Разговорник

bg трябва да направя нещо   »   he ‫חייבים משהו‬

72 [седемдесет и две]

трябва да направя нещо

трябва да направя нещо

‫72 [שבעים ושתיים]‬

72 [shiv\'im ushtaym]

‫חייבים משהו‬

[xayavim mashehu]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Трябва ‫ל--ות מו-ר- - --י-ת חי--‬ ‫_____ מ____ / ל____ ח____ ‫-ה-ו- מ-כ-ח / ל-י-ת ח-י-‬ -------------------------- ‫להיות מוכרח / להיות חייב‬ 0
l-hiot -u-hra-/-i--o- x---v l_____ m_____________ x____ l-h-o- m-k-r-x-l-h-o- x-y-v --------------------------- lihiot mukhrax/lihiot xayav
Трябва да изпратя писмото. ‫א-י --כ-- - ה-ל-ל-- את ה-כת--‬ ‫___ מ____ / ה ל____ א_ ה______ ‫-נ- מ-כ-ח / ה ל-ל-ח א- ה-כ-ב-‬ ------------------------------- ‫אני מוכרח / ה לשלוח את המכתב.‬ 0
ani-----rax/m-k-----h---shl--- -- -------a-. a__ m________________ l_______ e_ h_________ a-i m-k-r-x-m-k-r-x-h l-s-l-a- e- h-m-k-t-v- -------------------------------------------- ani mukhrax/mukhraxah lishloax et hamikhtav.
Трябва да платя хотела. ‫אנ- -י-- --ת------למ--ן.‬ ‫___ ח___ / ת ל___ ל______ ‫-נ- ח-י- / ת ל-ל- ל-ל-ן-‬ -------------------------- ‫אני חייב / ת לשלם למלון.‬ 0
a-i --y---xay--et---shalem--a-a---. a__ x____________ l_______ l_______ a-i x-y-v-x-y-v-t l-s-a-e- l-m-l-n- ----------------------------------- ani xayav/xayevet leshalem lamalon.
Трябва да станеш рано. ‫את --ה-מ--ר--- - -ק-ם--וק-ם.‬ ‫__ / ה מ____ / ה ל___ מ______ ‫-ת / ה מ-כ-ח / ה ל-ו- מ-ק-ם-‬ ------------------------------ ‫את / ה מוכרח / ה לקום מוקדם.‬ 0
at-h/-----kh----m--hra-ah ---um-mu-d-m. a______ m________________ l____ m______ a-a-/-t m-k-r-x-m-k-r-x-h l-q-m m-q-a-. --------------------------------------- atah/at mukhrax/mukhraxah laqum muqdam.
Трябва да работиш много. ‫את-/-ה--יי--/ ------ד----ה-‬ ‫__ / ה ח___ / ת ל____ ה_____ ‫-ת / ה ח-י- / ת ל-ב-ד ה-ב-.- ----------------------------- ‫את / ה חייב / ת לעבוד הרבה.‬ 0
at---at --y--/--yevet-la-avo- --rbeh. a______ x____________ l______ h______ a-a-/-t x-y-v-x-y-v-t l-'-v-d h-r-e-. ------------------------------------- atah/at xayav/xayevet la'avod harbeh.
Трябва да си точен. ‫-- - -----ר--/-ה-ל-יי-.‬ ‫__ / ה מ____ / ה ל______ ‫-ת / ה מ-כ-ח / ה ל-י-ק-‬ ------------------------- ‫את / ה מוכרח / ה לדייק.‬ 0
ata-/at-m---r----ukhra-a----d--e-. a______ m________________ l_______ a-a-/-t m-k-r-x-m-k-r-x-h l-d-y-q- ---------------------------------- atah/at mukhrax/mukhraxah ledayeq.
Той трябва да зареди колата. ‫הוא -וכר- לת---.‬ ‫___ מ____ ל______ ‫-ו- מ-כ-ח ל-ד-ק-‬ ------------------ ‫הוא מוכרח לתדלק.‬ 0
hu --k--a- le--dleq. h_ m______ l________ h- m-k-r-x l-t-d-e-. -------------------- hu mukhrax letadleq.
Той трябва да поправи колата. ‫-----י-ב----- את ה--ונ-ת.‬ ‫___ ח___ ל___ א_ ה________ ‫-ו- ח-י- ל-ק- א- ה-כ-נ-ת-‬ --------------------------- ‫הוא חייב לתקן את המכונית.‬ 0
hwi-x-----l-taq-n-e- h-m-kh--it. h__ x____ l______ e_ h__________ h-i x-y-v l-t-q-n e- h-m-k-o-i-. -------------------------------- hwi xayav letaqen et hamekhonit.
Той трябва да измие колата. ‫-וא ---- -ר--- ---ה--ו--ת.‬ ‫___ ח___ ל____ א_ ה________ ‫-ו- ח-י- ל-ח-ץ א- ה-כ-נ-ת-‬ ---------------------------- ‫הוא חייב לרחוץ את המכונית.‬ 0
h-i -ay---lir-ot- e---amek---i-. h__ x____ l______ e_ h__________ h-i x-y-v l-r-o-s e- h-m-k-o-i-. -------------------------------- hwi xayav lirxots et hamekhonit.
Тя трябва да пазарува. ‫----חיי-ת לע--ת קנ--ת.‬ ‫___ ח____ ל____ ק______ ‫-י- ח-י-ת ל-ש-ת ק-י-ת-‬ ------------------------ ‫היא חייבת לעשות קניות.‬ 0
