Разговорник

bg Числителни редни   »   ro Numere ordinale

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [şaizeci şi unu]

Numere ordinale

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Първият месец е януари. P---- --nă es-e--an-ar--. P____ l___ e___ i________ P-i-a l-n- e-t- i-n-a-i-. ------------------------- Prima lună este ianuarie. 0
Вторият месец е февруари. A--ou- l-nă--st- -ebru--ie. A d___ l___ e___ f_________ A d-u- l-n- e-t- f-b-u-r-e- --------------------------- A doua lună este februarie. 0
Третият месец е март. A ---i- --nă-------artie. A t____ l___ e___ m______ A t-e-a l-n- e-t- m-r-i-. ------------------------- A treia lună este martie. 0
Четвъртият месец е април. A-----a lu-ă e--- -pri-ie. A p____ l___ e___ a_______ A p-t-a l-n- e-t- a-r-l-e- -------------------------- A patra lună este aprilie. 0
Петият месец е май. A -inc-a -ună --te---i. A c_____ l___ e___ m___ A c-n-e- l-n- e-t- m-i- ----------------------- A cincea lună este mai. 0
Шестият месец е юни. A ş--ea l-n- --t--iuni-. A ş____ l___ e___ i_____ A ş-s-a l-n- e-t- i-n-e- ------------------------ A şasea lună este iunie. 0
Шест месеца са половин година. Ş--e ---- -ns-me-z--- -u---a-e de an. Ş___ l___ î________ o j_______ d_ a__ Ş-s- l-n- î-s-m-a-ă o j-m-t-t- d- a-. ------------------------------------- Şase luni însumează o jumătate de an. 0
януари, февруари, март, ianua-i-, f----a-ie, m-r---, i________ f_________ m______ i-n-a-i-, f-b-u-r-e- m-r-i-, ---------------------------- ianuarie, februarie, martie, 0
април, май и юни. ap-i--e,--a- -i------. a_______ m__ ş_ i_____ a-r-l-e- m-i ş- i-n-e- ---------------------- aprilie, mai şi iunie. 0
Седмият месец е юли. A ----e- --nă--ste-i-lie. A ş_____ l___ e___ i_____ A ş-p-e- l-n- e-t- i-l-e- ------------------------- A şaptea lună este iulie. 0
Осмият месец е август. A opt--l-nă-e--e-au--st. A o___ l___ e___ a______ A o-t- l-n- e-t- a-g-s-. ------------------------ A opta lună este august. 0
Деветият месец е септември. A -ou--lu-- es-e -ept-m-r--. A n___ l___ e___ s__________ A n-u- l-n- e-t- s-p-e-b-i-. ---------------------------- A noua lună este septembrie. 0
Десетият месец е октомври. A-ze--a--un- est---ct-m--ie. A z____ l___ e___ o_________ A z-c-a l-n- e-t- o-t-m-r-e- ---------------------------- A zecea lună este octombrie. 0
Единайсетият месец е ноември. A ---pr----e--------s---noiem-rie. A u__________ l___ e___ n_________ A u-s-r-z-c-a l-n- e-t- n-i-m-r-e- ---------------------------------- A unsprezecea lună este noiembrie. 0
Дванайсетият месец е декември. A-d--ă-pr-ze--- lu-ă--st------m-ri-. A d____________ l___ e___ d_________ A d-u-s-r-z-c-a l-n- e-t- d-c-m-r-e- ------------------------------------ A douăsprezecea lună este decembrie. 0
Дванайсет месеца са една година. Doi-p--zec- l-ni ---u-ea-ă-un --. D__________ l___ î________ u_ a__ D-i-p-e-e-e l-n- î-s-m-a-ă u- a-. --------------------------------- Doisprezece luni însumează un an. 0
юли, август, септември, iu-i-- a-g---, -eptem----, i_____ a______ s__________ i-l-e- a-g-s-, s-p-e-b-i-, -------------------------- iulie, august, septembrie, 0
октомври, ноември и декември. oct-mb-i-, n-iemb---, d-ce---ie. o_________ n_________ d_________ o-t-m-r-e- n-i-m-r-e- d-c-m-r-e- -------------------------------- octombrie, noiembrie, decembrie. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + румънски (1-100) MP3 румънски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...