Разговорник

bg На път   »   be У дарозе

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [трыццаць сем]

37 [trytstsats’ sem]

У дарозе

U daroze

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Той пътува с мотор. Ён-едзе н--м-т--ык--. Ё_ е___ н_ м_________ Ё- е-з- н- м-т-ц-к-е- --------------------- Ён едзе на матацыкле. 0
E- --dz- n- -at-ts-kl-. E_ y____ n_ m__________ E- y-d-e n- m-t-t-y-l-. ----------------------- En yedze na matatsykle.
Тъй пътува с велосипед / колело. Ён-е--е н--ве--сі-----. Ё_ е___ н_ в___________ Ё- е-з- н- в-л-с-п-д-е- ----------------------- Ён едзе на веласіпедзе. 0
En ---ze na----a--p-d-e. E_ y____ n_ v___________ E- y-d-e n- v-l-s-p-d-e- ------------------------ En yedze na velasіpedze.
Той върви пеш. Ё--ід-е---ха-о-. Ё_ і___ п_______ Ё- і-з- п-х-т-й- ---------------- Ён ідзе пехатой. 0
E----ze---k-at-y. E_ і___ p________ E- і-z- p-k-a-o-. ----------------- En іdze pekhatoy.
Той пътува с кораб. Ён-плыв---- к--а--і. Ё_ п____ н_ к_______ Ё- п-ы-е н- к-р-б-і- -------------------- Ён плыве на караблі. 0
E- pl--e--a -ar-b--. E_ p____ n_ k_______ E- p-y-e n- k-r-b-і- -------------------- En plyve na karablі.
Той пътува с лодка. Ён---ыв- н- -о---. Ё_ п____ н_ л_____ Ё- п-ы-е н- л-д-ы- ------------------ Ён плыве на лодцы. 0
En-pl--e -- -od--y. E_ p____ n_ l______ E- p-y-e n- l-d-s-. ------------------- En plyve na lodtsy.
Той плува. Ё- плы--. Ё_ п_____ Ё- п-ы-е- --------- Ён плыве. 0
E- -lyve. E_ p_____ E- p-y-e- --------- En plyve.
Опасно ли е тук? Ту--н-б----чна? Т__ н__________ Т-т н-б-с-е-н-? --------------- Тут небяспечна? 0
Tu- --b-a--echn-? T__ n____________ T-t n-b-a-p-c-n-? ----------------- Tut nebyaspechna?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Ц--н-бя-пе-на е--ц- -ўтас-о-а- а-на--? Ц_ н_________ е____ а_________ а______ Ц- н-б-с-е-н- е-а-ь а-т-с-о-а- а-н-м-? -------------------------------------- Ці небяспечна ехаць аўтастопам аднаму? 0
Ts---e-yas---hna-ye-h--s--a---st-pam-a----u? T__ n___________ y_______ a_________ a______ T-і n-b-a-p-c-n- y-k-a-s- a-t-s-o-a- a-n-m-? -------------------------------------------- Tsі nebyaspechna yekhats’ autastopam adnamu?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Ці-не-яс-е-на-г-ляць ў---ы? Ц_ н_________ г_____ ў_____ Ц- н-б-с-е-н- г-л-ц- ў-а-ы- --------------------------- Ці небяспечна гуляць ўначы? 0
Tsі -eb-a--e-h-a -ul---s- u--chy? T__ n___________ g_______ u______ T-і n-b-a-p-c-n- g-l-a-s- u-a-h-? --------------------------------- Tsі nebyaspechna gulyats’ unachy?
Ние объркахме пътя. М----ех-лі-не туды. М_ з______ н_ т____ М- з-е-а-і н- т-д-. ------------------- Мы заехалі не туды. 0
M---ae-h-lі n- -udy. M_ z_______ n_ t____ M- z-e-h-l- n- t-d-. -------------------- My zaekhalі ne tudy.
Ние сме на погрешен път. М--на -яп---іл--ым ---х-. М_ н_ н___________ ш_____ М- н- н-п-а-і-ь-ы- ш-я-у- ------------------------- Мы на няправільным шляху. 0