h- -a-ev-- l-'as-ot -----. h_ x______ l_______ q_____ h- x-y-v-t l-'-s-o- q-i-t- -------------------------- hi xayevet la'assot qniot.
Тя трябва да изчисти жилището. ‫-י- ח-יב--לנ----את---יר-.‬ ‫___ ח____ ל____ א_ ה______ ‫-י- ח-י-ת ל-ק-ת א- ה-י-ה-‬ --------------------------- ‫היא חייבת לנקות את הדירה.‬ 0
hi -a-e-et--e--q-t et --dira-. h_ x______ l______ e_ h_______ h- x-y-v-t l-n-q-t e- h-d-r-h- ------------------------------ hi xayevet lenaqot et hadirah.
Тя трябва да изпере прането. ‫הי- חי------ש---------‬ ‫___ ח____ ל____ כ______ ‫-י- ח-י-ת ל-ש-ת כ-י-ה-‬ ------------------------ ‫היא חייבת לעשות כביסה.‬ 0
h- xa---e-----ass-- k--sah. h_ x______ l_______ k______ h- x-y-v-t l-'-s-o- k-i-a-. --------------------------- hi xayevet la'assot kvisah.
Ние трябва да тръгваме веднага за училище. ‫--חנ--חי-בים--לכת --------ר עוד -עט.‬ ‫_____ ח_____ ל___ ל___ ה___ ע__ מ____ ‫-נ-נ- ח-י-י- ל-כ- ל-י- ה-פ- ע-ד מ-ט-‬ -------------------------------------- ‫אנחנו חייבים ללכת לבית הספר עוד מעט.‬ 0
ana-n- xa----m ----k--t l---y---asefe- od -e'at. a_____ x______ l_______ l_____________ o_ m_____ a-a-n- x-y-v-m l-l-k-e- l-v-y---a-e-e- o- m-'-t- ------------------------------------------------ anaxnu xayavim lalekhet l'veyt-hasefer od me'at.
Ние трябва да тръгваме веднага за работа. ‫-נח-- חי---ם-ל-כ--לע-ו-ה-עו- --ט.‬ ‫_____ ח_____ ל___ ל_____ ע__ מ____ ‫-נ-נ- ח-י-י- ל-כ- ל-ב-ד- ע-ד מ-ט-‬ ----------------------------------- ‫אנחנו חייבים ללכת לעבודה עוד מעט.‬ 0
an-xnu xay-v-m l-le-he- la-a-od------me'a-. a_____ x______ l_______ l________ o_ m_____ a-a-n- x-y-v-m l-l-k-e- l-'-v-d-h o- m-'-t- ------------------------------------------- anaxnu xayavim lalekhet la'avodah od me'at.
Ние трябва да отидем веднага на лекар. ‫א-חנו--י---ם ל--ת ל-ו-- ע-ד מע-.‬ ‫_____ ח_____ ל___ ל____ ע__ מ____ ‫-נ-נ- ח-י-י- ל-כ- ל-ו-א ע-ד מ-ט-‬ ---------------------------------- ‫אנחנו חייבים ללכת לרופא עוד מעט.‬ 0
ana--u-x-y---- l-le---- l---f---- -e---. a_____ x______ l_______ l_____ o_ m_____ a-a-n- x-y-v-m l-l-k-e- l-r-f- o- m-'-t- ---------------------------------------- anaxnu xayavim lalekhet larofe od me'at.
Вие трябва да чакате автобуса. ‫----- - מ--ר--ם-/ חות לה-תין ל-וט-ב---‬ ‫___ / ן מ______ / ח__ ל_____ ל_________ ‫-ת- / ן מ-כ-ח-ם / ח-ת ל-מ-י- ל-ו-ו-ו-.- ---------------------------------------- ‫אתם / ן מוכרחים / חות להמתין לאוטובוס.‬ 0
atem/---- mu-h-a-im-mu-hra-o- ----m--n --ot---s. a________ m__________________ l_______ l________ a-e-/-t-n m-k-r-x-m-m-k-r-x-t l-h-m-i- l-o-o-u-. ------------------------------------------------ atem/aten mukhraxim/mukhraxot lehamtin l'otobus.
Вие трябва да чакате влака. ‫אתם-/ - ח----- / ---ל--תי------ת-‬ ‫___ / ן ח_____ / ו_ ל_____ ל______ ‫-ת- / ן ח-י-י- / ו- ל-מ-י- ל-כ-ת-‬ ----------------------------------- ‫אתם / ן חייבים / ות להמתין לרכבת.‬ 0
ate-/a------y----/-a-a-ot---ham-i--l-ra-evet. a________ x______________ l_______ l_________ a-e-/-t-n x-y-v-m-x-y-v-t l-h-m-i- l-r-k-v-t- --------------------------------------------- atem/aten xayavim/xayavot lehamtin larakevet.
Вие трябва да чакате таксито. ‫א-ם-/ ---י------ ות---מ-ין-ל-ו--ת.‬ ‫___ / ן ח_____ / ו_ ל_____ ל_______ ‫-ת- / ן ח-י-י- / ו- ל-מ-י- ל-ו-י-.- ------------------------------------ ‫אתם / ן חייבים / ות להמתין למונית.‬ 0
a-em/---n-xay--i-/xa-av-- -eh--t-n --moni-. a________ x______________ l_______ l_______ a-e-/-t-n x-y-v-m-x-y-v-t l-h-m-i- l-m-n-t- ------------------------------------------- atem/aten xayavim/xayavot lehamtin lamonit.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Защо има толкова много различни езици?

