Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   fa ‫ضمائر ملکی 1‬

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

‫66 [شصت و شش]‬

66 [shast-o-shesh]

‫ضمائر ملکی 1‬

‫zamaaer malki 1‬‬‬

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
аз – мой / свой / си ‫من-- مال---‬ ‫__ – م__ م__ ‫-ن – م-ل م-‬ ------------- ‫من – مال من‬ 0
‫ma- – -a-- m--‬‬‬ ‫___ – m___ m_____ ‫-a- – m-a- m-n-‬- ------------------ ‫man – maal man‬‬‬
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. ‫من کل-د- ر- پ--ا---ی‌کنم.‬ ‫__ ک____ ر_ پ___ ن_______ ‫-ن ک-ی-م ر- پ-د- ن-ی-ک-م-‬ --------------------------- ‫من کلیدم را پیدا نمی‌کنم.‬ 0
‫--n kolid---ra p-yda- -e-i-k-nam.-‬‬ ‫___ k______ r_ p_____ n_____________ ‫-a- k-l-d-m r- p-y-a- n-m---o-a-.-‬- ------------------------------------- ‫man kolidam ra peydaa nemi-konam.‬‬‬
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. ‫م- --ی- ا--ب--- -- پ--ا-نم--کنم-‬ ‫__ ب___ ا______ ر_ پ___ ن_______ ‫-ن ب-ی- ا-و-و-م ر- پ-د- ن-ی-ک-م-‬ ---------------------------------- ‫من بلیط اتوبوسم را پیدا نمی‌کنم.‬ 0
‫--n-bel-t-o-o-oosa---a -eyda- -em---on---‬‬‬ ‫___ b____ o________ r_ p_____ n_____________ ‫-a- b-l-t o-o-o-s-m r- p-y-a- n-m---o-a-.-‬- --------------------------------------------- ‫man belit otoboosam ra peydaa nemi-konam.‬‬‬
ти – твой / свой / си ‫ت---ما- ت-‬ ‫___ م__ ت__ ‫-و- م-ل ت-‬ ------------ ‫تو- مال تو‬ 0
‫--o- maal ----‬‬ ‫____ m___ t_____ ‫-o-- m-a- t-o-‬- ----------------- ‫too- maal too‬‬‬
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? ‫ک-----ر-----ا-کر-ی-‬ ‫_____ ر_ پ___ ک_____ ‫-ل-د- ر- پ-د- ک-د-؟- --------------------- ‫کلیدت را پیدا کردی؟‬ 0
‫--id-- ra peyd-a kard-?‬-‬ ‫______ r_ p_____ k________ ‫-l-d-t r- p-y-a- k-r-i-‬-‬ --------------------------- ‫klidat ra peydaa kardi?‬‬‬
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? ‫--ی---ت--و---ر- پ--ا کر-ی-‬ ‫____ ا______ ر_ پ___ ک_____ ‫-ل-ط ا-و-و-ت ر- پ-د- ک-د-؟- ---------------------------- ‫بلیط اتوبوست را پیدا کردی؟‬ 0
‫-e-it ---ob--s-t-r--p-y--a -a----‬‬‬ ‫_____ a_________ r_ p_____ k________ ‫-e-i- a-o-b-a-a- r- p-y-a- k-r-i-‬-‬ ------------------------------------- ‫belit atoobvasat ra peydaa kardi?‬‬‬
той – негов / му ‫-و-م-د---م-- ا-‬ ‫________ م__ ا__ ‫-و-م-د-- م-ل ا-‬ ----------------- ‫او(مرد)- مال او‬ 0
‫---m-rd)- m-a--o--‬‬ ‫_________ m___ o____ ‫-o-m-r-)- m-a- o-‬-‬ --------------------- ‫oo(mord)- maal oo‬‬‬
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? ‫-ی--ا-ی-ک----ا- کجا-ت؟‬ ‫______ ک___ ا_ ک______ ‫-ی-د-ن- ک-ی- ا- ک-ا-ت-‬ ------------------------ ‫می‌دانی کلید او کجاست؟‬ 0
‫-------i k-id-----o----t-‬‬‬ ‫________ k___ o_ k__________ ‫-i-d-a-i k-i- o- k-j-a-t-‬-‬ ----------------------------- ‫mi-daani klid oo kojaast?‬‬‬
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? ‫--‌د----ب--- ----و-ش----س-؟‬ ‫______ ب___ ا______ ک______ ‫-ی-د-ن- ب-ی- ا-و-و-ش ک-ا-ت-‬ ----------------------------- ‫می‌دانی بلیط اتوبوسش کجاست؟‬ 0
