Разговорник

bg На път   »   fa ‫در راه‬

37 [трийсет и седем]

На път

На път

‫37 [سی و هفت]‬

37 [see-o-haft]

‫در راه‬

‫dar raah‬‬‬

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Той пътува с мотор. ‫او ----- -ا--وت--سی-ل--ح--- می--ند.‬ ‫__ (____ ب_ م_________ ح___ م______ ‫-و (-ر-) ب- م-ت-ر-ی-ل- ح-ک- م-‌-ن-.- ------------------------------------- ‫او (مرد) با موتورسیکلت حرکت می‌کند.‬ 0
‫o--(----- ba -oo-o--ik--t---r--t-m----n-d.--‬ ‫__ (_____ b_ m___________ h_____ m___________ ‫-o (-o-d- b- m-o-o-s-k-e- h-r-a- m---o-a-.-‬- ---------------------------------------------- ‫oo (mord) ba mootorsiklet harkat mi-konad.‬‬‬
Тъй пътува с велосипед / колело. ‫او-(--د)--ا-دو-ر------ت--ی‌کند-‬ ‫__ (____ ب_ د_____ ح___ م______ ‫-و (-ر-) ب- د-چ-خ- ح-ک- م-‌-ن-.- --------------------------------- ‫او (مرد) با دوچرخه حرکت می‌کند.‬ 0
‫o--(mo----b-----h----e--har-a--m---o-ad.‬-‬ ‫__ (_____ b_ d_________ h_____ m___________ ‫-o (-o-d- b- d-c-a-k-e- h-r-a- m---o-a-.-‬- -------------------------------------------- ‫oo (mord) ba docharkheh harkat mi-konad.‬‬‬
Той върви пеш. ‫----م--)---ا-ه---‌-ود-‬ ‫__ (____ پ____ م______ ‫-و (-ر-) پ-ا-ه م-‌-و-.- ------------------------ ‫او (مرد) پیاده می‌رود.‬ 0
‫o- (m-r-)-p---a-eh -i--ood--‬‬ ‫__ (_____ p_______ m__________ ‫-o (-o-d- p-y-a-e- m---o-d-‬-‬ ------------------------------- ‫oo (mord) piyaadeh mi-rood.‬‬‬
Той пътува с кораб. ‫-----ر---ب--ک------ک---ی‌--د.‬ ‫__ (____ ب_ ک___ ح___ م______ ‫-و (-ر-) ب- ک-ت- ح-ک- م-‌-ن-.- ------------------------------- ‫او (مرد) با کشتی حرکت می‌کند.‬ 0
‫oo -m-r-- b- --sht---a--a- m---o-ad--‬‬ ‫__ (_____ b_ k_____ h_____ m___________ ‫-o (-o-d- b- k-s-t- h-r-a- m---o-a-.-‬- ---------------------------------------- ‫oo (mord) ba keshti harkat mi-konad.‬‬‬
Той пътува с лодка. ‫او (-ر-- با -ا--------م-‌-ند-‬ ‫__ (____ ب_ ق___ ح___ م______ ‫-و (-ر-) ب- ق-ی- ح-ک- م-‌-ن-.- ------------------------------- ‫او (مرد) با قایق حرکت می‌کند.‬ 0
‫o--(-o--) -- -h------ -ar-a-------na-.‬-‬ ‫__ (_____ b_ g_______ h_____ m___________ ‫-o (-o-d- b- g-a-y-g- h-r-a- m---o-a-.-‬- ------------------------------------------ ‫oo (mord) ba ghaayegh harkat mi-konad.‬‬‬
Той плува. ‫-و ----)-ش-- می-ک---‬ ‫__ (____ ش__ م______ ‫-و (-ر-) ش-ا م-‌-ن-.- ---------------------- ‫او (مرد) شنا می‌کند.‬ 0
‫-- -m---)-shen-- mi---na----‬ ‫__ (_____ s_____ m___________ ‫-o (-o-d- s-e-a- m---o-a-.-‬- ------------------------------ ‫oo (mord) shenaa mi-konad.‬‬‬