Днес има над 6000 различни езика по света. Ето защо имаме нужда от устни и писмени преводачи. Преди много време, всички все още говорели на един и същи език. Това се променило, обаче, когато хората започнали да мигрират. Те напуснали своята африканска родина и се разпръснали по целия свят. Това пространствено разделение също довело и до езиково разделение. Защото всеки народ разработил своя собствена форма на комуникация. Много различни езици произлезли от общия пра-език. Но човек никога не остава на едно място задълго. Така че езиците ставали все по- разделени един от друг. Някъде в този процес, един и същ общ корен вече не можел да бъде разпознат. Освен това, никой народ не е живял в изолация в продължение на хиляди години. Но винаги е имал контакти с други народи. Това променяло езиците. Те взимали елементи от чужди езици или се сливали. Поради това развитието на езиците никога не спирало. Ето защо, миграциите и контактите с нови народи обясняват множеството езици. Защо езиците са толкова различни, това вече е друг въпрос. Всеки еволюция следва определени правила. Така че трябва да има причина езиците да са такива, каквито са. Поради тези причини, учените се интересуват от тях вече години наред. Те искат да разберат защо езиците се развиват по различен начин. С цел да се изследва това, е нужно да се проследи историята на езиците. Чак тогава може да се определи какво ги е променило. Все още е неизвестно какво оказва влияние върху развитието на езиците. Културните фактори сякаш са по-важни от биологичните фактори. Така да се каже, историята на различните народи формира техните езици. Очевидно, езиците ни казват повече, отколкото знаем...