Разговорник

bg Пазаруване   »   ro Cumpărături

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [cincizeci şi patru]

Cumpărături

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. V-e-u s--cu-pă--un --d--. V____ s_ c_____ u_ c_____ V-e-u s- c-m-ă- u- c-d-u- ------------------------- Vreau să cumpăr un cadou. 0
Но не нещо прекалено скъпо. D-r-n-mi- --e- -cu-p. D__ n____ p___ s_____ D-r n-m-c p-e- s-u-p- --------------------- Dar nimic prea scump. 0
Може би дамска чанта? P-a-e o--e-nt-? P____ o g______ P-a-e o g-a-t-? --------------- Poate o geantă? 0
Какъв цвят желаете? C- cu--are-d--i-i? C_ c______ d______ C- c-l-a-e d-r-ţ-? ------------------ Ce culoare doriţi? 0
Черен, кафяв или бял? Ne--u---a-o--a- -l-? N_____ m___ s__ a___ N-g-u- m-r- s-u a-b- -------------------- Negru, maro sau alb? 0
Голяма или малка? U---ma-e--a- -n--m-c-? U__ m___ s__ u__ m____ U-a m-r- s-u u-a m-c-? ---------------------- Una mare sau una mică? 0
Може ли да видя тази? P-- --o --- -e-a----t-? P__ s__ v__ p_ a_______ P-t s-o v-d p- a-e-s-a- ----------------------- Pot s-o văd pe aceasta? 0
От кожа ли е? Este di-------? E___ d__ p_____ E-t- d-n p-e-e- --------------- Este din piele? 0
Или от изкуствена материя? Sau--s-e-d-n----e-ia---int---c? S__ e___ d__ m_______ s________ S-u e-t- d-n m-t-r-a- s-n-e-i-? ------------------------------- Sau este din material sintetic? 0
От кожа естествено. D-n pi-le- --r--l. D__ p_____ n______ D-n p-e-e- n-r-a-. ------------------ Din piele, normal. 0
Това е особено добро качество. Este o-c--it-te-de-se--- -e bu-ă. E___ o c_______ d_______ d_ b____ E-t- o c-l-t-t- d-o-e-i- d- b-n-. --------------------------------- Este o calitate deosebit de bună. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Ş- --a-ta---i-r-me---ă p-eţu-. Ş_ g_____ c____ m_____ p______ Ş- g-a-t- c-i-r m-r-t- p-e-u-. ------------------------------ Şi geanta chiar merită preţul. 0
Харесва ми. A--ea--mi ----e. A____ î__ p_____ A-e-a î-i p-a-e- ---------------- Aceea îmi place. 0
Ще я взема. Pe-a--ea o -au. P_ a____ o i___ P- a-e-a o i-u- --------------- Pe aceea o iau. 0
Може ли евентуално да я подменя? O---- --e---a- sc--m-a? O p__ e_______ s_______ O p-t e-e-t-a- s-h-m-a- ----------------------- O pot eventual schimba? 0
Разбира се. Bi-e-n-el--. B___________ B-n-î-ţ-l-s- ------------ Bineînţeles. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. O-î-pache----pe--r--c----. O î_________ p_____ c_____ O î-p-c-e-ă- p-n-r- c-d-u- -------------------------- O împachetăm pentru cadou. 0
Касата е там отсреща. D--col- ---- ca-ier--. D______ e___ c________ D-n-o-o e-t- c-s-e-i-. ---------------------- Dincolo este casieria. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + румънски (1-100) MP3 румънски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...