Опасно ли е тук? ‫-ی------- خطرن----اس--‬ ‫_____ ج__ خ______ ا____ ‫-ی-ج- ج-ی خ-ر-ا-ی ا-ت-‬ ------------------------ ‫اینجا جای خطرناکی است؟‬ 0
‫eenj-a -aa-e-kha--r-a--i-a-t--‬‬ ‫______ j____ k__________ a______ ‫-e-j-a j-a-e k-a-a-n-a-i a-t-‬-‬ --------------------------------- ‫eenjaa jaaye khatarnaaki ast?‬‬‬
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? ‫آیا--------قد- زد- خط-ناک-ا---‬ ‫___ ت_____ ق__ ز__ خ_____ ا____ ‫-ی- ت-ه-ی- ق-م ز-ن خ-ر-ا- ا-ت-‬ -------------------------------- ‫آیا تنهایی قدم زدن خطرناک است؟‬ 0
‫--ya---n---yi------- zad-- kh--ar-a-----t?--‬ ‫____ t_______ g_____ z____ k_________ a______ ‫-a-a t-n-a-y- g-a-a- z-d-n k-a-a-n-a- a-t-‬-‬ ---------------------------------------------- ‫aaya tanhaayi ghadam zadan khatarnaak ast?‬‬‬
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? ‫آی- پیاد- --ی در--ب -طر-ا---ست-‬ ‫___ پ____ ر__ د_ ش_ خ_____ ا____ ‫-ی- پ-ا-ه ر-ی د- ش- خ-ر-ا- ا-ت-‬ --------------------------------- ‫آیا پیاده روی در شب خطرناک است؟‬ 0
‫-----piy--d-----o-e-dar s-ab---ata-n-ak--st?-‬‬ ‫____ p_______ r____ d__ s___ k_________ a______ ‫-a-a p-y-a-e- r-o-e d-r s-a- k-a-a-n-a- a-t-‬-‬ ------------------------------------------------ ‫aaya piyaadeh rooye dar shab khatarnaak ast?‬‬‬
Ние объркахме пътя. ‫ما -اه--- --ا--ا-ی---ا-ت-ا---فته --م.‬ ‫__ ر__ ر_ (__ م_____ ا_____ ر___ ا____ ‫-ا ر-ه ر- (-ا م-ش-ن- ا-ت-ا- ر-ت- ا-م-‬ --------------------------------------- ‫ما راه را (با ماشین) اشتباه رفته ایم.‬ 0
‫m--ra-h--- (b- -a-shin--e-ht-b----r-f----im.--‬ ‫__ r___ r_ (__ m_______ e________ r_____ i_____ ‫-a r-a- r- (-a m-a-h-n- e-h-e-a-h r-f-e- i-.-‬- ------------------------------------------------ ‫ma raah ra (ba maashin) eshtebaah rafteh im.‬‬‬
Ние сме на погрешен път. ‫م- د---سیر--شت-ا---ست-م-‬ ‫__ د_ م___ ا_____ ه______ ‫-ا د- م-ی- ا-ت-ا- ه-ت-م-‬ -------------------------- ‫ما در مسیر اشتباه هستیم.‬ 0
‫m- d----asi--eshteba-h--a--i--‬‬‬ ‫__ d__ m____ e________ h_________ ‫-a d-r m-s-r e-h-e-a-h h-s-i-.-‬- ---------------------------------- ‫ma dar masir eshtebaah hastim.‬‬‬
Ние трябва да се върнем. م---ای---رگ-----‬ م_ ب___ ب________ م- ب-ی- ب-گ-د-م-‬ ----------------- ما باید برگردیم.‬ 0
ma----ya- -ar-a--i----‬ m_ b_____ b____________ m- b-a-a- b-r-a-d-m-‬-‬ ----------------------- ma baayad bargardim.‬‬‬
