Разговорник

bg Наречия   »   ka ზმნიზედები

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [ასი]

100 [asi]

ზმნიზედები

[zmnizedebi]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
вече – още не ერ-ხ-ლ -კ-- - --რ -რ-ს-დეს ე_____ უ___ – ჯ__ ა_______ ე-თ-ე- უ-ვ- – ჯ-რ ა-ა-ო-ე- -------------------------- ერთხელ უკვე – ჯერ არასოდეს 0
e--kh-l-u---- – j-- --a-o-es e______ u____ – j__ a_______ e-t-h-l u-'-e – j-r a-a-o-e- ---------------------------- ertkhel uk've – jer arasodes
Били ли сте вече в Берлин? ყო---ხ--- რო---მ- ბ--ლ-ნში? ყ________ რ______ ბ________ ყ-ფ-ლ-ა-თ რ-დ-ს-ე ბ-რ-ი-შ-? --------------------------- ყოფილხართ როდესმე ბერლინში? 0
qo--l--art ro--s-- b---i---i? q_________ r______ b_________ q-p-l-h-r- r-d-s-e b-r-i-s-i- ----------------------------- qopilkhart rodesme berlinshi?
Не, още не. ა--- --რ -რ-ს--ეს. ა___ ჯ__ ა________ ა-ა- ჯ-რ ა-ა-ო-ე-. ------------------ არა, ჯერ არასოდეს. 0
a-a,-j-- ara-ode-. a___ j__ a________ a-a- j-r a-a-o-e-. ------------------ ara, jer arasodes.
някой – никой ვ---- --ა---ინ ვ____ – ა_____ ვ-ნ-ე – ა-ა-ი- -------------- ვინმე – არავინ 0
v-n---–-a-a--n v____ – a_____ v-n-e – a-a-i- -------------- vinme – aravin
Познавате ли някого тук? ი-ნო-- აქ-ვ--მ--? ი_____ ა_ ვ______ ი-ნ-ბ- ა- ვ-ნ-ე-? ----------------- იცნობთ აქ ვინმეს? 0
i-s-o----k -inm-s? i______ a_ v______ i-s-o-t a- v-n-e-? ------------------ itsnobt ak vinmes?
Не, не познавам никого тук. არ-- -- ა-ა-ის-ვ-ც---. ა___ ა_ ა_____ ვ______ ა-ა- ა- ა-ა-ი- ვ-ც-ო-. ---------------------- არა, აქ არავის ვიცნობ. 0
ar--------a--s-v-tsno-. a___ a_ a_____ v_______ a-a- a- a-a-i- v-t-n-b- ----------------------- ara, ak aravis vitsnob.
още – няма კიდე--– -ე-ი-ა--რ. კ____ – მ___ ა____ კ-დ-ვ – მ-ტ- ა-ა-. ------------------ კიდევ – მეტი აღარ. 0
k-i--- –---t---ag-ar. k_____ – m____ a_____ k-i-e- – m-t-i a-h-r- --------------------- k'idev – met'i aghar.
Ще останете ли още дълго тук? კ--ევ-----ანს რჩე----აქ? კ____ დ______ რ_____ ა__ კ-დ-ვ დ-დ-ა-ს რ-ე-ი- ა-? ------------------------ კიდევ დიდხანს რჩებით აქ? 0
k-i--- d-d-ha---r-he--t a-? k_____ d_______ r______ a__ k-i-e- d-d-h-n- r-h-b-t a-? --------------------------- k'idev didkhans rchebit ak?
Не, няма да остана дълго тук. არ-,-აქ -იდხ--- ა--რ -რ---ი. ა___ ა_ დ______ ა___ ვ______ ა-ა- ა- დ-დ-ა-ს ა-ა- ვ-ჩ-ბ-. ---------------------------- არა, აქ დიდხანს აღარ ვრჩები. 0
ar----- d-dk-ans -g----vr-heb-. a___ a_ d_______ a____ v_______ a-a- a- d-d-h-n- a-h-r v-c-e-i- ------------------------------- ara, ak didkhans aghar vrchebi.