My -a --a-r-vі----m --l--khu. M_ n_ n____________ s________ M- n- n-a-r-v-l-n-m s-l-a-h-. ----------------------------- My na nyapravіl’nym shlyakhu.
Ние трябва да се върнем. Н-м-т---- п--аро---ц--н--а-. Н__ т____ п__________ н_____ Н-м т-э-а п-в-р-ч-а-ь н-з-д- ---------------------------- Нам трэба паварочваць назад. 0
N-m-tr--a--av----h-at-’ --za-. N__ t____ p____________ n_____ N-m t-e-a p-v-r-c-v-t-’ n-z-d- ------------------------------ Nam treba pavarochvats’ nazad.
Къде може да се паркира тук? Дзе т-т-м-ж---п-ыпарка----а? Д__ т__ м____ п_____________ Д-е т-т м-ж-а п-ы-а-к-в-ц-а- ---------------------------- Дзе тут можна прыпаркавацца? 0
Dz---u- --zhn- pry-a--avatsts-? D__ t__ m_____ p_______________ D-e t-t m-z-n- p-y-a-k-v-t-t-a- ------------------------------- Dze tut mozhna pryparkavatstsa?
Тук има ли паркинг? Ц- -сць-т-т-с----к-? Ц_ ё___ т__ с_______ Ц- ё-ц- т-т с-а-н-а- -------------------- Ці ёсць тут стаянка? 0
Tsі y-s-s--t-- s---an-a? T__ y_____ t__ s________ T-і y-s-s- t-t s-a-a-k-? ------------------------ Tsі yosts’ tut stayanka?
Колко време може да се паркира тук? Н- кол-к- --су т----о-н--пры-а-ка--ц-а? Н_ к_____ ч___ т__ м____ п_____________ Н- к-л-к- ч-с- т-т м-ж-а п-ы-а-к-в-ц-а- --------------------------------------- На колькі часу тут можна прыпаркавацца? 0
N--kol--і ---su--u----z--- -ry-arkav---t-a? N_ k_____ c____ t__ m_____ p_______________ N- k-l-k- c-a-u t-t m-z-n- p-y-a-k-v-t-t-a- ------------------------------------------- Na kol’kі chasu tut mozhna pryparkavatstsa?
Карате ли ски? Вы -а-аеце------лыж--? В_ к________ н_ л_____ В- к-т-е-е-я н- л-ж-х- ---------------------- Вы катаецеся на лыжах? 0
Vy-ka-aet--sya -a l--ha-h? V_ k__________ n_ l_______ V- k-t-e-s-s-a n- l-z-a-h- -------------------------- Vy kataetsesya na lyzhakh?
Със ски лифта ли ще се качите? В---д-еце -а--р--н--па-’-мніку д-я-лы---каў? В_ е_____ н_____ н_ п_________ д__ л________ В- е-з-ц- н-в-р- н- п-д-ё-н-к- д-я л-ж-і-а-? -------------------------------------------- Вы едзеце наверх на пад’ёмніку для лыжнікаў? 0
Vy-y-dze-------erk- -a-p-d’e----u--lya -yzhn--au? V_ y_______ n______ n_ p_________ d___ l_________ V- y-d-e-s- n-v-r-h n- p-d-e-n-k- d-y- l-z-n-k-u- ------------------------------------------------- Vy yedzetse naverkh na pad’emnіku dlya lyzhnіkau?
Може ли да се заемат тук ски? Ці-м-жн- --- у-я-ь лы-ы--ап--к--? Ц_ м____ т__ у____ л___ н________ Ц- м-ж-а т-т у-я-ь л-ж- н-п-а-а-? --------------------------------- Ці можна тут узяць лыжы напракат? 0
T-і-mo--n--t-- -zy-t-’-lyz-y n-p---at? T__ m_____ t__ u______ l____ n________ T-і m-z-n- t-t u-y-t-’ l-z-y n-p-a-a-? -------------------------------------- Tsі mozhna tut uzyats’ lyzhy naprakat?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!