Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   ro „a avea voie” ceva

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [şaptezeci şi trei]

„a avea voie” ceva

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? A----i------ond--- deja? A_ v___ s_ c______ d____ A- v-i- s- c-n-u-i d-j-? ------------------------ Ai voie să conduci deja? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? A--v----să -ei d--- -l-o-l? A_ v___ s_ b__ d___ a______ A- v-i- s- b-i d-j- a-c-o-? --------------------------- Ai voie să bei deja alcool? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? A--vo---s--c-------şt- de-a-sing-r----st--i-----e? A_ v___ s_ c__________ d___ s_____ î_ s___________ A- v-i- s- c-l-t-r-ş-i d-j- s-n-u- î- s-r-i-ă-a-e- -------------------------------------------------- Ai voie să călătoreşti deja singur în străinătate? 0
мога / разрешено ми е / бива a-ave- -o-e a a___ v___ a a-e- v-i- ----------- a avea voie 0
Може ли да пушим тук? Av-- vo-- s- f---- -i-i? A___ v___ s_ f____ a____ A-e- v-i- s- f-m-m a-c-? ------------------------ Avem voie să fumăm aici? 0
Може ли да се пуши тук? Se poate f-m- -ici? S_ p____ f___ a____ S- p-a-e f-m- a-c-? ------------------- Se poate fuma aici? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? Se-p---- pl-----u-c---e-de--r-dit? S_ p____ p____ c_ c____ d_ c______ S- p-a-e p-ă-i c- c-r-e d- c-e-i-? ---------------------------------- Se poate plăti cu carte de credit? 0
Може ли да се плаща с чек? S--poa-e---ăti-c--c--? S_ p____ p____ c_ c___ S- p-a-e p-ă-i c- c-c- ---------------------- Se poate plăti cu cec? 0
Може ли да се плаща само в брой? Se--o-te-pl-t- n-m-----sh? S_ p____ p____ n____ c____ S- p-a-e p-ă-i n-m-i c-s-? -------------------------- Se poate plăti numai cash? 0
Може ли да се обадя по телефона? A--vo----ă da--şi ---un-----fon? A_ v___ s_ d__ ş_ e_ u_ t_______ A- v-i- s- d-u ş- e- u- t-l-f-n- -------------------------------- Am voie să dau şi eu un telefon? 0
Може ли да попитам нещо? Am -o-e -- într-b -i -u-cev-? A_ v___ s_ î_____ ş_ e_ c____ A- v-i- s- î-t-e- ş- e- c-v-? ----------------------------- Am voie să întreb şi eu ceva? 0
Може ли да кажа нещо? Am voie--- -p----i ---c-va? A_ v___ s_ s___ ş_ e_ c____ A- v-i- s- s-u- ş- e- c-v-? --------------------------- Am voie să spun şi eu ceva? 0
Той не може да спи в парка. Nu --e---ie ---d-ar---î- p--c. N_ a__ v___ s_ d_____ î_ p____ N- a-e v-i- s- d-a-m- î- p-r-. ------------------------------ Nu are voie să doarmă în parc. 0
Той не може да спи в колата. N- are-voi- s--do-rm---n maş---. N_ a__ v___ s_ d_____ î_ m______ N- a-e v-i- s- d-a-m- î- m-ş-n-. -------------------------------- Nu are voie să doarmă în maşină. 0
Той не може да спи на гарата. N--a-e v--- s- -oa-mă î- gar-. N_ a__ v___ s_ d_____ î_ g____ N- a-e v-i- s- d-a-m- î- g-r-. ------------------------------ Nu are voie să doarmă în gară. 0
Може ли да седнем? P---m -ua ---? P____ l__ l___ P-t-m l-a l-c- -------------- Putem lua loc? 0
Може ли менюто? N---a-- -ă ru-ăm-meni--? N_ d___ v_ r____ m______ N- d-ţ- v- r-g-m m-n-u-? ------------------------ Ne daţi vă rugăm meniul? 0
Може ли да платим поотделно? Pu--- --ă-i-se-a---? P____ p____ s_______ P-t-m p-ă-i s-p-r-t- -------------------- Putem plăti separat? 0

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!