Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   ka პატარა დიალოგი 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [ოცდაორი]

22 [otsdaori]

პატარა დიალოგი 3

p'at'ara dialogi 3

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Пушите ли? ეწევი-? ე______ ე-ე-ი-? ------- ეწევით? 0
et--e---? e________ e-s-e-i-? --------- ets'evit?
По-рано да. ადრ--ვ---ო--. ა___ ვ_______ ა-რ- ვ-წ-ო-ი- ------------- ადრე ვეწეოდი. 0
adre -e-s---d-. a___ v_________ a-r- v-t-'-o-i- --------------- adre vets'eodi.
Но сега вече не пуша. მა---მ ა--ა-ა--- --წევ-. მ_____ ა___ ა___ ვ______ მ-გ-ა- ა-ლ- ა-ა- ვ-წ-ვ-. ------------------------ მაგრამ ახლა აღარ ვეწევი. 0
ma-----a---a-agha- ve-s'ev-. m_____ a____ a____ v________ m-g-a- a-h-a a-h-r v-t-'-v-. ---------------------------- magram akhla aghar vets'evi.
Пречи ли Ви, ако аз пуша? გ----ე-თ- რომ-------? გ________ რ__ ვ______ გ-წ-ხ-ბ-, რ-მ ვ-წ-ვ-? --------------------- გაწუხებთ, რომ ვეწევი? 0
gat-'ukhe-t, ro-----s'--i? g___________ r__ v________ g-t-'-k-e-t- r-m v-t-'-v-? -------------------------- gats'ukhebt, rom vets'evi?
Не, въобще не. ს--რ--- ---. ს______ ა___ ს-ე-თ-დ ა-ა- ------------ საერთოდ არა. 0
saert-- --a. s______ a___ s-e-t-d a-a- ------------ saertod ara.
Това не ми пречи. ა- --წუხებს. ა_ მ________ ა- მ-წ-ხ-ბ-. ------------ არ მაწუხებს. 0
ar-m-ts--kh-bs. a_ m___________ a- m-t-'-k-e-s- --------------- ar mats'ukhebs.
Ще пиете ли нещо? დ-ლ--- რამეს? დ_____ რ_____ დ-ლ-ვ- რ-მ-ს- ------------- დალევთ რამეს? 0
dale-t-r----? d_____ r_____ d-l-v- r-m-s- ------------- dalevt rames?
Един коняк? კ---ა--? კ_______ კ-ნ-ა-ს- -------- კონიაკს? 0
k'----k'-? k_________ k-o-i-k-s- ---------- k'oniak's?
Не, предпочитам бира. არა,---დი-მი---ვ-ი-. ა___ ლ___ მ_________ ა-ა- ლ-დ- მ-რ-ე-ნ-ა- -------------------- არა, ლუდი მირჩევნია. 0
ara- l-di-mi-c-e-nia. a___ l___ m__________ a-a- l-d- m-r-h-v-i-. --------------------- ara, ludi mirchevnia.
Пътувате ли много? ბ---ს მ-გზაუ---თ? ბ____ მ__________ ბ-ვ-ს მ-გ-ა-რ-ბ-? ----------------- ბევრს მოგზაურობთ? 0
bev-s mog-------? b____ m__________ b-v-s m-g-a-r-b-? ----------------- bevrs mogzaurobt?
Да, обикновено в командировка. დ-ა---ხშირ-------ს---ვლინ-ბებ-. დ____ ხ_____ მ____ მ___________ დ-ა-, ხ-ი-ა- მ-ქ-ს მ-ვ-ი-ე-ე-ი- ------------------------------- დიახ, ხშირად მაქვს მივლინებები. 0
di--h----s-i--d -ak-s-mi-li---ebi. d_____ k_______ m____ m___________ d-a-h- k-s-i-a- m-k-s m-v-i-e-e-i- ---------------------------------- diakh, khshirad makvs mivlinebebi.
Но сега сме тук на почивка. მა--ამ -ხლ--ა--შვ---ლება გვ-ქვს. მ_____ ა___ ა_ შ________ გ______ მ-გ-ა- ა-ლ- ა- შ-ე-უ-ე-ა გ-ა-ვ-. -------------------------------- მაგრამ ახლა აქ შვებულება გვაქვს. 0
ma-r----k--- -k--h-eb-------v-kvs. m_____ a____ a_ s_________ g______ m-g-a- a-h-a a- s-v-b-l-b- g-a-v-. ---------------------------------- magram akhla ak shvebuleba gvakvs.
Каква жега! რა-სი-ხეა! რ_ ს______ რ- ს-ც-ე-! ---------- რა სიცხეა! 0
r- s------a! r_ s________ r- s-t-k-e-! ------------ ra sitskhea!
Да, днес наистина е горещо. დიახ,----ს ნა------- ცხე--. დ____ დ___ ნ________ ც_____ დ-ა-, დ-ე- ნ-მ-ვ-ლ-დ ც-ე-ა- --------------------------- დიახ, დღეს ნამდვილად ცხელა. 0
di--h- d-h---n---v-lad ts--e-a. d_____ d____ n________ t_______ d-a-h- d-h-s n-m-v-l-d t-k-e-a- ------------------------------- diakh, dghes namdvilad tskhela.
Да излезем на балкона. გ-ვ-დე--აივანზ-? გ______ ა_______ გ-ვ-დ-თ ა-ვ-ნ-ე- ---------------- გავიდეთ აივანზე? 0
gav--e--aiv--ze? g______ a_______ g-v-d-t a-v-n-e- ---------------- gavidet aivanze?
Утре тук ще има парти. ხვა--აქ ზეიმ- ---ე--. ხ___ ა_ ზ____ ი______ ხ-ა- ა- ზ-ი-ი ი-ნ-ბ-. --------------------- ხვალ აქ ზეიმი იქნება. 0
k-va- ak zeim--ikne--. k____ a_ z____ i______ k-v-l a- z-i-i i-n-b-. ---------------------- khval ak zeimi ikneba.
Ще дойдете ли и Вие? თ-ვენც --ხვალთ? თ_____ მ_______ თ-ვ-ნ- მ-ხ-ა-თ- --------------- თქვენც მოხვალთ? 0
t-vent--mo-hva--? t______ m________ t-v-n-s m-k-v-l-? ----------------- tkvents mokhvalt?
Да, ние също сме поканени. დი-ხ- -ვ--- დაგვპა-ი-ეს. დ____ ჩ____ დ___________ დ-ა-, ჩ-ე-ც დ-გ-პ-ტ-ჟ-ს- ------------------------ დიახ, ჩვენც დაგვპატიჟეს. 0
d-a--,----e-t- --gvp-a-----e-. d_____ c______ d______________ d-a-h- c-v-n-s d-g-p-a-'-z-e-. ------------------------------ diakh, chvents dagvp'at'izhes.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...