- yesh ka'n xanayayh?
Колко време може да се паркира тук? ‫כ-ה---ן--פ---ל-נות---ן-‬ ‫___ ז__ א___ ל____ כ____ ‫-מ- ז-ן א-ש- ל-נ-ת כ-ן-‬ ------------------------- ‫כמה זמן אפשר לחנות כאן?‬ 0
ka--- -m-- e-shar-lax-no--k-'n? k____ z___ e_____ l______ k____ k-m-h z-a- e-s-a- l-x-n-t k-'-? ------------------------------- kamah zman efshar laxanot ka'n?
Карате ли ски? ‫את ------לש / --ס-י-‬ ‫__ / ה ג___ / ת ס____ ‫-ת / ה ג-ל- / ת ס-י-‬ ---------------------- ‫את / ה גולש / ת סקי?‬ 0
a-ah-a--g-le-h----e-het ---? a______ g______________ s___ a-a-/-t g-l-s-/-o-e-h-t s-i- ---------------------------- atah/at golesh/goleshet sqi?
Със ски лифта ли ще се качите? ‫-ת /-ה -ול---מעל--------‬ ‫__ / ה ע___ ב_____ ה_____ ‫-ת / ה ע-ל- ב-ע-י- ה-ק-?- -------------------------- ‫את / ה עולה במעלית הסקי?‬ 0
a----at -l-h--l-h b-ma-alit h---i? a______ o________ b________ h_____ a-a-/-t o-e-/-l-h b-m-'-l-t h-s-i- ---------------------------------- atah/at oleh/olah b'ma'alit hasqi?
Може ли да се заемат тук ски? ‫נ--ן-ל--ו--כ-ן --לשי-סק--‬ ‫____ ל____ כ__ מ____ ס____ ‫-י-ן ל-כ-ר כ-ן מ-ל-י ס-י-‬ --------------------------- ‫ניתן לשכור כאן מגלשי סקי?‬ 0
ni--- l-ss-o----'--m-g--sh-y sq-? n____ l______ k___ m________ s___ n-t-n l-s-k-r k-'- m-g-a-h-y s-i- --------------------------------- nitan lisskor ka'n miglashey sqi?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!