Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ro „a dori” ceva

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [şaptezeci]

„a dori” ceva

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Do-i---s---um-ţ-? D_____ s_ f______ D-r-ţ- s- f-m-ţ-? ----------------- Doriţi să fumaţi? 0
Искате ли да танцувате? D-riţi-s- dans-ţi? D_____ s_ d_______ D-r-ţ- s- d-n-a-i- ------------------ Doriţi să dansaţi? 0
Искате ли да се разходите? D-ri----ă --r---i l- -li-b---? D_____ s_ m______ l_ p________ D-r-ţ- s- m-r-e-i l- p-i-b-r-? ------------------------------ Doriţi să mergeţi la plimbare? 0
Искам да пуша. Vr--- -ă-fu-e-. V____ s_ f_____ V-e-u s- f-m-z- --------------- Vreau să fumez. 0
Искате ли цигара? V--i-o ------? V___ o ţ______ V-e- o ţ-g-r-? -------------- Vrei o ţigară? 0
Той иска огънче. E--vrea--n--o-. E_ v___ u_ f___ E- v-e- u- f-c- --------------- El vrea un foc. 0
Искам да пия нещо. Do-e-- -- be-u -e-a. D_____ s_ b___ c____ D-r-s- s- b-a- c-v-. -------------------- Doresc să beau ceva. 0
Искам да ям нещо. D---sc--ă mănânc---v-. D_____ s_ m_____ c____ D-r-s- s- m-n-n- c-v-. ---------------------- Doresc să mănânc ceva. 0
Искам да си отдъхна малко. D--e-c----mă-o-i--e-c--uţin. D_____ s_ m_ o_______ p_____ D-r-s- s- m- o-i-n-s- p-ţ-n- ---------------------------- Doresc să mă odihnesc puţin. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. D-r-sc-să vă --t-e- -eva. D_____ s_ v_ î_____ c____ D-r-s- s- v- î-t-e- c-v-. ------------------------- Doresc să vă întreb ceva. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Do-es- să-vă-ro- c-va. D_____ s_ v_ r__ c____ D-r-s- s- v- r-g c-v-. ---------------------- Doresc să vă rog ceva. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Do---c să--ă --vit-l- ----. D_____ s_ v_ i____ l_ c____ D-r-s- s- v- i-v-t l- c-v-. --------------------------- Doresc să vă invit la ceva. 0
Какво обичате / желаете, моля? Ce-dor-ţi-vă r-g? C_ d_____ v_ r___ C- d-r-ţ- v- r-g- ----------------- Ce doriţi vă rog? 0
Желаете ли кафе? Doriţi---caf--? D_____ o c_____ D-r-ţ- o c-f-a- --------------- Doriţi o cafea? 0
Или предпочитате чай? Sa------ţi-mai bi-e--n---a-? S__ d_____ m__ b___ u_ c____ S-u d-r-ţ- m-i b-n- u- c-a-? ---------------------------- Sau doriţi mai bine un ceai? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. V--m s- me--e--a-a--. V___ s_ m_____ a_____ V-e- s- m-r-e- a-a-ă- --------------------- Vrem să mergem acasă. 0
Желаете ли такси? Vreţ- ---ta--? V____ u_ t____ V-e-i u- t-x-? -------------- Vreţi un taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. E- -or--ă d-a un-t-l---n. E_ v__ s_ d__ u_ t_______ E- v-r s- d-a u- t-l-f-n- ------------------------- Ei vor să dea un telefon. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + румънски (1-100) MP3 румънски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.