Къде може да се паркира тук? ‫ای-ج- ک-ا می‌شو---ا-- -ر--‬ ‫_____ ک__ م____ پ___ ک____ ‫-ی-ج- ک-ا م-‌-و- پ-ر- ک-د-‬ ---------------------------- ‫اینجا کجا می‌شود پارک کرد؟‬ 0
‫e-n-aa----aa m---ha--d -a-r--k-----‬‬ ‫______ k____ m________ p____ k_______ ‫-e-j-a k-j-a m---h-v-d p-a-k k-r-?-‬- -------------------------------------- ‫eenjaa kojaa mi-shavad paark kard?‬‬‬
Тук има ли паркинг? ‫آی---این-ا --ر-ین- ه---‬ ‫___ ‫_____ پ______ ه____ ‫-ی- ‫-ی-ج- پ-ر-ی-گ ه-ت-‬ ------------------------- ‫آیا ‫اینجا پارکینگ هست؟‬ 0
‫a--- ‫---jaa -aa--in------?-‬--‬ ‫____ ‫______ p_______ h_________ ‫-a-a ‫-e-j-a p-a-k-n- h-s-?-‬-‬- --------------------------------- ‫aaya ‫eenjaa paarking hast?‬‬‬‬‬
Колко време може да се паркира тук? ‫-ق----ی-ش-- ای-ج- ---ک -ر--‬ ‫____ م____ ا____ پ___ ک____ ‫-ق-ر م-‌-و- ا-ن-ا پ-ر- ک-د-‬ ----------------------------- ‫چقدر می‌شود اینجا پارک کرد؟‬ 0
‫ch--ha-r--i---avad---nja---aa-k k-r-?‬-‬ ‫________ m________ e_____ p____ k_______ ‫-h-g-a-r m---h-v-d e-n-a- p-a-k k-r-?-‬- ----------------------------------------- ‫cheghadr mi-shavad eenjaa paark kard?‬‬‬
Карате ли ски? ‫-------ی --‌-نی--‬ ‫___ ا___ م_______ ‫-م- ا-ک- م-‌-ن-د-‬ ------------------- ‫شما اسکی می‌کنید؟‬ 0
‫s--m-a-as------k-nid-‬-‬ ‫______ a___ m___________ ‫-h-m-a a-k- m---o-i-?-‬- ------------------------- ‫shomaa aski mi-konid?‬‬‬
Със ски лифта ли ще се качите? ‫-ا -له--ی- ---ل--ر ---ی- ب-----ی-رو-د؟‬ ‫__ ت__ س__ (______ ا____ ب___ م_______ ‫-ا ت-ه س-ژ (-ا-ا-ر ا-ک-) ب-ل- م-‌-و-د-‬ ---------------------------------------- ‫با تله سیژ (بالابر اسکی) بالا می‌روید؟‬ 0
‫-a-t---h s-jheh---a---aba------) --a----m--roo-ed?-‬‬ ‫__ t____ s_____ (_________ a____ b_____ m____________ ‫-a t-l-h s-j-e- (-a-l-a-a- a-k-) b-a-a- m---o-e-d-‬-‬ ------------------------------------------------------ ‫ba taleh sijheh (baalaabar aski) baalaa mi-rooeed?‬‬‬
Може ли да се заемат тук ски? ‫--------ود--ین-- چ---اسک--کرا-ه-کرد؟‬ ‫___ م____ ا____ چ__ ا___ ک____ ک____ ‫-ی- م-‌-و- ا-ن-ا چ-ب ا-ک- ک-ا-ه ک-د-‬ -------------------------------------- ‫آیا می‌شود اینجا چوب اسکی کرایه کرد؟‬ 0
‫a-y- -i---av-d-e---aa----o--as---ke-a-y---k---?‬‬‬ ‫____ m________ e_____ c____ a___ k_______ k_______ ‫-a-a m---h-v-d e-n-a- c-o-b a-k- k-r-a-e- k-r-?-‬- --------------------------------------------------- ‫aaya mi-shavad eenjaa choob aski keraayeh kard?‬‬‬

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + персийски (1-100) MP3 персийски (1-100)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!