‫m-----n----lit --o--os-sh--ojaa-----‬ ‫________ b____ o_________ k__________ ‫-i-d-a-i b-l-t o-o-b-s-s- k-j-a-t-‬-‬ -------------------------------------- ‫mi-daani belit otoobosesh kojaast?‬‬‬
тя – неин / й ‫----ن-- --- او‬ ‫_______ م__ ا__ ‫-و-ز-)- م-ل ا-‬ ---------------- ‫او(زن)- مال او‬ 0
‫-o(--n----a-l--o‬‬‬ ‫________ m___ o____ ‫-o-z-n-- m-a- o-‬-‬ -------------------- ‫oo(zan)- maal oo‬‬‬
Нейните пари / парите й ги няма. ‫-----گ- --ه است.‬ ‫____ گ_ ش__ ا____ ‫-و-ش گ- ش-ه ا-ت-‬ ------------------ ‫پولش گم شده است.‬ 0
‫----s--gm -ho-e---st.‬‬‬ ‫______ g_ s_____ a______ ‫-o-e-h g- s-o-e- a-t-‬-‬ ------------------------- ‫polesh gm shodeh ast.‬‬‬
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. ‫- ‫ک--- --ت--ری- ------ش---است-‬ ‫_ ‫____ ا_______ ه_ گ_ ش__ ا____ ‫- ‫-ا-ت ا-ت-ا-ی- ه- گ- ش-ه ا-ت-‬ --------------------------------- ‫و ‫کارت اعتباریش هم گم شده است.‬ 0
‫-- ‫k---- eteba-------am -m ----e--a---‬‬‬-‬ ‫__ ‫_____ e_________ h__ g_ s_____ a________ ‫-a ‫-a-r- e-e-a-r-s- h-m g- s-o-e- a-t-‬-‬-‬ --------------------------------------------- ‫va ‫kaart etebaarish ham gm shodeh ast.‬‬‬‬‬
ние – наш / ни ‫ما – --ل---‬ ‫__ – م__ م__ ‫-ا – م-ل م-‬ ------------- ‫ما – مال ما‬ 0
‫-- ---a-l ma--‬ ‫__ – m___ m____ ‫-a – m-a- m-‬-‬ ---------------- ‫ma – maal ma‬‬‬
Нашият дядо / дядо ни е болен. ‫پدرب-رگ-----ر-ض -ست.‬ ‫__________ م___ ا____ ‫-د-ب-ر-م-ن م-ی- ا-ت-‬ ---------------------- ‫پدربزرگمان مریض است.‬ 0
‫pe--rbzorge-a-n-m-r----st.-‬‬ ‫_______________ m____ a______ ‫-e-a-b-o-g-m-a- m-r-z a-t-‬-‬ ------------------------------ ‫pedarbzorgemaan mariz ast.‬‬‬
Нашата баба / баба ни е здрава. ‫----ب--گ--ن سا---ا--.‬ ‫___________ س___ ا____ ‫-ا-ر-ز-گ-ا- س-ل- ا-ت-‬ ----------------------- ‫مادربزرگمان سالم است.‬ 0
‫m----rb-----m------a-am-ast--‬‬ ‫________________ s_____ a______ ‫-a-d-r-o-r-e-a-n s-a-a- a-t-‬-‬ -------------------------------- ‫maadarbozrgemaan saalam ast.‬‬‬
вие – ваш / ви ‫-ما (جمع--–---- ش-ا‬ ‫___ (____ – م__ ش___ ‫-م- (-م-) – م-ل ش-ا- --------------------- ‫شما (جمع) – مال شما‬ 0
‫-ho----(-am----maa- --om----‬ ‫______ (____ – m___ s________ ‫-h-m-a (-a-) – m-a- s-o-a-‬-‬ ------------------------------ ‫shomaa (jam) – maal shomaa‬‬‬
Деца, къде е вашият баща / баща ви? ‫-چه‌--- -د--ان--جا--؟‬ ‫______ پ_____ ک______ ‫-چ-‌-ا- پ-ر-ا- ک-ا-ت-‬ ----------------------- ‫بچه‌ها، پدرتان کجاست؟‬ 0
‫---heh---a--pedar--a-- k--a--t?‬-‬ ‫___________ p_________ k__________ ‫-a-h-h-h-a- p-d-r-t-a- k-j-a-t-‬-‬ ----------------------------------- ‫bacheh-haa, pedaretaan kojaast?‬‬‬
Деца, къде е вашата майка / майка ви? ‫----ها--م---تا- ک-ا--؟‬ ‫______ م______ ک______ ‫-چ-‌-ا- م-د-ت-ن ک-ا-ت-‬ ------------------------ ‫بچه‌ها، مادرتان کجاست؟‬ 0
‫-ac--h-haa--ma----e---n-------t---‬ ‫___________ m__________ k__________ ‫-a-h-h-h-a- m-a-a-e-a-n k-j-a-t-‬-‬ ------------------------------------ ‫bacheh-haa, maadaretaan kojaast?‬‬‬

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + персийски (1-100) MP3 персийски (1-100)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!