Разговорник

bg Минало време 1   »   ro Trecut 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [optzeci şi unu]

Trecut 1

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Пиша a----ie a s____ a s-r-e ------- a scrie 0
Той написа писмо. El sc-i--- -cr-s---e. E_ s____ o s_________ E- s-r-a o s-r-s-a-e- --------------------- El scria o scrisoare. 0
А тя надписваше картичка. Şi-ea-scri- o ve--re. Ş_ e_ s____ o v______ Ş- e- s-r-a o v-d-r-. --------------------- Şi ea scria o vedere. 0
Чета a-c--i a c___ a c-t- ------ a citi 0
Той четеше илюстровано списание. El----ea-o--lu-t----. E_ c____ o i_________ E- c-t-a o i-u-t-a-ă- --------------------- El citea o ilustrată. 0
А тя четеше книга. Ş---a c---a----a-t-. Ş_ e_ c____ o c_____ Ş- e- c-t-a o c-r-e- -------------------- Şi ea citea o carte. 0
Вземам a---a a l__ a l-a ----- a lua 0
Той взе цигара. El------t-- ţ---r-. E_ a l___ o ţ______ E- a l-a- o ţ-g-r-. ------------------- El a luat o ţigară. 0
Тя взе парче шоколад. Ea a l-a--o-b-ca-ă de --o-ola--. E_ a l___ o b_____ d_ c_________ E- a l-a- o b-c-t- d- c-o-o-a-ă- -------------------------------- Ea a luat o bucată de ciocolată. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. El e---i---d--, ----ea -r- -id-lă. E_ e__ i_______ d__ e_ e__ f______ E- e-a i-f-d-l- d-r e- e-a f-d-l-. ---------------------------------- El era infidel, dar ea era fidelă. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. El---a lene-- ----e- er- h-r-ic-. E_ e__ l_____ d__ e_ e__ h_______ E- e-a l-n-ş- d-r e- e-a h-r-i-ă- --------------------------------- El era leneş, dar ea era harnică. 0
Той беше беден, но тя беше богата. El-e-a----ac, d---e- -ra b-gat-. E_ e__ s_____ d__ e_ e__ b______ E- e-a s-r-c- d-r e- e-a b-g-t-. -------------------------------- El era sărac, dar ea era bogată. 0
Той нямаше пари, а дългове. E---u a--v-t ---i--ci -a--r--. E_ n_ a a___ b____ c_ d_______ E- n- a a-u- b-n-, c- d-t-r-i- ------------------------------ El nu a avut bani, ci datorii. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. El n--a -v-t --------i-ghinio-. E_ n_ a a___ n_____ c_ g_______ E- n- a a-u- n-r-c- c- g-i-i-n- ------------------------------- El nu a avut noroc, ci ghinion. 0
Той нямаше успех, а неуспех. El nu-a-a--t succ-s,--i-insu-ce-. E_ n_ a a___ s______ c_ i________ E- n- a a-u- s-c-e-, c- i-s-c-e-. --------------------------------- El nu a avut succes, ci insucces. 0
Той не беше доволен, а недоволен. El------fo-t-m-l--m-t--c- n-m--ţ--i-. E_ n_ a f___ m________ c_ n__________ E- n- a f-s- m-l-u-i-, c- n-m-l-u-i-. ------------------------------------- El nu a fost mulţumit, ci nemulţumit. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. El--- a---st-fer-ci-,----neferic-t. E_ n_ a f___ f_______ c_ n_________ E- n- a f-s- f-r-c-t- c- n-f-r-c-t- ----------------------------------- El nu a fost fericit, ci nefericit. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. E--n- a -ost--i-p----,-c--a-ti-atic. E_ n_ a f___ s________ c_ a_________ E- n- a f-s- s-m-a-i-, c- a-t-p-t-c- ------------------------------------ El nu a fost simpatic, ci antipatic. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...