още нещо – нищо повече კ-----რამ--- -ე---ა-აფ-რი კ____ რ___ – მ___ ა______ კ-დ-ვ რ-მ- – მ-ტ- ა-ა-ე-ი ------------------------- კიდევ რამე – მეტი არაფერი 0
k-i--- r-m- - m---i-a---e-i k_____ r___ – m____ a______ k-i-e- r-m- – m-t-i a-a-e-i --------------------------- k'idev rame – met'i araperi
Желаете ли още нещо за пиене? გნ----თ კიდე- რაიმ-- ---ევა? გ______ კ____ რ_____ დ______ გ-ე-ა-თ კ-დ-ვ რ-ი-ე- დ-ლ-ვ-? ---------------------------- გნებავთ კიდევ რაიმეს დალევა? 0
gnebavt k--d-v -a-me---al---? g______ k_____ r_____ d______ g-e-a-t k-i-e- r-i-e- d-l-v-? ----------------------------- gnebavt k'idev raimes daleva?
Не, не желая нищо повече. არა--აღ-რა--რ- ----ა. ა___ ა________ მ_____ ა-ა- ა-ა-ა-ე-ი მ-ნ-ა- --------------------- არა, აღარაფერი მინდა. 0
ara------ra--ri-m-n--. a___ a_________ m_____ a-a- a-h-r-p-r- m-n-a- ---------------------- ara, agharaperi minda.
вече нещо – още нищо უ-ვ- რა--- ---ე--არ--ერი უ___ რ____ – ჯ__ ა______ უ-ვ- რ-ი-ე – ჯ-რ ა-ა-ე-ი ------------------------ უკვე რაიმე – ჯერ არაფერი 0
uk'-- -a--- – -e- a-a-eri u____ r____ – j__ a______ u-'-e r-i-e – j-r a-a-e-i ------------------------- uk've raime – jer araperi
Ядохте ли вече нещо? მიირ--ი- უ-ვე-რამე? მ_______ უ___ რ____ მ-ი-თ-ი- უ-ვ- რ-მ-? ------------------- მიირთვით უკვე რამე? 0
m-irt--t-u-'-- rame? m_______ u____ r____ m-i-t-i- u-'-e r-m-? -------------------- miirtvit uk've rame?
Не, още нищо не съм ял. არა- -ე -ერ ა--ფ-რ--მ---მია. ა___ მ_ ჯ__ ა______ მ_______ ა-ა- მ- ჯ-რ ა-ა-ე-ი მ-ჭ-მ-ა- ---------------------------- არა, მე ჯერ არაფერი მიჭამია. 0
a--, -e jer-ar----i--i--'a--a. a___ m_ j__ a______ m_________ a-a- m- j-r a-a-e-i m-c-'-m-a- ------------------------------ ara, me jer araperi mich'amia.
още някой – никой повече კ---ვ-ვ-ნმე-–----ი----ვ-ნ კ____ ვ____ – მ___ ა_____ კ-დ-ვ ვ-ნ-ე – მ-ტ- ა-ა-ი- ------------------------- კიდევ ვინმე – მეტი არავინ 0
k-i-ev vin---– met-i--r-vin k_____ v____ – m____ a_____ k-i-e- v-n-e – m-t-i a-a-i- --------------------------- k'idev vinme – met'i aravin
Желае ли още някой кафе? უნდ---ი-მე---ი--- ყა-ა? უ___ ვ_____ კ____ ყ____ უ-დ- ვ-ნ-ე- კ-დ-ვ ყ-ვ-? ----------------------- უნდა ვინმეს კიდევ ყავა? 0
un------m---k'i-e- qa-a? u___ v_____ k_____ q____ u-d- v-n-e- k-i-e- q-v-? ------------------------ unda vinmes k'idev qava?
Не, никой. ა-ა- -ე-ს არა-ი-. ა___ მ___ ა______ ა-ა- მ-ტ- ა-ა-ი-. ----------------- არა, მეტს არავის. 0
ara- -e--s----vi-. a___ m____ a______ a-a- m-t-s a-a-i-. ------------------ ara, met's aravis.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…