Разговорник

bg Числата   »   fa ‫اعداد‬

7 [седем]

Числата

Числата

‫7 [هفت]‬

7 [haft]

‫اعداد‬

[a-adâd]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Аз броя: ‫من----شما-م-‬ ‫__ م________ ‫-ن م-‌-م-ر-:- -------------- ‫من می‌شمارم:‬ 0
ma- ------â-am: m__ m__________ m-n m-s-o-â-a-: --------------- man mishomâram:
едно, две, три ‫یک- دو- -ه‬ ‫___ د__ س__ ‫-ک- د-، س-‬ ------------ ‫یک، دو، سه‬ 0
y-k,-do, se y___ d__ s_ y-k- d-, s- ----------- yek, do, se
Аз броя до три. ‫-- ت- -ه--ی--مارم-‬ ‫__ ت_ س_ م________ ‫-ن ت- س- م-‌-م-ر-.- -------------------- ‫من تا سه می‌شمارم.‬ 0
m----- -e -ishom--a-. m__ t_ s_ m__________ m-n t- s- m-s-o-â-a-. --------------------- man tâ se mishomâram.
Аз продължавам да броя: ‫-ن-بی--ر-می--مارم:‬ ‫__ ب____ م________ ‫-ن ب-ش-ر م-‌-م-ر-:- -------------------- ‫من بیشتر می‌شمارم:‬ 0
man be -hom--e-h-----e---de--a-: m__ b_ s________ e____ m________ m-n b- s-o-â-e-h e-â-e m-d---a-: -------------------------------- man be shomâresh edâme mide-ham:
четири, пет, шест, ‫چ-ار- -نج- ---‬ ‫_____ پ___ ش___ ‫-ه-ر- پ-ج- ش-،- ---------------- ‫چهار، پنج، شش،‬ 0
c-a-hâ---pa--, -he-h c_______ p____ s____ c-a-h-r- p-n-, s-e-h -------------------- cha-hâr, panj, shesh
седем, осем, девет ‫---، هش----ه-‬ ‫____ ه___ ن___ ‫-ف-، ه-ت- ن-،- --------------- ‫هفت، هشت، نه،‬ 0
h-f-- has-t,--oh h____ h_____ n__ h-f-, h-s-t- n-h ---------------- haft, hasht, noh
Аз броя. ‫م- م--شما--.‬ ‫__ م________ ‫-ن م-‌-م-ر-.- -------------- ‫من می‌شمارم.‬ 0
m-n m-sho---am. m__ m__________ m-n m-s-o-â-a-. --------------- man mishomâram.
Ти броиш. ‫-و---‌-ماری-‬ ‫__ م________ ‫-و م-‌-م-ر-.- -------------- ‫تو می‌شماری.‬ 0
to ---h--âr-. t_ m_________ t- m-s-o-â-i- ------------- to mishomâri.
Той брои. ‫او-(-رد-----ش-ا-د.‬ ‫__ (____ م________ ‫-و (-ر-) م-‌-م-ر-.- -------------------- ‫او (مرد) می‌شمارد.‬ 0
o- (---d- -is-omâ--d. o_ (_____ m__________ o- (-a-d- m-s-o-â-a-. --------------------- oo (mard) mishomârad.
Едно. Първи. ‫-ک---ول.‬ ‫___ ا____ ‫-ک- ا-ل-‬ ---------- ‫یک، اول.‬ 0
y--- a-v-l y___ a____ y-k- a-v-l ---------- yek, avval
Две. Втори. ‫دو،---م-‬ ‫___ د____ ‫-و- د-م-‬ ---------- ‫دو، دوم.‬ 0
d-- --v--m d__ d_____ d-, d-v-o- ---------- do, dovvom
Три. Трети. ‫سه،-----‬ ‫___ س____ ‫-ه- س-م-‬ ---------- ‫سه، سوم.‬ 0
s-,-sev--m s__ s_____ s-, s-v-o- ---------- se, sevvom
Четири. Четвърти. ‫--ار- چها--.‬ ‫_____ چ______ ‫-ه-ر- چ-ا-م-‬ -------------- ‫چهار، چهارم.‬ 0
ch---â-, -h---â-om c_______ c________ c-a-h-r- c-a-h-r-m ------------------ cha-hâr, cha-hârom
Пет. Пети. ‫پن-- پ---.‬ ‫____ پ_____ ‫-ن-، پ-ج-.- ------------ ‫پنج، پنجم.‬ 0
p-nj, ----om p____ p_____ p-n-, p-n-o- ------------ panj, panjom
Шест. Шести. ‫شش، ----‬ ‫___ ش____ ‫-ش- ش-م-‬ ---------- ‫شش، ششم.‬ 0
sh-sh- sh----m s_____ s______ s-e-h- s-e-h-m -------------- shesh, sheshom
Седем. Седми. ‫-ف-- -ف---‬ ‫____ ه_____ ‫-ف-، ه-ت-.- ------------ ‫هفت، هفتم.‬ 0
ha-t, h-f-om h____ h_____ h-f-, h-f-o- ------------ haft, haftom
Осем. Осми. ‫ه--، هش---‬ ‫____ ه_____ ‫-ش-، ه-ت-.- ------------ ‫هشت، هشتم.‬ 0
ha--t,-h---t-m h_____ h______ h-s-t- h-s-t-m -------------- hasht, hashtom
Девет. Девети. ‫-ه، ---.‬ ‫___ ن____ ‫-ه- ن-م-‬ ---------- ‫نه، نهم.‬ 0
noh--no-om n___ n____ n-h- n-h-m ---------- noh, nohom

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...