Разговорник

bg Минало време 3   »   no Fortid 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [åttitre]

Fortid 3

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ringe r____ r-n-e ----- ringe 0
Аз звънях по телефона. J---ha- ---g-. J__ h__ r_____ J-g h-r r-n-t- -------------- Jeg har ringt. 0
Говорих по телефона през цялото време. J-g---- r-------le-ti---. J__ h__ r____ h___ t_____ J-g h-r r-n-t h-l- t-d-n- ------------------------- Jeg har ringt hele tiden. 0
Питам spør-e s_____ s-ø-r- ------ spørre 0
Аз питах. Jeg--a- -pu--. J__ h__ s_____ J-g h-r s-u-t- -------------- Jeg har spurt. 0
Аз постоянно питах. J---h---al---- s-u-t. J__ h__ a_____ s_____ J-g h-r a-l-i- s-u-t- --------------------- Jeg har alltid spurt. 0
Разказвам fo---l-e f_______ f-r-e-l- -------- fortelle 0
Аз разказвах. Jeg--a---or--lt de-. J__ h__ f______ d___ J-g h-r f-r-a-t d-t- -------------------- Jeg har fortalt det. 0
Аз разказах цялата история. Jeg-ha--fo--a-t-he-e------r---. J__ h__ f______ h___ h_________ J-g h-r f-r-a-t h-l- h-s-o-i-n- ------------------------------- Jeg har fortalt hele historien. 0
Уча l--e / ---e l___ / l___ l-r- / l-s- ----------- lære / lese 0
Аз учих. Je- h----ært-- lest. J__ h__ l___ / l____ J-g h-r l-r- / l-s-. -------------------- Jeg har lært / lest. 0
Аз учих цяла вечер. J---h-- -ær- /-le-t---l- --elde-. J__ h__ l___ / l___ h___ k_______ J-g h-r l-r- / l-s- h-l- k-e-d-n- --------------------------------- Jeg har lært / lest hele kvelden. 0
Работя jo-be j____ j-b-e ----- jobbe 0
Аз работих. J-g-h-r---b-e-. J__ h__ j______ J-g h-r j-b-e-. --------------- Jeg har jobbet. 0
Аз работих цял ден. J-- -ar jo--e---ele-dag--. J__ h__ j_____ h___ d_____ J-g h-r j-b-e- h-l- d-g-n- -------------------------- Jeg har jobbet hele dagen. 0
Ям s-ise s____ s-i-e ----- spise 0
Аз ядох. Jeg-har-s-i-t. J__ h__ s_____ J-g h-r s-i-t- -------------- Jeg har spist. 0
Аз изядох всичката храна. Jeg------pi-- op-. J__ h__ s____ o___ J-g h-r s-i-t o-p- ------------------ Jeg har spist opp. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!