Разговорник

bg Числителни редни   »   no Ordenstall

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sekstien]

Ordenstall

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Първият месец е януари. D---første---ned-n-e------a-. D__ f_____ m______ e_ j______ D-n f-r-t- m-n-d-n e- j-n-a-. ----------------------------- Den første måneden er januar. 0
Вторият месец е февруари. D---a---e må-ed-n-e--f-b-ua-. D__ a____ m______ e_ f_______ D-n a-d-e m-n-d-n e- f-b-u-r- ----------------------------- Den andre måneden er februar. 0
Третият месец е март. D-- --e-je m-ned-n -r--a-s. D__ t_____ m______ e_ m____ D-n t-e-j- m-n-d-n e- m-r-. --------------------------- Den tredje måneden er mars. 0
Четвъртият месец е април. D-n-fj-rd- måne----er apri-. D__ f_____ m______ e_ a_____ D-n f-e-d- m-n-d-n e- a-r-l- ---------------------------- Den fjerde måneden er april. 0
Петият месец е май. De-----te--ån--en--- m--. D__ f____ m______ e_ m___ D-n f-m-e m-n-d-n e- m-i- ------------------------- Den femte måneden er mai. 0
Шестият месец е юни. De- s-et-- -å---en er j--i. D__ s_____ m______ e_ j____ D-n s-e-t- m-n-d-n e- j-n-. --------------------------- Den sjette måneden er juni. 0
Шест месеца са половин година. S--s-mån-d-- ---e- -a-vt --. S___ m______ e_ e_ h____ å__ S-k- m-n-d-r e- e- h-l-t å-. ---------------------------- Seks måneder er et halvt år. 0
януари, февруари, март, J-nu----f-bru--,--ars, J______ f_______ m____ J-n-a-, f-b-u-r- m-r-, ---------------------- Januar, februar, mars, 0
април, май и юни. a--i-- ma---- -un-. a_____ m__ o_ j____ a-r-l- m-i o- j-n-. ------------------- april, mai og juni. 0
Седмият месец е юли. Den-s-ve--- ----de- -r j-l-. D__ s______ m______ e_ j____ D-n s-v-n-e m-n-d-n e- j-l-. ---------------------------- Den syvende måneden er juli. 0
Осмият месец е август. D-- åt-e--e ---e-en -- -ugus-. D__ å______ m______ e_ a______ D-n å-t-n-e m-n-d-n e- a-g-s-. ------------------------------ Den åttende måneden er august. 0
Деветият месец е септември. De- -iende-m-ne-en -r -e-t-mb-r. D__ n_____ m______ e_ s_________ D-n n-e-d- m-n-d-n e- s-p-e-b-r- -------------------------------- Den niende måneden er september. 0
Десетият месец е октомври. De- ----de -å---e- e--okt-b-r. D__ t_____ m______ e_ o_______ D-n t-e-d- m-n-d-n e- o-t-b-r- ------------------------------ Den tiende måneden er oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. D---ell---- -ån-de--e- --ve-be-. D__ e______ m______ e_ n________ D-n e-l-v-e m-n-d-n e- n-v-m-e-. -------------------------------- Den ellevte måneden er november. 0
Дванайсетият месец е декември. Den t-l-t---å---en -- d---mber. D__ t_____ m______ e_ d________ D-n t-l-t- m-n-d-n e- d-s-m-e-. ------------------------------- Den tolvte måneden er desember. 0
Дванайсет месеца са една година. T--v måneder e- e-t -r. T___ m______ e_ e__ å__ T-l- m-n-d-r e- e-t å-. ----------------------- Tolv måneder er ett år. 0
юли, август, септември, J--i,--u-ust,-sep--m--r, J____ a______ s_________ J-l-, a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------ Juli, august, september, 0
октомври, ноември и декември. o-t----, n--em--r-og --se--er. o_______ n_______ o_ d________ o-t-b-r- n-v-m-e- o- d-s-m-e-. ------------------------------ oktober, november og desember. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...