Разговорник

bg Наречия   »   ka ზმნიზედები

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [ასი]

100 [asi]

ზმნიზედები

zmnizedebi

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
вече – още не ე-თ-ელ უკ------ე--ა----დ-ს ე_____ უ___ – ჯ__ ა_______ ე-თ-ე- უ-ვ- – ჯ-რ ა-ა-ო-ე- -------------------------- ერთხელ უკვე – ჯერ არასოდეს 0
er---el-----e-----r a--s---s e______ u____ – j__ a_______ e-t-h-l u-'-e – j-r a-a-o-e- ---------------------------- ertkhel uk've – jer arasodes
Били ли сте вече в Берлин? ყ-ფ--ხ----რ-დ--მ--ბე--ი--ი? ყ________ რ______ ბ________ ყ-ფ-ლ-ა-თ რ-დ-ს-ე ბ-რ-ი-შ-? --------------------------- ყოფილხართ როდესმე ბერლინში? 0
q---l--art--o---m- ----in--i? q_________ r______ b_________ q-p-l-h-r- r-d-s-e b-r-i-s-i- ----------------------------- qopilkhart rodesme berlinshi?
Не, още не. არ---ჯე--არ--ო-ე-. ა___ ჯ__ ა________ ა-ა- ჯ-რ ა-ა-ო-ე-. ------------------ არა, ჯერ არასოდეს. 0
ar-,-j-- --asod-s. a___ j__ a________ a-a- j-r a-a-o-e-. ------------------ ara, jer arasodes.
някой – никой ვ--მე –-ა--ვინ ვ____ – ა_____ ვ-ნ-ე – ა-ა-ი- -------------- ვინმე – არავინ 0
vin---–-ar--in v____ – a_____ v-n-e – a-a-i- -------------- vinme – aravin
Познавате ли някого тук? ი-ნ--- აქ---ნმე-? ი_____ ა_ ვ______ ი-ნ-ბ- ა- ვ-ნ-ე-? ----------------- იცნობთ აქ ვინმეს? 0
its-obt a------es? i______ a_ v______ i-s-o-t a- v-n-e-? ------------------ itsnobt ak vinmes?
Не, не познавам никого тук. არა--ა-----ვ----ი-ნობ. ა___ ა_ ა_____ ვ______ ა-ა- ა- ა-ა-ი- ვ-ც-ო-. ---------------------- არა, აქ არავის ვიცნობ. 0
ar-- ak--r-vi---i--nob. a___ a_ a_____ v_______ a-a- a- a-a-i- v-t-n-b- ----------------------- ara, ak aravis vitsnob.
още – няма კიდ-ვ –--ე-ი -ღარ. კ____ – მ___ ა____ კ-დ-ვ – მ-ტ- ა-ა-. ------------------ კიდევ – მეტი აღარ. 0
k'i-ev --m--'-----a-. k_____ – m____ a_____ k-i-e- – m-t-i a-h-r- --------------------- k'idev – met'i aghar.
Ще останете ли още дълго тук? კ-დე--დიდ--ნ- -ჩე--თ ა-? კ____ დ______ რ_____ ა__ კ-დ-ვ დ-დ-ა-ს რ-ე-ი- ა-? ------------------------ კიდევ დიდხანს რჩებით აქ? 0
k'-de-----k--ns r-h--i- a-? k_____ d_______ r______ a__ k-i-e- d-d-h-n- r-h-b-t a-? --------------------------- k'idev didkhans rchebit ak?
Не, няма да остана дълго тук. ა-ა,--- დ--ხან- ა-არ-ვრ---ი. ა___ ა_ დ______ ა___ ვ______ ა-ა- ა- დ-დ-ა-ს ა-ა- ვ-ჩ-ბ-. ---------------------------- არა, აქ დიდხანს აღარ ვრჩები. 0
ara---k-d----a---agha- -r-heb-. a___ a_ d_______ a____ v_______ a-a- a- d-d-h-n- a-h-r v-c-e-i- ------------------------------- ara, ak didkhans aghar vrchebi.
