Разговорник

bg На път   »   ru В дороге

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [тридцать семь]

37 [tridtsatʹ semʹ]

В дороге

V doroge

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Той пътува с мотор. Он----т -а-----ц-кл-. О_ е___ н_ м_________ О- е-е- н- м-т-ц-к-е- --------------------- Он едет на мотоцикле. 0
O- ------n-------s-kle. O_ y____ n_ m__________ O- y-d-t n- m-t-t-i-l-. ----------------------- On yedet na mototsikle.
Тъй пътува с велосипед / колело. Он -дет-на ве--сип--е. О_ е___ н_ в__________ О- е-е- н- в-л-с-п-д-. ---------------------- Он едет на велосипеде. 0
On --d-- na --lo-ipe-e. O_ y____ n_ v__________ O- y-d-t n- v-l-s-p-d-. ----------------------- On yedet na velosipede.
Той върви пеш. О---дёт--ешк-м. О_ и___ п______ О- и-ё- п-ш-о-. --------------- Он идёт пешком. 0
O- -dë--pe--kom. O_ i___ p_______ O- i-ë- p-s-k-m- ---------------- On idët peshkom.
Той пътува с кораб. О- ---вё- -а -аро--де. О_ п_____ н_ п________ О- п-ы-ё- н- п-р-х-д-. ---------------------- Он плывёт на пароходе. 0
O-----vë--------okhode. O_ p_____ n_ p_________ O- p-y-ë- n- p-r-k-o-e- ----------------------- On plyvët na parokhode.
Той пътува с лодка. О--п-ы----на -од--. О_ п_____ н_ л_____ О- п-ы-ё- н- л-д-е- ------------------- Он плывёт на лодке. 0
On -l--ë- -- -o---. O_ p_____ n_ l_____ O- p-y-ë- n- l-d-e- ------------------- On plyvët na lodke.
Той плува. О-----в-т. О_ п______ О- п-ы-ё-. ---------- Он плывёт. 0
O--p-yvë-. O_ p______ O- p-y-ë-. ---------- On plyvët.
Опасно ли е тук? З---ь-опасн-? З____ о______ З-е-ь о-а-н-? ------------- Здесь опасно? 0
Z--s----a---? Z____ o______ Z-e-ʹ o-a-n-? ------------- Zdesʹ opasno?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? О----у пу---ес--ов-ть----с-о? О_____ п_____________ о______ О-н-м- п-т-ш-с-в-в-т- о-а-н-? ----------------------------- Одному путешествовать опасно? 0
O-nom--put--h---v-v-t--o--sno? O_____ p______________ o______ O-n-m- p-t-s-e-t-o-a-ʹ o-a-n-? ------------------------------ Odnomu puteshestvovatʹ opasno?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Ночью -п---о х---т- ---ят-? Н____ о_____ х_____ г______ Н-ч-ю о-а-н- х-д-т- г-л-т-? --------------------------- Ночью опасно ходить гулять? 0
N---ʹyu -pasn---ho-i-ʹ -ul--tʹ? N______ o_____ k______ g_______ N-c-ʹ-u o-a-n- k-o-i-ʹ g-l-a-ʹ- ------------------------------- Nochʹyu opasno khoditʹ gulyatʹ?
Ние объркахме пътя. М----бл---ли--. М_ з___________ М- з-б-у-и-и-ь- --------------- Мы заблудились. 0
M- z--ludi-isʹ. M_ z___________ M- z-b-u-i-i-ʹ- --------------- My zabludilisʹ.
Ние сме на погрешен път. М- п---- н-----а. М_ п____ н_ т____ М- п-ш-и н- т-д-. ----------------- Мы пошли не туда. 0
M- --s-li ne-tud-. M_ p_____ n_ t____ M- p-s-l- n- t-d-. ------------------ My poshli ne tuda.
Ние трябва да се върнем. Н--- ---в-р-ч-в---ся. Н___ р_______________ Н-д- р-з-о-а-и-а-ь-я- --------------------- Надо разворачиваться. 0
Nad---a----ach-v----y-. N___ r_________________ N-d- r-z-o-a-h-v-t-s-a- ----------------------- Nado razvorachivatʹsya.
Къде може да се паркира тук? Где-----ь мо--о --ипа--о-ать-я? Г__ з____ м____ п______________ Г-е з-е-ь м-ж-о п-и-а-к-в-т-с-? ------------------------------- Где здесь можно припарковаться? 0
Gd--z--sʹ-m-z-no ---p-rkovat-sy-? G__ z____ m_____ p_______________ G-e z-e-ʹ m-z-n- p-i-a-k-v-t-s-a- --------------------------------- Gde zdesʹ mozhno priparkovatʹsya?
Тук има ли паркинг? Зд--ь е--- а-т--т---ка? З____ е___ а___________ З-е-ь е-т- а-т-с-о-н-а- ----------------------- Здесь есть автостоянка? 0
Zdes- ye-t- av-osto-ank-? Z____ y____ a____________ Z-e-ʹ y-s-ʹ a-t-s-o-a-k-? ------------------------- Zdesʹ yestʹ avtostoyanka?
Колко време може да се паркира тук? Ка---о-го-зд--ь---жн--с--я--? К__ д____ з____ м____ с______ К-к д-л-о з-е-ь м-ж-о с-о-т-? ----------------------------- Как долго здесь можно стоять? 0
Ka- -olgo-z-esʹ-m-zh------ya-ʹ? K__ d____ z____ m_____ s_______ K-k d-l-o z-e-ʹ m-z-n- s-o-a-ʹ- ------------------------------- Kak dolgo zdesʹ mozhno stoyatʹ?
Карате ли ски? В--к-т--т-сь н---ыжа-? В_ к________ н_ л_____ В- к-т-е-е-ь н- л-ж-х- ---------------------- Вы катаетесь на лыжах? 0
Vy--ata-et--- -a lyzha-h? V_ k_________ n_ l_______ V- k-t-y-t-s- n- l-z-a-h- ------------------------- Vy katayetesʹ na lyzhakh?
Със ски лифта ли ще се качите? В--п-ль----ес--п-дъё---к--, чт-б- -о-н-ться----е-х? В_ п__________ п___________ ч____ п________ н______ В- п-л-з-е-е-ь п-д-ё-н-к-м- ч-о-ы п-д-я-ь-я н-в-р-? --------------------------------------------------- Вы пользуетесь подъёмником, чтобы подняться наверх? 0
Vy--ol-z--et-sʹ po-ʺyëm-i-----ch--b- pod-y----ya ---erkh? V_ p___________ p____________ c_____ p__________ n_______ V- p-l-z-y-t-s- p-d-y-m-i-o-, c-t-b- p-d-y-t-s-a n-v-r-h- --------------------------------------------------------- Vy polʹzuyetesʹ podʺyëmnikom, chtoby podnyatʹsya naverkh?
Може ли да се заемат тук ски? Зде-ь-можн---зят- -----н- п--кат? З____ м____ в____ л___ н_ п______ З-е-ь м-ж-о в-я-ь л-ж- н- п-о-а-? --------------------------------- Здесь можно взять лыжи на прокат? 0
Z-esʹ---z--- vzya-ʹ l-zhi -a--r-k--? Z____ m_____ v_____ l____ n_ p______ Z-e-ʹ m-z-n- v-y-t- l-z-i n- p-o-a-? ------------------------------------ Zdesʹ mozhno vzyatʹ lyzhi na prokat?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!