още нещо – нищо повече კი-ევ--ამ- --მ-----რ-ფერი კ____ რ___ – მ___ ა______ კ-დ-ვ რ-მ- – მ-ტ- ა-ა-ე-ი ------------------------- კიდევ რამე – მეტი არაფერი 0
k'idev----- ----t-i a--p-ri k_____ r___ – m____ a______ k-i-e- r-m- – m-t-i a-a-e-i --------------------------- k'idev rame – met'i araperi
Желаете ли още нещо за пиене? გნე-ავთ კ--ე- -ა---ს---ლევა? გ______ კ____ რ_____ დ______ გ-ე-ა-თ კ-დ-ვ რ-ი-ე- დ-ლ-ვ-? ---------------------------- გნებავთ კიდევ რაიმეს დალევა? 0
gn-ba-- -'--e----imes d-leva? g______ k_____ r_____ d______ g-e-a-t k-i-e- r-i-e- d-l-v-? ----------------------------- gnebavt k'idev raimes daleva?
Не, не желая нищо повече. ა-ა,--ღ-რა--რი-მ-ნ-ა. ა___ ა________ მ_____ ა-ა- ა-ა-ა-ე-ი მ-ნ-ა- --------------------- არა, აღარაფერი მინდა. 0
a-a, --hara---i m-n--. a___ a_________ m_____ a-a- a-h-r-p-r- m-n-a- ---------------------- ara, agharaperi minda.
вече нещо – още нищо უკვე--აი-ე----ე- -----რი უ___ რ____ – ჯ__ ა______ უ-ვ- რ-ი-ე – ჯ-რ ა-ა-ე-ი ------------------------ უკვე რაიმე – ჯერ არაფერი 0
u-'-- -a-m--- jer ---p--i u____ r____ – j__ a______ u-'-e r-i-e – j-r a-a-e-i ------------------------- uk've raime – jer araperi
Ядохте ли вече нещо? მ-ი-თ--თ-უ----რ---? მ_______ უ___ რ____ მ-ი-თ-ი- უ-ვ- რ-მ-? ------------------- მიირთვით უკვე რამე? 0
mi-rtvit-u---- ---e? m_______ u____ r____ m-i-t-i- u-'-e r-m-? -------------------- miirtvit uk've rame?
Не, още нищо не съм ял. ა--,--ე -ე- -რ-ფერი--ი-ამ--. ა___ მ_ ჯ__ ა______ მ_______ ა-ა- მ- ჯ-რ ა-ა-ე-ი მ-ჭ-მ-ა- ---------------------------- არა, მე ჯერ არაფერი მიჭამია. 0
a--- me je- --ap-r- -ich'-m--. a___ m_ j__ a______ m_________ a-a- m- j-r a-a-e-i m-c-'-m-a- ------------------------------ ara, me jer araperi mich'amia.
още някой – никой повече კიდე- ----ე –-მე-ი--რავინ კ____ ვ____ – მ___ ა_____ კ-დ-ვ ვ-ნ-ე – მ-ტ- ა-ა-ი- ------------------------- კიდევ ვინმე – მეტი არავინ 0
k----v-v--me-– -et-i-ar---n k_____ v____ – m____ a_____ k-i-e- v-n-e – m-t-i a-a-i- --------------------------- k'idev vinme – met'i aravin
Желае ли още някой кафе? უნ-- ვი-მ-ს კ-დ-ვ ყ--ა? უ___ ვ_____ კ____ ყ____ უ-დ- ვ-ნ-ე- კ-დ-ვ ყ-ვ-? ----------------------- უნდა ვინმეს კიდევ ყავა? 0
u--- -in--- ----e----va? u___ v_____ k_____ q____ u-d- v-n-e- k-i-e- q-v-? ------------------------ unda vinmes k'idev qava?
Не, никой. არა,----ს არა--ს. ა___ მ___ ა______ ა-ა- მ-ტ- ა-ა-ი-. ----------------- არა, მეტს არავის. 0
a-a- --t-s aravi-. a___ m____ a______ a-a- m-t-s a-a-i-. ------------------ ara, met's aravis.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…